Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2011 21:38 - Седем Притчи - VII - Притча за словото
Автор: raylight Категория: Забавление   
Прочетен: 5461 Коментари: 3 Гласове:
13

Последна промяна: 02.02.2011 21:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Притча за словото

Имало едно слово, толкова могъщо, че всички се страхували от него. Пазели го в специална книга с железен обков, скрита в кладенец в полите на планина, обградена от високи стени.

            Всички ги било страх от това слово. Треперели през деня, че някое дете може да го открие само, без да го прочете, нощем сънували разпадащо се небе и топящ се хоризонт, всред трусове и бучене.  Никой с никого не говорел, никой никого не търпял, пълни били със злоба един към друг, завиждали си, превъзнасяли се, били твърде горделиви да поискат помощ един от друг, искали си своето до стотинка, сърдели се един на друг и били преизпълнени с планове кой кого да измами.

            Затова героят бил изненадан, когато всички обитатели на страната се наговорили срещу него и пратили потеря подире му. Той бил силен, но те били много, затова героят побягнал към планините. “Знаех си, че не трябва да им се доверявам. Твърде много завиждат на силата и смелостта ми, на красотата и младостта” – Мислел си той.  –“А аз ги освободих от робството на вечния им враг от юг. Аз ги освободих, аз ще ги унищожа”.

            Героят прескочил високите стени, спуснал се в кладенеца и извадил книгата. Отворил страниците ѝ със страх, но това, което видял, го разсмяло. Той извикал Словото на глас, стените на кладенеца се разтърсили от екота и бавно се срутили. Героят се покатерил навън. Книгата била затрупана долу, но било късно - Словото било свободно.

            Героят произнесал Словото и стените станали на прах. Потерята нахлула в планината, запенените коне карали земята да тътне. Ездачите видяли лицето му и се опитали да спрат, но той произнесъл Словото. Някои войници паднали неподвижни от самата му сила, други избягали, трети останали с него.

            Героят обиколил цялата страна, преди да отиде в столицата. Във всеки град и село, той произнасял Словото и някои хора оставали с него. Така той набрал армия, по – голяма от царската войска. С тази армия тръгнал към столицата.

            Пред входа ѝ го чакал самият цар с елитните си воини. Поискал героят да си отиде, или никой от войската му нямало да бъде пощаден. Героят се изсмял и извикал Словото, въпреки вятъра, който придворните магьосници извикали, за да отнесе звуците надалеч.

            Царят паднал бездиханен, а магьосниците полудяли и бурята атакувала войската им. Героят повел конницата си през средата на пищящите от ужас хора, изпотъпкал магьосниците и повел оцелелите в града. Там викнал словото толкова силно, че го чули всички и настанал вой и скърцане със зъби.

            Появило се бучене, земята се разтресла, много къщи се сринали и много хора избягали, ала тези, които оцеляли, се смеели на глас, защото словото било:

ИЗВИНЯВАЙ

 




Гласувай:
13



1. razkazvachka - Само най-силните могат
02.02.2011 22:13
да го кажат на глас!
цитирай
2. raylight - Да,
02.02.2011 22:45
така изглежда :)
цитирай
3. анонимен - извинението
03.02.2011 16:12
е двойно нахалство
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 3234967
Постинги: 365
Коментари: 2485
Гласове: 11853
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031