От Ема Томова, 8 годишна
Знаете ли какво прави принцът докато принцесата е в кулата?
Един ден принцът-фея на вълшебното царство Лапландия отишъл да се разходи и срещнал един от селяните от близкото село, който си говорел сам с жален тон:
- Ех, да можех да отида на Земята...
Принцът си помислил „Нямаше ли да е хубаво да знаем повече за хората“. „Баща ми, обаче няма да позволи“ – казал си той и решил да отиде сам. Събрал си багажа и тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до една заешка дупка. Опитал да я заобиколи, но до нея имало още една, а после още и те образували редица от единия край на оградата чак до другия. Опитал да прелети, но във въздуха имало комари, големи колкото него – нали феите са мънички. Тъй като не можел да прелети нависоко, решил да прескочи дупката, но когато се опитал, паднал в нея. Той си падал и падал... и се озовал в една пещера, където срещнал една стара магьосница. Тя го попитала накъде е тръгнал и той ѝ отговорил:
- А ти как разбра, че съм тук?
- Аз съм магьосница и виждам това, което е невидимо за очите.
Принцът ѝ разказал всичко.
- Сега сигурно искаш да те превърна в човек? – Рекла магьосницата.
- Да! – Извикал принцът радостно.
Абракадабра, сим-салабим и той се превърнал в човек. Прегърнал магьосницата и казал:
- Моля те, помогни ми да стигна човешкото владение.
Тя му измагьосала стълба към земния свят и той се втурнал нагоре. Когато стигнал бил толкова изморен, че паднал на земята и заспал.
След като се събудил всичко му се сторило малко. Комарите не били смъртоносни, а дупките били колкото стъпалото му. Той се учудил, но не се спрял, а тръгнал по пътя си. Вървял докато се стъмнило. Той стигнал до една къщичка и почукал на вратата. Оттам излязла една жена. Той я попитал дали може да пренощува, тя кимнала:
- Влез, заповядай.
Той влязъл и си легнал да спи без да подозира нищо. На сутринта благодарил учтиво и потеглил. Вървял, вървял и стигнал едно село на име „Ран“. Забелязал, че хората носят чудовищни маски. Помислил, че има някакъв карнавал на чудовищата и решил да се присъедини, за да разгледа. Обиколил навсякъде, ахкал на причудлвите маски, хапнал, пийнал и решил да си тръгне, но когато стигнал края на селото видял стражи, които го спрели. Те само повтаряли:
- Влезеш ли в Ран, никога не излизаш... – Те го ударили по главата с пиките си и той припаднал. Когато се свестил, се намерил в килия. Хванал в решетките и започнал да вика за помощ изоставяйки достойнството си на принц:
- Помощ, помогнете ми!
Тогава един от пазачите му шъшнал и казал тихичко:
- Аз ще те измъкна оттук.
- Но защо ме затворихте? – Недоумявал принцът.
- Защото ти искаше да си тръгнеш. Влезеш ли тук, никога не излизаш. Когато влезеш в селото ставаш част от нас или си понасяш последствията. Ако имаш късмет, ще станеш пазач, а ако нямаш – ще бъдеш своя палач. Аз мога да ти помогна за първото. Така влязох тук.
- Не! – Казал принцът. – Аз дойдох тук за друго/
- За какво? – Попитал го стражът, но принцът не му отговорил, вместо това се огледал и съзрял ключа от килията му да виси на една ръка разстояние. Не се осмелил да го вземе, докато те можели още да го хванат. Тъй като пазачът бил и дневен и нощен, когато се притъмняло не устоял на умоата и легнал да поспи. Принцът това и чакал. Грабнал ключа, отворил килията, промъкнал се край пазача и избягал. Вървял, вървял и стигнал до една гора. Той се учудил: „ тези зелени неща още са големи, дори за човек“. До него се появила една сърна и го заговорила с човешки глас:
- Ела с мен. Ще те заведа до горския крал. Той може да ти даде каквото пожелаеш. - Без много да му мисли, принцът тръгнал след нея. Тя тичала, той след нея и стигнали до една пещера.
- Горският крал е вътре – казала сърната и избягала. Принцът влязал вътре, но там не намерил нищо освен един голям, мъхест камък и си казал:
- Ех, че лъжлива сърна! Ако не я бях послушал, сега вече щях да съм се прибрал вкъщи.
- Ако не я беше, или ако я беше послушал? – Попитал неизвестен глас. Тогава мъхестият камък мигом се превърнал в гигантски каменен трол.
- Ти ли си кралят на гората?
- Да – отговорил кратко тролът.
- Моля те, горски кралю, отведи ме до моето бъдеще.
Тогава горският крал повикал един от своите войници, направени от дърво с дрехи от трева и му заръчал да го отведе където трябва.
Те тръгнали заедно и след време стигнало до една превисока кула. Войникът се върнал при краля си и принцът останал сам, но това вече е една съвсем друга история, която вече знаете.
КРАЙ
Тагове:
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове