Тома Георгиев :

 

 

Следващият ход

 

 

   Не веднъж е разискван въпросът за отношението на младите хора към политиката, а отговорът винаги е бил многозначен. Може би защото проблемът най-често е обсъждан в тяхно отсъствие. Затова отново се връщам към темата за диалога на политическите партии с по-младите привърженици. Ако друг път, при подобни дискусии акцентът е падал предимно върху факта колко са незаинтересовани младите, този път предлагам една друга гледна точка, а именно какво в политиката като цяло и в партията в частност трябва да заинтересува един млад човек и как той да разбере, че това наистина, видите ли, има отношение към него и към бъдещето му. Иначе казано – подходът на политическата класа към младите в България.

   Още в началото, за уточнение, мисля да изключа от разсъжденията си родово-феодални социалистически формации с привкус на ранен комунизъм, като младежката организация на БСП и да се съсредоточа в подхода на десните български партии.

   И тъй като говорим за младите десни, неизменно място заема тълкуването и изобличаването на феномена „младежка организация” в търсенето на смисъла от нея.

   На пръв поглед обединяването в подобна формация изглежда логично. Доводите на привържениците за създаване на  младежки организации дори изглеждат на теория що-годе смислени. Според тях там се обединяват млади хора с общи възгледи, които изразяват позициите си по политическите въпроси и изпълняват функцията на връзка на партията със следващото поколение.

   Звучи чудесно, стига да не беше глупост от първата, та до последната дума. Обособяването на малкото заинтересовани млади хора в подобни организации създава усещане за непълноценност у младия човек – той е член на една партия, ама пък не съвсем, защото бил прекалено млад. Това не гони младежите, които се интересуват от политика, но създава нездравата конкуренция, която присъства неизменно при наличието на подобна организация. Типичен пример е разцеплението между старото СДС и младежите му. Като следствие на това неизбежно конфронтиране, се нарушава и второто твърдение на привържениците на разделението

 – трудно ще намерите по-затворена и интриганстска организация от младежката. С времето функциите на младежката организация все повече започват да изглеждат по-скоро пропагандни, отколкото информиращи и все по-далеч от концепцията на съответната партия. Най-яркият и смехотворен пример, който изпъква в съзнанието ми е от репортаж преди две години от една седянка на „Атака”, малко преди кметските избори. Та на въпросното събитие, вярвате ми, или не, под насърчаващите слова на Волен Сидеров и благия поглед на Слави Бинев, едни момчета в черни униформи и кепета, с надпис на гърбовете, гласящ нещо от сорта на “MO-ВРАЦА” усърдно се заеха да подскачат върху  едни балони с образа на Бойко Борисов. Е това, ако е работата на младежка организация, здраве му кажи!

   Накратко, не само от този пример, но и от редица други, спокойно може да се заключи, че подобни организации придобиват по-скоро демонстративна, афишираща функция, отколкото спомагат за реален диалог между поколенията. Да, този диалог трябва да се води, но защо са необходими две звена? Обособяването на младите членове на политическа партия в отделна структура е не само излишно, но и дори вредно.

   Това е ясно, остава да се помисли за следващия ход – а именно как тогава партията ще подхожда към своите потенциални, все още „зелени” съмишленици? Защото точно те в голяма степен ще определят бъдещото й съществуване. Ако една политическа сила няма приемственост, то тя е на доизживяване, а това е нещо, което истинската българска десница не може и няма право да си позволява.

   Отговорът на този въпрос далеч не е толкова труден. Потенциалът и енергията  на новопристигащите може да бъде приложен и без създаване на излишни звена. Естественото им възрастово общуване е напълно достатъчно, а тяхната приобщеност към споделени ценности може да гарантира приемственост в една партия, без разделяне на поколенията.

   Единственият проблем е, че досега този потенциал не е бил разгръщан в неговата цялост. Налице са били само отделни редки инициативи. А млади и мотивирани за работа хора в автентичната десница има и е крайно време способностите им да бъдат насочени. Защото използването на капацитета им е това, което може да й даде тласък и бъдеще. Насочването на тази енергия с помощта и опита на „гърмяните зайци” в политиката може да направи синята идея само по-привлекателна.

Младите хора са се отчуждили от Политиката и Политическото.Така мисля...

бягството от политическотое бягство в джунглата

Едно аполитическо поколение е много по-добър вариант мисля аз, от няколко последвали обременени от соц режима поколения..

Какво тогава ще го предпази от повторение?
А колкото до обремеността - тя е неизбежна. Въпрос на информираност е да бъде отдадена на истинските фактори. С думи прости - да се осъзне като причина за състоянието на държаваша соц-а, не преходът след него. Да се подредят правилно приоритетите на следващото поколение, за да не се допуска повторна грешка. Поздрави,
Тома.