1.     Дуалност – “частица” – “вълна”

            Всеки социалист е едновременно и частица и вълна. Като частица, той има дискретни свойства да усвоява дискретно количество народни пари, а като вълна той има свойствата да разпределя отговорността за това върху колектива.

             Вълната е отклонение от равновесието, трептение, което се разнася през времето и пространството, пренасяйки енергия. Един социалист е частица, когато усвоява пари и вълна, когато предава идеите си за усвояване на пари. Вълните са социалистическо-комунистически. Променливото комунистическо поле поражда променливо социалистическо поле и обратно, осигурявайки преноса на енергията на марксизма през космоса на философията.

            Вълните имат свойство на интерференция – когато двама социалисти интерферират, техните идеи стават или двойно по- мощни, или се унищожават. Според тях става първото, според обективните наблюдатели – второто.

2.     Принципът на неопределеността

dS*dP >= M

            Произведението на грешката в мнението на социалиста и грешката от присвоени от негови пари е по – голяма или равна на константата на Маркс. С други думи, колкото по – грешно мнение има социалистът, толкова по – малко грешка има дали е откраднал народни пари. Оттам идва и изразът “Няма грешка – взех парите”.

3.Навързване

            Социалистите са навързани като свински черва. Когато един от тях сменя суперпозицията си по супервъпрос, всички останали сменят своите суперпозиции едновременно с него. С това не се нарушава теорията на относителността, която гласи:

“ Всичко, което може да се отнесе, се отнася със скоростта на светлината”, тъй като при промяната на суперпозициите на социалистите не се пренася никаква информация. Това е така, защото суперпозициите на социалистите не носят такава, тъй като носят взаимно противоположна информация

Ако по дадена тема може да има само две позиции, социалистите заемат едновременно N>2 от тях, като клонят ту към една, ту към друга в зависимост от това дали ги наблюдават или не.

Социалист в кутия – когато пъхнем социалист в черна кутия без достъп на медии, той не знае на какво мнение е, докато не го извадим и не му подадем микрофона. Тогава с някаква вероятност можем да определим суперпозицията му по супервъпроса в зависимост от конюнктурата на деня. Това прави промяната псевдо-случайна, тъй като за разлика от елементарните душици, социалистът получава неслучайни пари за нея.

Изводи: квантовата природа на социализма доказва още веднъж, че във физиката лежат всичките ни проблеми. Колкото по – скоро запушат черните дупки, премахвайки ги от уравненията и накарат елементарните частици да стоят мирни и определени, толкова по – скоро и социалистите ще влезнат в детерминистичното множество на нормалните хора.  Математиката си е математика, но социализмът е с много пари.

СОЦИАЛИЗИРАЙ ТОВА