Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2009 20:59 - Българският национален елит - отговори на тезите на Темплар
Автор: raylight Категория: Технологии   
Прочетен: 3861 Коментари: 9 Гласове:
1



БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

 

В отговор на „Размисли за българския национален елит” на Темплар

 

Този отговор включва пасажи от горепосочената статия, вкл и дефиницията (от която е отпаднала частта, ограничаваща функцията на елита). Отговорите са дадени като забележки, а цитираните части от статията са точки 1-10.

 

Деф. Български национален елит  - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят.  Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради  споделени ценности и светоглед и поради доверието което има  в елита

 

1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години.

Заб. Това е така – директно следствие от дефиницията на елита. Задаването на дневен ред се нуждае от от стратегическо мислене (план за 100 години наред, изпълнение на следващия ден и отново предначертаване на план за 100 години напред, възоснова на промяната от последния ден)

2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин” на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост.

Заб. Първата част следва директно от дефиницията. Втората част е нехристиянска, тъй като елитът се поставя в ролята на самия Бог (пастирът) и гледа на обществото като на стадо – нещо, на което никой смъртен няма право. Чувството за собствена значимост е много близко до най – тежкия смъртен грях – гордостта, когато е комбинирано с представата за обществото като за стадо овце.

3. Елитът е потомствен.

Заб. Това твърдение е частично вярно. Както е отбелязано от самия автор, елитът е динамично множество от хора. Ако имаме впредвид дефиницията, то елитът са тези хора, които изпълняват функцията на елит. Не целият елит е потомствен, т.е. не е задължително условие, за да си елит – потомствеността е само предпоставка. Какъв е процентът на потомствения елит спрямо останалата част е друг въпрос.

 4.Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си. Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит.

 

Заб. Това твърдение е проява на дълбок материализъм, което автоматично означава, че не е християнско като философия. Граничи с Марксизъм. Колкото богатството може да помогне при някои хора, като им даде стабилна основа, толкова може да попречи на други – като обезсмисли живота им. Между потомствеността и елита корелацията е много по – силна, отколкото между богатството и елита. Авторът смята, че втората корелация е несъществена и твърдението в общия случай е погрешно.

5А.  Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред.

 

Заб. Корелацията с материалното положение е повече от съмнителна. Реформаторските желания са породени от духовно търсене.

 

5Б   Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит. Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро. Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия.

 

Заб. Това твърдение би имало вярност, само ако т.4 е вярна – тя е от предпоставките му. Тъй като корелацията пари/елитарност е ефимерна, то консервативността не е задължително условие за елита. В действителност, голяма част от европейския елит е била либерална – вкл. и сред хора от прекрасни семейства. Това е така, защото елитът е дефиниран по начин, който не изключва либералното начало, въпреки, че то все пак бива подчинено на целите му (няма как да си национален елит, ако си интернационалист).

 

По т.6А и авторът е напълно съгласен с тезата на Темплар.

 

По т.7 има съгласие освен за „изкуствената конструкция на Обществения договор ” – общественият договор е абсолютно естествена форма на кооперативност между разумни и рационални индивиди, независимо от каква перспектива се гледа на тях – като Божествени същества или еволюирали примати. Опростено обяснение в Науката и Разумът.

 

По т.8 има съгласие с уговорката, че универсалността е качество на всички носители на ценности, независимо от ценностите, тъй като те сближават повече от общия език или обичаи (когато последните не са носители на някакви ценности). Най – общо казано, добрите хора са по – близки помежду си, отколкото с лошите хора, говорещи техния език и ядящи тяхната храна.

 

9. Елитът никога не е маргинален.  Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот. Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата”. Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот. По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред.

 

Заб. Терминът за масите е марксизъм. Предпоставката за злоба и завист на масите предполага, че те не са добри по природа, което не е вярно, за която и да е голяма група от хора – добрите хора винаги преобладават – статистически факт. Злобата и завистта не са градивни енергии и никой, който съсредоточава злоба и завист по себе си (независимо дали е заслужена или не) не може да е водач на хора – завистта на хората дърпа елита назад, а не хората – напред. Истинските водачи предизвикват възхищение и любов, които са движещи сили  - бутащи напред, а не назад. Друг е въпросът как се предизвикват тези чувства и дали не са ирационални и неоснователни.

 

10. Обикновено елитът има културни хоризонти и  стил на живот, различен от масовия. Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин  от масата.

