Прочетен: 2225 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2017 16:47
1. Ефектът на Матей – богатите стават по-богати, бедните стават по-бедни [3]. Математиците, които получават награди, получават диспропорционално повече внимание и признание от останалите във всичките си работи, не само в тези, за които са наградени. В статия, в която са последни автори, те често биват смятани за водещи.
2. Задаването на цели, като награди, за решаването на определени проблеми, водят до отклоняване на научната екосистема от естествената ѝ еволюция с непредсказуеми дългосрочни резултати. Това, което се смята за най-важно, е отражение на текущото несъвършено познание, съответно често апостериорните оценки се различават от априорните, и важно се оказва не това, което е било считано за такова.
3. Даването на награди води до заменяне на вътрешната мотивация с външна. Организмите се приспособяват към стимулите, дори и да са толкова висши, колкото най-добрите професионални математици. Удоволствието от търсенето отстъпва на удоволствието от признанието, съответно целта се сменя от търсене на знание в търсене на признание. Разочарованието от неуспехите, което усещат мнозинството от стремящите се за признание математици, с много хиляди повече от наградите, има своите последствия върху тяхната работа и себеусещане.
Сянката на тези проблеми тегне над описанието на лъкатушещия път от началото, когато целта на изследването е определена, за да се постигне наградата, до края, когато статията е приета от втори опит в смятаното от автора за най-престижно издание в света: Acta Mathematica. Трескавото търсене е такова, защото има възрастово ограничение за тази награда, а тя се дава на всеки четири години, което без съмнение е търсен ефект от журито. Евристиката „оценка по наличността“ подвежда читателя да оцени този стимул като положителен, заради успеха, който е видим в този роман с щастлив край, докато „неуспехите“ на хиляди математици остават скрити. Неуспехи в кавички, защото по пътя към доказване на недооценена теорема (или частично доказване) има много изведени нови техники, много направени доказателства, помощни теореми, числени примери и много други данни, резултати от съществен напредък в математиката, които по силата на външния стимул са оценени като провали, защото с успех се поздравяват само няколко учени на всеки четири години. Знаменателят на този числител е като това, което е под върха на айсберга и точно то може да потопи всеки кораб и да спре всяко пътешествие.
Всяка сянка е резултат на светлина, а в тази книга има много от нея. Теоремата, плод на сътрудничество на двама учени и приятели, е не само успешно доказана, но самият творчески път е илюстриран много талантливо в този модернистичен роман. Цялата кариера на автора и героя на книгата е работа в сътрудничество с други хора, лъкатушеща пътека, на всяка чупка от която той намира помощ от институции, напътствия от големи учени и удоволствието от интелектуалните дискусии с най – добрите световни умове, които подхранват страстта и въображнеието му да твори. Както много други велики физици и/или математици, Седрик Вилани е човек на изкуството и въображението, получил системно музикално образование. Математиката е полето на неговата изява, защото както изследванията [5] показват, абстрактността е естетическа категория. Математиката има своята красота, която се изпитва по същия начин, по който изпитваме красотата на картина или на музикално произведение. Красотата е не просто усет, а изпитание, защото е творение на разума. Разкриването на дълбоки истини в (относително) прости символни изрази е, по думите на Анри Поанкаре, красотата на математиката. Седрик Вилани е потопен в тази красота, публикуваните в книгата части от теоремата, под формата на LaTex код и на формули, създават естетика, на която никой любител на науката не е чужд, дори и да не разбира значението им. Естетиката предшества съзнанието, но е част от знанието. Книгата на Вилани е съсредоточена не върху разбирането на продукта, а върху разказа за процеса и изпитването на красотата, която се сътворява. Книгата е хипертекст от лична история, история на теоремата, история на науката, на известни учени, изпъстрена с откъси от математически твърдения, електронни писма с програмен код (измислената от гения Доналд Кнут система за подготовка на документи, носеща собствена естетика), цитати от автори като Нийл Геймън и Уилям Блейк, текстове на песни и кратки текстове, представящи значими учени. Историята тече подобно на мислите на един човек, без да е поток на съзнанието, а гледната точка от първо лице, единствено число е накъсана от другите текстове, които дават място за поглед отстрани. Книгата е писана на френски и английски, а българското издание е на български и английски (с осигурени от него самия бележки в края), но може да се нарече триезична, с дебелата нишка на математиката, свързваща всички глави и почти всички текстове. Поради сложността на разискваните в нея проблеми от всевъзможни области на математиката и физиката, като част от пътешествие, през което авторът целенасочено ни води, тя може да се чете по два начина – с илюзия за разбиране или с разбиране за неразбиране. По втория начин тя е един много естествен роман, увличащ, повдигащ много въпроси и разкриващ неутолимото любопитство, породено от всяко търсене на познание. Сянката на суетата и гладът за награди не са толкова плътни, колкото читателят е усетил в началото, защото под тях се коренят истинските причини за успехите на автора – финото въображение, постоянството, трудолюбието, умението за съвместна работа и скромността, всичко това съпроводено с интелект на най-високо ниво, при това не просто висок, а широк, ерудиран в добрите традиции на двадесети век, когато в Института за напреднали изследвания в Принстън е звучала музика и Джони Фон Нойман е приготвял удивителни коктейли в добавка към чудовщния му принос в математика, физика и комютърни науки. Вилани е част от европейския научен елит, все още чужд на явлението „нърдификация“ [1], при което височината по ширината на интелекта е константа и новите гении влизат в телевизионни стереотипи с лекотата, с която техните предшественици са влизали във вихъра на танците [2]. Той „говори езици“ досущ както Апостолите на Християнството са разнасяли Божието Слово според Библията, чрез въплътеното в букви въображение и фин усет за хармоничното, с който ни предоставя уникалния шанс да се влюбим в науката, преди още да сме я разбрали, предвкусвайки удоволствието от търсенето и намирането на истината под абстрактна форма.
