ОСНОВНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛОГИЧЕСКОТО АРГУМЕНТИРАНЕ

 

Има един общ принцип, според който се преценява състоятелността на всеки логически аргумент.

Той е следствие на аксиомата за идентичността – всяко нещо е това, което е.

Тази аксиома е единствената неоспорима от всички фундаменти на логиката, единствената съвместима с всички други аксиоми. Нарушаването е невъзможно, защото би означавало липса на съществуване на съществуващото.

Тя поражда и  общия принцип:

Ab esse ad posse valet, a posse ad esse non valet consequentia.

"From a thing"s reality one can be certain of its possibility, from its possibility one cannot be certain of its reality."

„От реалността на нещо можем да сме сигурни във възможността за съществуването му, от възможността за съществуването му не можем да сме сигурни в неговата реалност.”

Приложението на този принцип означава, че вероятностите аргументи нямат тежестта на логически и не могат да бъдат приемани като такива. Вероятността е числен израз на оценката за възможността за съществуване,  не е доказателство за съществуване. Вероятността не дава сигурност на твърденията.

 

Примери за вероятностни аргументи:

-         Позоваване на авторитет.

Натрупването на авторитет е резултат на доказване на множество верни твърдения. Един учен е авторитет, ако много други учени са потвърдили неговите тези, с което са прехвърлили от своя авторитет на него. Авторитетът означава, че е вероятно той да е прав в следващото си твърдение. Колкото по – голям е този авторитет, толкова по – вероятно е той да е прав. Повечето хора имат няакакъв праг на авторитет, над който вероятността от например 0.90 се закръглява на 1 – логическа стойност. За съжаление в логиката подобни закръгления не са възможни. С всяко нарастване на авторитета проверките на верността на твърденията му намаляват, с което се увеличава шансът те да са неверни. Ако ученият преодолее някакси първоначалните проверки, преди да добие авторитет, той може да твърди неверни тези и никой да не ги подложи на съмнение. От друга страна, ако до един момент той е бил безупречен в тезите си, но внезапно започва да твърди недоказани неща, авторитетът му може да го предпази от изобличаване.

 

Авторитетът създава мрежа, податлива на зараза от лъжи. Колкото по  - силен е той, толкова по – голям брой от хора се подават на лъжите.

 

-         Argumentum ad populum – В хипотетичния случай с авторитета, твърдящ лъжи, колкото по - силен е той, толкова повече хора убеждава. Всеки убеден човек има свой авторитет, който се добавя към лъжата. Мощността на лъжата е сумата на хората по техните авторитети (математическо очакване на лъжата – авторитетът е вероятността за вярност на твърдението). Такъв процес е подобен на разпространението на вирусно заболяване. Веднъж преминал проверките на имунната система, вирусът бързо се мултиплицира и превръща заразения индивид в източник на заболяването. Колкото повече хора се заразят, толкова по – лесно става заразяването на другите.

 

-         Приемане на желаното за реалност. Желаното е възможно, следователно е реално. Само в очите на желаещия, обаче.

 

-         Приемане на нежеланото за реалност. Страхът от нещо е силна вяра в неговата реалност, което в много случаи може да доведе до приемане на възможното за реално.

Противодействие на вероятностните аргументи

Проверка на всяко едно твърдение на всеки един човек без значение от авторитета.  Това е единственият начин да се достигне до детерминистичен, сигурен извод за верността на твърдението.

 

 

Това е масовата грешка на слугите. Карнавалът трае само една седмица. Е, условно казано. Но ако след това не заемат мястото си - краят им е печален. Защото влиза в действие последното правило ;-) Проверката!

Тук може да се забележи, че всички изводи от съвременни изследвания на различни аспекти на човешкия живот, които се базират на статистика (а такива са повечето), би следвало да се считат за недоказуеми по този начин. Странното обаче е, че тъкмо тези изводи определят огромна част от нашия живот.

Битието определя съзнанието- колкото повече те бият, по-съзнателен ставаш :)))))))))

Наглед елементарно, но толкова често пренебрегвано. Като можем нека, а иначе скука и лъжи.

"Проверка на всяко едно твърдение на всеки един човек" - това е реторика, а не логика.
Изобщо не разбрах какъв е смисълът на статията.

на тази тема - "Логика на измамата" от доцент Александър Гънгов. Изключителен труд, макар да не съм съгласен непременно с всички изводи, те кара да се замислиш.

