Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 11:54 - Докато принцесата е в кулата
Автор: raylight Категория: Забавление   
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От Ема Томова, 8 годишна 

 

Знаете ли какво прави принцът докато принцесата е в кулата?

Един ден принцът-фея на вълшебното царство Лапландия отишъл да се разходи и срещнал един от селяните от близкото село, който си говорел сам с жален тон:

-        Ех, да можех да отида на Земята...

Принцът си помислил „Нямаше ли да е хубаво да знаем повече за хората“. „Баща ми, обаче няма да позволи“ – казал си той и решил да отиде сам. Събрал си багажа и тръгнал. Вървял, вървял и стигнал до една заешка дупка. Опитал да я заобиколи, но до нея имало още една, а после още и те образували редица от единия край на оградата чак до другия. Опитал да прелети, но във въздуха имало комари, големи колкото него – нали феите са мънички. Тъй като не можел да прелети нависоко, решил да прескочи дупката, но когато се опитал, паднал в нея. Той си падал и падал... и се озовал в една пещера, където срещнал една стара магьосница. Тя го попитала накъде е тръгнал и той ѝ отговорил:

-        А ти как разбра, че съм тук?

-        Аз съм магьосница и виждам това, което е невидимо за очите.

Принцът ѝ разказал всичко.

-        Сега сигурно искаш да те превърна в човек? – Рекла магьосницата.

-        Да! – Извикал принцът радостно.

Абракадабра, сим-салабим и той се превърнал в човек. Прегърнал магьосницата и казал:

-        Моля те, помогни ми да стигна човешкото владение.

Тя му измагьосала стълба към земния свят и той се втурнал нагоре. Когато стигнал бил толкова изморен, че паднал на земята и заспал.

След като се събудил всичко му се сторило малко. Комарите не били смъртоносни, а дупките били колкото стъпалото му. Той се учудил, но не се спрял, а тръгнал по пътя си. Вървял докато се стъмнило. Той стигнал до една къщичка и почукал на вратата. Оттам излязла една жена. Той я попитал дали може да пренощува, тя кимнала:

-        Влез, заповядай.

Той влязъл и си легнал да спи без да подозира нищо. На сутринта благодарил учтиво и потеглил. Вървял, вървял и стигнал едно село на име „Ран“. Забелязал, че хората носят чудовищни маски. Помислил, че има някакъв карнавал на чудовищата и решил да се присъедини, за да разгледа. Обиколил навсякъде, ахкал на причудлвите маски, хапнал, пийнал и решил да си тръгне, но когато стигнал края на селото видял стражи, които го спрели. Те само повтаряли:

-        Влезеш ли в Ран, никога не излизаш... – Те го ударили по главата с пиките си и той припаднал. Когато се свестил, се намерил в килия. Хванал в решетките и започнал да вика за помощ изоставяйки достойнството си на принц:

-        Помощ, помогнете ми!

Тогава един от пазачите му шъшнал и казал тихичко:

-        Аз ще те измъкна оттук.

-        Но защо ме затворихте? – Недоумявал принцът.

-        Защото ти искаше да си тръгнеш. Влезеш ли тук, никога не излизаш. Когато влезеш в селото ставаш част от нас или си понасяш последствията. Ако имаш късмет, ще станеш пазач, а ако нямаш – ще бъдеш своя палач. Аз мога да ти помогна за първото. Така влязох тук.

-        Не! – Казал принцът. – Аз дойдох тук за друго/

-        За какво? – Попитал го стражът, но принцът не му отговорил, вместо това се огледал и съзрял ключа от килията му да виси на една ръка разстояние. Не се осмелил да го вземе, докато те можели още да го хванат. Тъй като пазачът бил и дневен и нощен, когато се притъмняло не устоял на умоата и легнал да поспи. Принцът това и чакал. Грабнал ключа, отворил килията, промъкнал се край пазача и избягал. Вървял, вървял и стигнал до една гора. Той се учудил: „ тези зелени неща още са големи, дори за човек“.  До него се появила една сърна и го заговорила с човешки глас:

-        Ела с мен. Ще те заведа до горския крал. Той може да ти даде каквото пожелаеш. - Без много да му мисли, принцът тръгнал след нея. Тя тичала, той след нея и стигнали до една пещера.

-        Горският крал е вътре – казала сърната и избягала. Принцът влязал вътре, но там не намерил нищо освен един голям, мъхест камък и си казал:

-        Ех, че лъжлива сърна! Ако не я бях послушал, сега вече щях да съм се прибрал вкъщи.

-        Ако не я беше, или ако я беше послушал? – Попитал неизвестен глас. Тогава мъхестият камък мигом се превърнал в гигантски каменен трол.

-        Ти ли си кралят на гората?

-        Да – отговорил кратко тролът.

-        Моля те, горски кралю, отведи ме до моето бъдеще.

Тогава горският крал повикал един от своите войници, направени от дърво с дрехи от трева и му заръчал да го отведе където трябва.

Те тръгнали заедно и след време стигнало до една превисока кула. Войникът се върнал при краля си и принцът останал сам, но това вече е една съвсем друга история, която вече знаете.

 

КРАЙ

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2060987
Постинги: 338
Коментари: 2471
Гласове: 11693
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930