Като всеки гражданин на света, Седрик Вилани е дълбоко в себе си патриот, чието възхищение пред гениите на Унгария и тези от еврейски произход не отстъпва на гордостта му от първенството на Франция по медали „Фийлдс” (11 от 53). Патриотизмът му не е елементарен, защото той се гордее с французи от Виетнамски произход, при това натурализирани, като продукт на френската научна школа, френската култура и разбира се, френската кухня (човек е толкова красив, колкото ястията, които яде). Френският секс като уникален аспект на културата е леко загатнат в две истории, едно возене в кола от непозната девойка, искрено заинтересувана от неговите научни занимания и възхищението му от красотата на срещнати от него жени (неизвестно дали споделено от жена му, майка на две деца и също учен). Удивително е, че човек, толкова вглъбен във висините на своя интелект, успешно (съвместно) ръководи своето семейство без дисхармония и макар децата му да прелитат като сенки на птици над сюжета, те не го докосват, без да остава внушение, че те са второстепенни за него като човек.
Книгата „Живата теорема“ е научна книга, интертекстуална книга, автобиографична, мултибиографична и енигматична, но преди всичко е творение на литературата. Връзката между литература и математика е не толкова изненадваща, колкото медийните едномерни стереотипи ни внушават непрекъснато. Не един носител на награди „Фийлдс” е изграден от литературата поне толкова, колкото от заниманията по математика като учен. Мириам Мирзахани, първата жена и първият ирански гражданин с наградата „Фийлдс”, например, разказва за своята страст към литературата и затова, че не е знаела, че ще се занимава с математика чак до края на средното училище [4]. Тя е поглъщала книгите със страст, както черната дупка поглъща светлината. Известно е от изследванията на Хокинг, че черните дупки все пак излъчват електромагнитни вълни, така и погълнатите от Мирзахани книги произвеждат знание в заниманията ѝ по математика (тя става професор на 28 години!) Същият процес наблюдаваме у музиканта, абстрактен художник и писател Вилани, който е машина за превръщането на хармония в логика. Литературата поражда математика, математиката поражда литература, усетът за красивото поражда и двете.[Т1]
Книгата повдига повече въпроси, отколкото изяснява, което е и основното ѝ послание. Пътят на науката е постоянно разширяване на невежеството и непрекъснато повишаване на изискванията пред творците, за достигане на все по-сложни истини, осветяващи все по-големи пространства от неясноти и незнания, поглъщащи усилията, за нови етапи на неразбиране, все по-нагоре по спиралата на развитието. Интригуващи въпроси, преплетени с човешките истории на наблюдателите, които ги осветяват, подтикващи читателя да потърси отговорите, да стане сам част от системата, която наблюдава, в неизбежната примка на породеното взаимодействие.
Знанието е награда за търсенето, но и търсенето е награда само по себе си. Седрик Вилани постига знание на цената от получаване на силно желаната от него награда, малка трагедия в сърцевината на триумфа, още по-дълбока, заради това, че не е преживяна като такава. Първият автор на съвместната публикация не получава наградата. Оттук нататък неговият принос непрекъснато ще се подценява и богатият ще става по-богат, защото е богат, докато бедният остава под чертата. Неговото име дори ние не ще споменем, като поанта на щастливия край за оцелелите на върха на айсберга.
Библиография:
[1] Насим Талеб, „Черният Лебед”, изд. „Инфодар”
[2] Ричард Файнман, „Сигурно се шегувате, Мистър Файнман”, изд. „Изток-Запад”.
[3] Robert K. Merton. The Matthew effect in science, Science, 159(3810):53-63, January 5, 1968
[4] Miriam Mirzakhani interview 13 August 2014, Guardian, https://www.theguardian.com/science/2014/aug/13/interview-maryam-mirzakhani-fields-medal-winner-mathematician
[5] Zekiet. al, The experience of mathematical beauty and its neural correlates, Front. Hum. Neurosci., 13 February 2014, http://dx.doi.org/10.3389/fnhum.2014.00068
Тагове:
КИТАЙСКИ ФИЛМ ПОБЕДИ НА 57-ия КИНОФЕСТИВ...
Мис Българка в Америка 2013
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове