Матурите[i]

 

От

 

Тома Георгиев

 

 

  

Едно от многото неща, които през последните години периодично разбунваха духовете на принципа „всяко чудо за три дни” са матурите. Запитвах се не един път, дали нежеланието на учениците да приемат предизвикателството на една изпитана българска образователна система е основателно, дали тези матури въобще ще покажат знанията на учениците и как ще ги въведе МОН, без да предизвика сътресения в крехката ни образователна система.

 

            Поначало идеята за матурите е много добра. Накратко, за да оборим всички слухове, че матурите са излишна и нова,”вносна” измислица, тяхната история датира от 1878г., когато са проведени първите зрелостни изпити в България. Всички, които искат да завършат средно образование, са се явявали на задължителни устни и писмени изпити -  всеки випуск от 1892г., до 1965г. -  след което, задължителни те стават само за оценки под Мн. добър, а после отпадат.

 

            Като вземем предвид факта, че България създава едни от най - ерудираните си държавници и учени /каквито сега толкова се опитваме да обучим и задържим/ с образователната система от Освобождението до 9- ти септември, можем  да заключим, че подобна строга, но обективна изпитна система работи.

 

            Веднага, обаче идват на ум безброй факти, които различават сегашната образователна система - както нивото, така и качеството й - в сравнение с тази, от началото на 20- ти век.

 

            Пръв със сериозното начинание да се въведат матури се зае Владимир Атанасов, което сега се продължава упорито от Даниел Вълчев. Когато през годината на моето завършване /2006-та/ се заговори за матури, ситуацията стана много стресова по една главна причина - каквато и да е версията за състоянието на българското гимназиално образоване на МОН, то не може да издържи една внезапна проверка -  и последните митове за знанията на един ученик, получени в училище, ще бъдат разбити. Вината естествено е комплексна.

 

             Първо, когато правителството на ОДС пое управлението на държавата през 1997г., беше ясно, че реформа в образованието трябва да има. МОН пое един, повече или по-малко добър курс, който постави основите на работеща концепция. Претърпя известни корекции - от тичането да се подават документи за кандидат-гимназисти във всяко училище, до замяната им с една-единствена бланка за попълване - но формата на „входящите” изпити с комбинирането на тестова система и специализиран изпит, беше заложена.

 

            Дотук добре. На базисно ниво промените са очертани. Ученици, учители и родители  не протестират, условията за  постъпване и завършване на гимназия са ясни, изпитният материал и форма - също. Избистрянето на критериите за полагане на „изходящи” изпити беше само въпрос на време.

 

            Откъде дойде, според мен, проблемът? Оттам, че всеки следващ образователен министър сякаш гореше от желание да влезе гръмко в политиката, като въведе своята нова и съвършено различна концепция за образованието. Концепция, която не е основана на реалното положение на гимназиите, университетите и Министерството, а на личните въжделения на току-що издигналия се човек, да се запомни с нещо. И оттук започнаха проблемите - изпитни критерии и форми бяха постоянно променяни, оставаха неясни, балансът в балообразуването беше нарушван, ситуацията кърпена оттук-оттам, сетете се с какво - с още реформи. Всеки, до последния чиновник в МОН, сякаш искаше да наложи своето виждане за образованието и все едно се бяха наговорили осем години да няма двама на едно и също мнение. Е, ще вметна нещо, което в случая се подразбира – псевдопромените не променят образованието.

 

            Вместо да се започне от най-важните проблеми, например преразглеждането на някои от учебниците, стимулирането на преподаватели и ученици, бяха наложени хаотични промени, които не дадоха искания резултат.

 

            Между усилията да бъдат задържани учениците в клас, между учителските стачки, с което плахите опити за първото станаха невъзможни, между безконечните преговори на синдикатите с Министерството, между недоволствата на родители, едно от малкото неща по темата, което никой не се опита да защити и от двете страни, беше знанието.

 

            Обвиненията, които се хвърляха взаимно, завоалирани и не дотам, бяха многобройни. От една страна въпиущата неграмотност на голяма част от подрастващите провокира страха им от изпит, който може да ги върне в реалността. Много чести станаха напоследък „самокритични” забележки на учениците, колко са зле с правописа и как граматиката им хич я няма. От една страна жертви, те постоянно сипят обвинения, в което дотам се увличат, че не им остава време да си преговорят буквара и читанката. Далеч по-информирани от предишни поколения, много от тях са с явна неграмотност и липса на елементарна обща култура, мотивация и критично мислене, обаче с високо самочувствие и цели. Не всички от тях критикуваха обективно фарса с матурите, шумът, който те вдигнаха беше просто защитна реакция, за да не си проличи невежеството на цяло едно поколение.

 

Критиките на много специалисти – педагози и преподаватели  обаче - бяха основателни. Матурите, в предложения вид, не предоставиха ясни критерии за оценяване на усвоения материал, не послужиха за приемен изпит във ВУЗ, и разликата в позициите, когато едни получават основното си образование след осми, а други- след девети клас, постави учениците в неравностойно положение и с твърдото убеждение, че вършат нещо излишно. Мина време, докато Министерството, тъй да се каже, намери приложение на матурите. Сега те са входен изпит за някои специалности в някои университети, а в други някои университети всички матури са приемен изпит. Прекалено много „някои”, което за пореден път доведе до познатия хаос. Отново след толкова усилия, които МОН се опита да ни убеди, че прави, резултатът е почти никакъв - критериите отново не са изяснени, а приложимостта на матурите отново е половинчата - предимно те служат като приемен изпит за нехуманитарните специалности и докато едни ще се явяват подготвени-недоподготвени между бала и летните жеги на матура, с която да кандидатстват, другите, също в толкова незавидно положение, ще трябва в последните месеци преди изпита си за ВУЗ, да се готвят по предмети за задължителните матури, с които няма да кандидатстват и, които вероятно няма да им трябват като оценки в дипломата.

 

            Системата с прилагането на матурите е добра и е доказала своята ефективност във времето. Обаче матури се правят с ясни критерии и цели, с необходимото ниво на подготовка на учениците и с постепенни и обмислени промени, които не създават стресови ситуации. Докато не бъдат постигнати тези фактори, матурите ще продължават да бъдат в голяма степен неефективни, ще продължават да показват нарастваща неграмотност, която ние сме видели само наполовина, защото не сме се осмелили да посетим регионите, където резултатите от матурите са притеснително ниски, граничещи с почти пълната неграмотност. Матурите са един от многото примери за половинчати реформи  и докато не се създаде работещ модел, няма да могат да разкрият потенциала на своята ефективност.

                                                                  

---

[i] Статията е публикувана в „ Про & Анти ”

"Пръв със сериозното начинание да се въведат матури се зае Владимир Атанасов..." - не е вярно, той просто не успя да приведе в изпълнение Закон за общообразователния минимум и учебния план ,гласуван през 1999г. Съгласно този Закон трябваше да има матури още през 2003г.

корекцията, изглежда всички сме забравили периода 1997-2001 :(

Да трябваше да има матури още през 2003г. но не стана, защото приелите закона не приеха и програми на обучение, за да се подготвят децата за матури
После, гаднярите подготвяха какви ли не издевателства срешу Атанасов и от това загубиха децата... Тази партийна тъпотия на опозиционери съсипва държавата и самата опозиция, състояща се от Лидери без Електорат!