Не случайно другарят Ленин е казал, че проверката е висша форма на доверие!
Проблемът с авторитетите е стоял винаги пред нас, защото понякога е по-лесно да се позовеш на тях, отколкото сам да си направиш труда да провериш нещо и докажеш или отхвърлиш неговата състоятелност. Ако се задълбае в темата, ще се стигне и до парадигмата на Кун и как една система от знания се измества от друга. Просто трябва да изчезнат "старите авторитети", за да има "пробив" на новото знание.

Темата е много актуална - разглежда точно и вярно един изключително важен в науката често подценяван проблем - логическото аргументиране. Клакьорското преклонение пред авторитета ( доказан или още не доказал се) чрез писане на прехвалени отзиви и рецензи на книги, статии и други публикации е предпоставка и създава условия за брутална експанзия на лъжливи твърдения,представяни от "авторитетния"автор за "научни" истини. С помощта на софистиката такива автори поддържат мним авторитет най вече сред неспециалисти, обикновени хора...

Повечето верни неща казваш. Само че не съм съгласен че новото знание или по-точно новата парадигма трябва да чака да изчезнат старите авторитети. Верният път е непрекъснато да се разобличават лъжливите твърдения и догми когато се открият с неоспорими научни доказателства и логически аргументи и факти. Тогава и ореола на стария авторитет сам по себе си постепенно ще избледнява и накрая ще изчезне.

Прочетох те с такава лекота все едно се спусках по бързей на река..
готин ден от мен и ти подарявам вероятността да огледаш погледа си отново в написаното от моята ръка , хъхъ ..

Смисълът е, че доверието не замества доказателството. Съветът е реторика, защото единственият начин да сме сигурни в дадена теза е да имаме доказателства за нея и всеки трябва да иска доказателства, за да не се получи верига от самодоказване чрез авторитет - наклонена плоскост

интересно наслагване на техническа логика върху психологични механизми. Хареса ми и аргументирано ми доказва, че всеки процес си има аргументацията. само дано не се налага всяко твърдение или хипотеза да има нужда от доказване. ще станем като машини, а е толкова хубаво понякога просто да повяваш в нещо - особено в хубавите. понякога пък излизаш прав.

Науката не е политика. Тук повечето читатели веднага го обърнаха на политиканстване. Логиката затова елогика,защото е чисто формална; ние не можем да мислим, без да се отдаваме на психологически или социални слабости, предразсъдъци и заблуди..

но за съжаление и политиката не е наука

"Той е следствие на аксиомата за идентичността – всяко нещо е това, което е." Подобна аксиома е валидна само и единствено като абстракция и няма нищо общо с реалността. Всяка идентичност е социално и културно конструирана или приписана и притежава като свой смислов контекст определен, предварително зададен ситуативен хоризонт. Това означава, че по отношение на всяко твърдение, съдържащо аргумент, трябва да се взима предвид и ситуацията, в която е произнесено, т.е. кой, на кого, кога, къде, как говори. Предвид заглавието на блога бих припомнил какво казва Ницше по този въпрос: "че човекът е създаден в един процес на развитие, че и познавателната му способност е резултат от него". В този дух дори "истината" на точните науки е произведена в рамките на нещо, което Фуко се нарича "дисциплина".
Поради ситуативния характер на нашите съждения е неизбежно да се постави и въпросът за политиката в широкия смисъл на думата - като отношенията на власт и управление, включително и символната власт. В този смисъл истината също е агент на властта (пак Фуко).
А идеалът за една единствена истина, основана на логическия аргумент, още с възникването си цели политически употреби, които могат да бъдат видени и в целите на настоящата статия (съдейки по начина, по който се приема).
Не приемам и дефиницията за авторитет. Авторитетът е въпрос на признание, а то не се измерва количествено. Значение има не само колко, но и кой набавя признанието.
В заключение: вместо да се позоваваме на силата на логическия аргумент (и да фантазираме върху властта, която би ни дал), по-добре е да се научим да общуваме, съобразявайки се с множествеността на света и езиците, с които го описваме. В този смисъл отношението към авторитета не се изчерпва със сляпата вяра или с отрицанието му. Той може да бъде водач, но всеки притежава свободната воля и отговорността да го следва или не.

ДЕФИНИРА реалността

макар да се сетих за една основна теория/теза/постановка от философията - дали това, което виждаме е реалност и съществува или е просто плод на нашето съзнание... Съществуващото дали съществува вън от нашето съзнание и експериментите/моделите, които възприемаме също с нашето съзнание. Просто се сетих - не че поддържам тази теза :)

Поздрави!

докато действителността може да служи за обект на спор дали съществува или не извън нашето съзнание, то това не е валидно твърдение по отношение на реалността

Много забавно! Кара те да си правиш вариации и пермутации! Ей това е добра работа!

и действителността ме хвана неподготвен. Каква е разликата в дефинициите между двете?