Прочетен: 5694 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2011 23:12
“Раждането на Българския консерватизъм” или успехът на един провал - I
Кои сме ние? Откъде идваме? Какви са нашите традиции? Родината ли е по – важна или нацията? – Това са въпроси, на които много хора се опитват да дадат отговор, с различна степен на неуспех, закодиран в самите въпроси.
Истината е, че Българското общество е неведнъж лишавано от корена си, а националното съзнание е изтривано и пренаписвано многократно. Началото е във византийското владичество, след което България цивилизационно изгубва своята различност и оригиналност и се вписва във феодалната мозайка на един разпадащ се Рим, който я повлича със себе си към провала в борбата за независимост срещу Османската империя. От средновековната Българска нация не остава и следа, новият корен не е собственият, а в културното наследство на Европейски изток и в православното Християнство, което е наднационално и универсалистко. Оттам започва пътят на Българския консерватизъм, проследен ярко и вещо от Петър Николов – Зиков. Талантливият млад изследовател на Българската история се отличва със завидната лекота на четене на неговите книги, плод както на добрия стил на писане, така и на внимателното обмисляне на думите, изреченията и параграфите, формиращи стройни и лесни за разбиране тези, увличащи читателя до степен, при която за него е по – лесно да довърши книгата на един дъх, отколкото да я остави.
В началото
на книгата се разглежда проблемът за изгубената традиция, като се започва от
Византия, т.е. от втората традиция, а не от първата, която се губи след падане
под Византийско владичество. Тъй като Първото Българско Царство е болезнена
тема за Българската историография, поради политически, а не научни причини,
авторът е предпочел да се съсредоточи в периода, в който Българите за втори път
губят своя (вторично придобит) цивилизационен път – византийското наследство
като автентичен балкански традиционализъм. В борбата с гръцките фанариоти,
Българите се оказват губещи, като най – тежък удар е отмяната с ферман на
Охридската архиепископия. Победата на гръцките фанариоти е част от един процес,
който постепенно ще доведе до създаването на изкуствена гръцка нация, лишена от
Византийските си опори и опитваща се да наследи несъществуващата по онова време
антична традиция на древна Елада, обричайки се на имагинерност, подобно на
Румънската, Сръбската и Албански нации. Петър Николов е съгласен с тезата за
имагинерните нации, както и авторът на това ревю, въпреки, че тя не е
консервативна теория,. По ирония на съдбата, единственият народ на Балканите,
който би могъл да има истинска нация, базираща се на средновековната такава
(терминът “средновековни нации ” е широко използван в съвременната
историография на Запад), народът запазил едно и също име, едни и същи обичаи
през цялото време, най – многобройният народ на Балканите, остава без корен и
се обръща към едно от децата на Романтизма – пан-славизма. Абсурдната идея, че
славяни съществуват и до днес, вместо Сърби, Хървати, Поляци и Руснаци, че
езиковата близост е етнически белег въпреки антропологичните различия, прониква
широко в България и среща силна подкрепа от Българските консерватори. Старците,
фанариотите, чорбаджиите, хората, които поддържат еволюционизма в развитието на
Българската кауза – те се обръщат към този нов, фалшив корен, повлияни от
творчеството на любителя историк Юрий Венелин (роден под неславянската
Украинска фамилия Хуца). Това ги лишава от фундамент и ги прави неспособни да
водят промените в България така, както заслужават. Хора като Гандю Баев не
могат да разпознаят наследството на своето име и се прекръстват с нови,
славянски названия. Най – просветената част от обществото, двигателите на
борбата за църковна независимост, спечелили признаване на съществуването на
народа чрез обявяване на Българската екзархия, те не могат да овладеят радикалните
революционни пориви в Българското общество и предават водачеството на
либералите, както между впрочем се случва из цяла Европа. Опитът за спазването
на Византийската традиция не е разбран от множеството и прилича отстрани на
съглашенство с гръцките националистически стремления (гърците овладяват
патриаршията и я използват за еретическите цели на национализма - етнофилетизъм); опитът за обръщане към
Русия и изпадането в зависимост от нея опасно прилича на предателство;
призивите за бавна и постепенна отдяла на България от Турция са сметнати за
туркофилия и отказ от свобода и независимост. Разумът на консерваторите не
успява да бъде преведен на езика на либералите и те загубват водачеството в
промените през 19-и и 20-и век. Този провал има стойността на успех, защото
положените от тях усилия стават част от общия градеж на България - с всичките
си грешки и илюзии, процесът на
Възраждането започва от раждането на Българския консерватизъм.
Край на първа част
Тагове:
мерси за статията - интересна и ми се струва вярна относно пагубната роля на панславизма за България, както и на фанариотите, но това са май добре известни неща. Които е хубаво да се повтарят, че сякаш се позабравят!
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове