IV.                  Заблуди на контекста.

 

Деф. Вербален контекст е обкръжаващата среда на даден текст или разговор (дума, изречение, речев акт и т.н.). Тъй като езикът не използва строги формални модели на изразяване, контекстът влияе върху начина, по който даденият текст бива разбиран. Неформалните модели не могат да бъдат разглеждани  в строга изолация, а само обектно, като обектът включва (инкорпорира в себе си) и средата (разглежда се целият текст наведнъж при анализа).

 

11.      Изваждане от контекст.

 

Деф. Тази заблуда се проявява при разглеждане на дадено неформално твърдение като формално, т.е. в изолация от средата, което променя смисъла му. Съществува вариант и при формалната логика, ако съзнателно бъдат изпуснати част от твърденията.

Примери:

а) Централен клас от тази заблуда е класът „изпускане на противоречия” или цитиране до частицата „но”:

-  „Преклонена главица сабя я не сече” вместо „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва”.

- Той е добър човек, но това не го оправдава.

- Те са мръсни и са цигани, но не са престъпили закона.

Заб. В тези примери се цитира само една част от разсъжденията, изпускайки контра-разсъжденията  като по този начин се подменя самият извод.

б) Изваждане на съждение от контекста, който дефинира смисъла му.

Деф. Много често в писмения и говорим език се използва предефиниране на понятия и термини в зависимост от човека, който ги използва, т..е той може да бъде ползван като референция, без това да е argumentum ad hominem. Друг вариант е да се изпуска част от текста, която предефинира понятията

- Пешо каза, че си копеуе.

Заб. Пешо използва думата в смисъл на „добър, готин човек”, докато оригиналното значение е „незаконороден син от Пернишко или Радомирско”)

-         Ти си селянин, защото работиш на село като земеделец.

Заб.  Изпускането на втората част автоматично прави твърдението обидно, защото е масово възприето като такова и се е превърнало в норма за обида особено в големите градове.

-         Царят е гол.

Заб. За тези, които не са чели приказката, смисълът на твърдението може да бъде произволен, вкл и буквален.

в) Редуциране на твърдения (половината истина).

Деф. Дадена редица от предикати да бъде представена с нейно подмножество, например „Ако (А и B) или C” бъде заменено с „Ако Ако (А и B)”, което променя крайния изход на съждението:

-         Ако българите са кадърни и добри хора, то държавата ще потръгне

Заб. Изпускането на фразата „и добри хора” променя смисъла на твърдението, от което отпада моралният елемент и по този начин смисълът на казаното променя самата парадигма на разсъждението.

-         Ако съм индианец и живея в резерват, то аз съм свободен човек.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – първо , изпускането на фразата „и живея в резерват” прави смисъла на понятието „свободен” неверен, ако се има впредвид свободен от правилата и законите на САЩ. Вторият проблем е, че всъщност не е дефинирано понятието „свободен”, което прави цялото твърдение неясно.

-         Всички български футболисти, които играят в чужбина, са с правилен манталитет за националния отбор.

Заб. Изпускането на фразата „които играят в чужбина”, променя смисъла на тезата от „играта в чужбина подобрява манталитета на играчите” до „играта в чужбина НЕ подобрява манталитета на играчите” – тъй като с или без чужбина няма значение. По този начин може да се постигне точно обратен извод.

  

12.      Вграждане в контекст.

 

 Деф. Тази заблуда се състои в подмяна на контекста на дадено твърдение, чрез слагането му в друга среда, различна от оригиналната или чрез добавяне на среда, която не е необходима.

Примери:

а) Директна подмяна на контекста

Деф. Изважда се дадено твърдение от средата и му се създава лъжлива среда

-         Блогърите са странни хора в смисъла на неразбирането, проявено към тях.

Замяна с:

-         Блогърите са странни хора, говорещи простотии и размахващи пистолети.

Заб. Тук се сменя контекста на понятието „странен”, превръщащо го от „неразбран, нестандартен” в „опасен, неуравновесен и простак”.

б) Добавяне на допълнителен контекст:

Деф. Средата се разширява с допълнително дефиниране на понятия, които са имали недвусмислено тълкуване.

-         Хората не харесват Цветелин Кънчев, защото е престъпник от ромски произход

Заб. С добавянето на фразата „от ромски произход” се цели да се подмени причината, поради която Цв.Кънчев не е харесван, като намек, че престъпник от български произход не би имал същите проблеми.

в) Представяне на твърдения в нередуциран вид:

Деф. Идеята е да се добавят предпоставки, които не биха изменили стойността на извода при формалното разсъждение, но които биха имали стойност като подвеждащо неформално твърдение.

 

-         Ако съм от турски произход и съм роден в България, то съм български гражданин.

Заб. Етническият произход няма отношение към гражданството, тъй като раждането в България е достатъчно условие, за да бъде човек български гражданин (според настоящите закони) независимо от произхода.

преклонената главица (и преди си го казвал) е много интересно и поучително, щото се дава под път и над път, от знайни и не знайни като пример колко 'кофти' е българския народ. Да не се припомня, че още в библията пише:

Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонството.

да не е цитирано извън контекста :) Християнството учи на смирение, което е малко по - различно от послушанието. Изобщо Старият и Новият Завет принадлежат на различни светове. Аз вярвам само на това, което директно Христос е казал и при него става дума за послушание на законите, както и трябва да бъде :)

според мен не е извън контекст - разбира се, до колко смирение и послушание са различни или сходни е друга тема. Все пак аз виждам противопоставяне "послушание-жертва".

Истина е (но малцина го осъзнават и си правят изводи от това), че старият и новият завет са много различни и посланията им са различни. Даже (ако не се лъжа) гностиците (или други) считат Бог от 2-та завета за различни (единият отмъщава, убива, а другият прощава, обича). А трета тема (освен разликите в посланията и действията в стар-нов) е Павелианството и до колко съвременното християнство е Павелианство, а не Християнство.

Но темата религия е ... безкрайна. Установявам, че в последните години колкото повече чета за/във връзка с гностицизма, толкова повече ми харесва тази идея... достигане на Бог (в себе си) със знание, с извисяване (а не следване без мисъл и обсъждане на постулати и закони). Но и това е друга, дълга тема ;)

е : Деф. Бог е Любов.

Аз работя с тези аксиоми

как "тези аксиоми" се връзват със стечения на обстоятелства от типа на големи земетресения, наводнения и тем подобни, в които тържество на любов под каквата и да е дефиниция би стояла...странно.