или хронология, наименования, разнообразие при ползването и еднакво възклицание при изплащане на заемите

За свободните граждани на Атина настъпили тежки дни. От настаналото слънцепрегряване дъгите на панелните каци се разсъхнали и през пролуките между тях слънчевите лъчи жарели безмилостно нежните кожи на обитателите. Събрали се те и упълномощили най-знатният от тях – Езоп да уреди с властите някаква помощ за затягане на обръчите. Той помолил за аудиенция при диктатора на Атина Перикъл и я получил. Изложил Езоп по езоповски страданията на съгражданите си и помолил за помощ. Перикъл, човек с нежно сърце, въпреки титлата си, го изслушал и казал: Бива! Но трябва да свикам съвета на атинския съюз, за да поискам заем. Тогава този съюз играел ролята на европейски и в него участвали всички царе, диктатори, управители и пр. на градовете-държави. Събрал Перикъл Съвета на Съюза, изложил пред тях казуса, те казали: Да! И отпуснали желания заем при благоприятно нисък лихвен процент. А бе, нисък – висок – в такъв тържествен миг кой ти мисли за лихви и проценти. Дават хората! И започнала драмата на атинското общество. Всеки си имал проблеми, особено по-заможните: кой да си построи вила на скалистият морски бряг, кой да прокара път до построената вече, кой да уреди бенефис на новата си метреса. Нужди – разни! И започнало раздаването. Е, останало малко и за затягане обръчите на каците на най-близките до центъра граждани. До Езоп помощта не стигнала, камо ли и за саниране. Но, както е известно от историята, Езоп бил мъдър човек и разбирал проблемите на държавата. Затова прекарал остатъка от живота си в разсъхналата се каца, без санирането ѝ, на свещ, защото разбрал, че енергийната система е като крастава жаба. Другите, обаче не били така мъдри и поискали финансов отчет от Перикъл. Свикал той тържествен събор на Агората и там обяснил историческата значимост на епохата и съпричастността на тези, които имали щастието да живеят в нея. И най-вече чувството за държавна отговорност на участващите в тържествения събор. За увековечаване върхът в човешкото развитие в този момент, постигнат от Атинската държава, той предоставил голяма част от заема на дворцовият скулптор Фидий за позлата на фигурата на Атина Палада в новостроящият се Партенон в центъра на атинският Лувър. Всъщност, нито фигурата на Богинята, нито позлатата ѝ останали. Останала легендата за фигурата, нейното позлатяване и кацата на Езоп. Възторгът на участниците в тържеството, обаче, бил буен и се задържал до пълното изчерпване на ресурса. От притчата знаем, че Езоп освен мъдър останал и беден, както и мъдрият народ. Освен тази закономерност, атиняните поставили началото на една традиция, която е жива и витална и днес: да си спомняме с тъга, като за безвъзвратно преминалата младост, за онези тежки, отвратителни времена, които уж, героично сме преодолели. Перикъл бил наследен от някой си Агафарх. От когото и да е бил наследен, наследникът трябва да връща заема на предшественика си. И този наследник, като правило, не ползва за тази цел безотчетните си пари. Той събира дълга от подопечните. Когато настъпи този кобен час, атиняните си спомнят с умиление за миналото безвъзвратно тържество и този спомен поражда възклицанието „При Перикъл се живееше по-добре!“.

Дотук с притчата. Във втората част „Минало незабравимо“ ще се постарая да проследя развитието на събитията от близкото минало до възклицанието „При Тато се живееше по-добре!“, което изригва вече от гърдите на цели социални слоеве.

28.02.2015 г.                                            архитект Георги Киров

Втора част - тук