 

Заб. Това твърдение не произтича от дефиницията – в нея се казва, че елитът определя модата, но не и, че модата принадлежи само и единствено на елита. Нещо повече, воденето би предполагало тенденцията към намаляване на разликите с „масите”, поради приобщаването им към целите и поведението на елита. Това социално явление между другото се наблюдава в последните 150 г и е описано вкл и от Добри Войников.




Гласувай:
1
0



1. templar - накратко: Най-напред благодаря за вниманието.
08.07.2009 22:19
т.2. ясно съм употребил "не само... а и..."

т3. Тя най-често дразни опонентите ми. Виждам, че ти също си се изкушил да дадеш първите 3 думи, след което да ми "опонираш" с продължението, което сам съм дал в оригиналния текст.

т.4. Малко хора искат да приличат на бедните. Те най-често се възприемат като "лузъри", а като такива няма как да влияят на мнението на останалите. В текста си се опитвам да опиша социологически факт, а не да давам морални оценки или wishful thinking... иначе си прав - Царя на Царете - нашият Спасител мислеше точно обратното. Но обществото не действа по неговия закон, за мое огромно съжаление.

т5. Явно не си разбрал какво искам да кажа.

т.9. Отново отразявам социално явление, а не давам морална оценка.

Накратко: твоят подход към статията ми предполага тя да дава морални оценки, с които ти да си съгласен/ не. Статията няма такава цел. Следователно и твоя подход към нея на моменти се явява "търсене под вола теле".

Както вече ти писах, за мен би било далеч по-интересно да прочета твоя цялостна гледна точка за елита, отколкото дребни заяждания за терминология. Първото бих прочел с интерес и любопитство към интересни разсъждения, а второто не би предизвикали никаква емоция или реакция, видно от факта, че съм премахнал възможността за коментари.

Пиша тук, понеже сам казвам, че ще се радвам темата да се завърти в пространството и приветствам всяка раздвижена мозъчна клетка

Поздрави!
цитирай
2. raylight - т. 2 - Чувството за собственост над ...
08.07.2009 22:42
т.2 - Чувството за собственост над народа В КОМБИНАЦИЯ с чувството за собствена значимост се превръщат в тротил :)

т.3 Да, нарочно не сложих останалото, защото въпреки, че сам пишеш, че не е безусловно, все пак се връщаш, че е най - често така. Потомствеността е потенциално свойство, а не определяща черта, ако изхождаме от дефиницията
цитирай
3. raylight - т. 4. - това не важи за духовния елит, ...
08.07.2009 22:44
т.4. - това не важи за духовния елит, който е част от националния. Научният елит, когато е и национален, не винаги е богат материално. По принцип трябва богатство задължително, но материалната му проява не е задължителна според мен
цитирай
4. raylight - Отоговът за т. 5 не е аргумент - не...
08.07.2009 22:47
Отговорът за т.5 не е аргумент - несъгласието не е задължително породено от неразбиране. Аз отговарях на специфични твърдение в тази точка, без да отричам автоматично - "въпреки доброто си състояние" и задължителната консервативност на елита са нещата, по които споря.
цитирай
5. raylight - За вола и телето
08.07.2009 22:48
В статията се съдържат твърдения, които имат имплицитни морални оценки или са изказани по начин, позволяващ прикрепването на моралнци оценки. Това беше причината да разясня моето мнение по тези въпроси, за да видим какво ще се роди от разликата в някои отсенки на вижданията ни :)
цитирай
6. raylight - Между другото
08.07.2009 22:50
това, че смятам, че елитът не е задължително консервативен, не ме прави леберал, нито означава, че харесвам кой знае колко лебералния елит като цяло, особено в съвременния му вариант.
цитирай
7. анонимен - Обществен договор
09.07.2009 16:43
Като че ли използвате различни дефиниции на "обществен договор", откъдето произтича различието в мнението ви по този въпрос.

При templar е по-скоро класическата:
* набор от правила a priori, които индивидите приемат, за да съжителстват в общество

А тук май имаш предвид нещо друго:
* набор от правила (a posteriori), възникващи в резултат от съжителството на индивидите в общество
цитирай
8. raylight - Не съм много сигурен, че връзката е ...
09.07.2009 17:48
Не съм много сигурен, че връзката е толкова строго каузална, че да се различават a priori от a posteriori :)
цитирай
9. анонимен - дада
10.07.2009 22:08
хубави теории, но аз искам примери !!!

Теория без пример не е реална.

Немога да се сетя за примери !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2621006
Постинги: 363
Коментари: 2481
Гласове: 11771
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031