120 Години Бавна Смърт на Популацията

Преди два дни казах във Фейсбук:

“Скъпи социалисти, тези от вас, които примират от щастие пред делата на Георги Димитров и Тодор Живков, сте свободни да се качите на летящата чиния на Бузлуджа и да се върнете в далечното бъдеще, от което сте дошли. Ние не сме дорасли за вас”

Преди ден научих новия лозунг на събора на БСП в Бузлуджа:

“И след 120 години – съвременници на бъдещето”

Съвпадение ли? Не мисля. Социалистите никога не поставят под съмнение тезите си, затова са имунизирани срещу ирония. Те не знаят значението на думата. Те идват от бъдещето, защото там вече няма бъдеще.

Сто и двадесет години тероризъм, сто и двадесет години Бавна Смърт на Популацията. Помните ли атентата в църквата Света Неделя 1925? Беше най – големият в Европа до атентата в Мадрид 2004.

Снимката от lostbulgaria.com е за тези, които не са чували за този атентат. Или за 50 000 избити без съд и присъда след 9.9.1944. Или за 3000 избити със съд и присъда без доказателства от Неродния съд. Или за стотиците хиляди репресирани, на които им е отказвано правото да учат, които са изселвани и тормозени. Или за убитите за един виц като Сашо Сладура, за хилядите, преминали през концлагер защото са били с впити панталони, с дълги коси, слушали са рок енд рол или са критикували властта на висок глас. За концлагерите за жени, в които другарите са си отебавали. Или за червените завеси в Партийния дом. Или за членовете на БКП, получаващи надбавки към заплатите без да работят, докато безпартийните си скъсват глутеус максимуса от работа. Или за трите построени Българии, изнесени към Москва или към швейцарските банки. За трикратно отнетия пенсионен фонд, заради който нашите баби и дядовци мизерстват с двуцифрени пенсии. За осакатеното образование, в което децата се учат да запаметяват, а не да разбират. За безчовечното отношение на държавата към хората – от тормоза на администрацията до полицейския произвол. Или за фалита при Виденов и разбитите надежди на моето семейство да ме прати да уча навън. Списъкът е огромен. 

Сто и двадесет години тероризмът се шири из България и обещава мед и масло, след като бъдат изкоренени равенството пред закона, честността, трудолюбието и Богобоязливостта. След тези 120 години все още остава актуален въпросът на агента на Държавна Сигурност /не Народна Сигурност/ Тодор Колев:

 ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО