ПОПУЛИЗМЪТ И ПОЛИТИКАТА

 

 

Vox Populi, Vox Dei – Глас Народен, Глас Божи. Това е принципът на демокрацията. Това е принципът и на популизма.  Два безкрайно различни принципа, изхождащи от една сентенция.

 

КАКВО Е ДЕМОКРАЦИЯ?

 

Демокрацията е управление на страната от малцинството, въплъщаващо доверието на мнозинството. Демокрацията не е пряко управление на мнозинството. Управлението на мнозинството се нарича пряка демокрация и е невъзможно да съществува.

 

ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е МИТ

 

В древна Атина, където демокрацията е зародена, е имало пряка демокрация. Всички граждани имали правото да гласуват по всеки въпрос и те лично управлявали.

            Това не е пряка демокрация. В Атина право на глас не са имали необразованите, жените (необразовани по закон), робите, престъпниците. Неквалифицираните да управляват, зависимите от чужда воля и нарушителите на закона не са имали право на глас. Право на глас са имали малцинството от хората в Атина – свободните, притежаващи собственост, образовани хора, доказани като граждани. В Атина е имало само-представителна демокрация – малцинството е управлявало без доверието на мнозинството, защото то на свой ред не е избирало.

            Сегашният строй е по – напреднал от консервативните Атински разбирания. Сега всеки има право да гласува – и неграмотните, и поставените под политическа или икономическа зависимост, и нарушаващите закона, когато не са в затвора. Сега тези, които зависят от чужда воля я изпълняват на изборите, лишавайки себе си от глас, намалявайки тежестта на гласовете на свободните.  Сега неграмотните продават гласовете си, за да навредят на тези, които ценят своите. Сега мнозинството дава доверието си на малцинството, което да го управлява. Защото природата или Бог е такава/такъв, че хората не са създадени равни във възможностите си. Нещо повече, те не са създадени еднакви. Не може всеки да знае всичко – истински късмет е ако някой знае нещо. Не може всички да знаят как се управлява държава, нито всички се интересуват от това. Хората искат определени неща да бъдат постигнати – свобода, благоденствие и прогрес, като възлагат изпълнението на квалифицираното за това малцинство.  Политическо малцинство.

 

ПОЛИТИКАТА Е ЗНАНИЕ И ВОЛЯ

 

Политиците дават на хората не това, което те искат, а това, от което имат нужда. Защото хората не са квалифицирани да знаят какво искат. Хората имат цели, които желаят да бъдат постигнати, но нямат представа какви са жертвите за това, нито какъв път ще трябва да извървят дотам. Такава представа имат най – образованите и обществено активни хора. От тях, тези с най – силен морал и воля могат да доведат хората от точка А до точка Б, като им дават това, от което имат нужда, а не това, което искат. Хората могат да кажат, че искат ниски данъци и високи социални помощи, но това, от което имат нужда е да са свободни да произвеждат, за да могат да реализират висок БВП, който да даде ниските данъци и реалистичните социални помощи. Хората могат да кажат, че искат нулева безработица, но в действителност искат всеки да може да работи това, което му се отдава и никой да не получава заплата за това, че не прави нищо. Хората могат да кажат, че искат мир, но в действителност да искат да има един закон за всички, да има наказание за престъпниците, за да могат отново да оставят вратите на къщите си отключени. Накратко, хората са противоречиви същества.

Политиците съзнават това противоречие и правят най – доброто на което са способни, за да градят обществото и държавата, към която принадлежат, независимо, че ще останат неразбрани. Те съкращават илюзии, те режат романтицизма, те се изцапват с мръсотията на това, което чистят. Те лекуват делюзии и връщат реалността при хората. Реалността на жертвите, на войните, на болезнените стъпки напред. Реалността на падащия им от това рейтинг, падащ от вечното човешко противоречие между желанието за промяна и съпротивата срещу нейната цена.

Политиците са жертва на своите народи. Те правят необходимото и най – често остават запомнени като лоши хора, оплюти и охулени. Така е по цял свят, така е и в Източна Европа – нито една партия, осъществила прехода към пазарна икономика не оцеля.

            Това са истинските политици. Вършат черна и неблагодарна работа, която завинаги зацапва медийния им образ. Тези, които винаги са чисти пред хората, са популистите.

 

 

ПОПУЛИЗМЪТ Е АВТОМАТИЗИРАНО РЕЙТИНГОВО УПРАВЛЕНИЕ

 

 

Истинските популисти не са политици. Те не са хора. Те са автомати, синтезирани да управляват държавата според рейтинга им сред народа. Те правят всичко, за да остане този рейтинг висок. Техните действия и думи са напълно предсказуеми, защото те са криво огледало на народа. Каквото се говори сред хората, това се говори от популистите, които се фокусират върху най – повтаряните клишета, митове, ирационални страхове и желания на хората, изкривявайки спектъра на техните думи.  В огледалото Българинът изглежда като Бай –Ганьо.

Понякога популистите говорят разумни неща. Това е защото част от народа са разумни хора. Те никога не ги вършат, защото разумните хора са малцинство. Така популистът днес е различен от популиста вчера и в противоречие с популиста утре. Защото те са автомати. Единствената им задача е да съществуват във властта, като дават на хората това, което искат, вместо това, от което имат нужда, за да държат рейтинга си висок. Виновни са хората.

 

 

КАК ВЪЗНИКВА ПОПУЛИЗМЪТ

 

Разломът между човешките очаквания, мечти, надежди и реалността, желанието за резултат и съпротивата срещу цената му, това място създава вакуум, който се запълва с популизъм. Хората губят доверие в политиците, дори когато те управляват добре, особено когато управляват добре и ако тези политици не могат да поръсят действията си с достатъчно чар и популярност, те отстъпват място на популистите. Хората губят доверие в политиците и приветстват чудотворците на думи. Хората губят доверие, когато не разбират какво се случва, което е около 90% от това, което се случва в политиката. Липсата на доверие в политиците и политическото вдъхва живот на популизма, на ирационалното криво огледало на гласа народен, което носи рейтинг и отнема принадена стойност. Хората са виновни, че съществуват популистите. Политиците са виновни когато се справят добре или лошо, когато не успяват да обяснят какво и защо правят, но хората канят популистите на трапезата. Хората канят мечтите си на масата, за да изгубят и последната си останала надежда.

 

КАК ИЗГЛЕЖДА ПОПУЛИСТЪТ

 

Популистът няма нищо в главата си. Той е кукла на конци. Конците на народа или на спонсорите му, той винаги е кукла. Той не изразява своето мнение, той изразява това от народното мнение, което му осигурява висок рейтинг. Той е хелият, който прави гласа на народа писклив и жаловит.

Популистът е експресивен. Той говори на народен език, той жестикулира, той забавлява, разсмива, той се показва навсякъде. Той присъства постоянно в съзнанието на народа, за да не бъде забравен, тъй като няма с какво да бъде запомнен.

Популистът е агресивен. Той е настойчив, настъпателен, нападателен, енергичен, непоследователен. Той винаги държи инициативата във всеки разговор, по вербален и невербален път, с това как изглежда, какви жестове показва, какви мимики на лицето си прави. Той фокусира вниманието на публиката чрез агресията си.

Популистът е неконфликтен. Той избягва директните спорове, диалозите, дебатите, конфронтацията на идеи. Той говори в монолог. Той излъчва доминантност с това, че не приема другите за равни на него, като не дебатира с тях. Той не позволява на реалността да се конфронтира с образа му, който създава. Когато контра-аргументите не са изказани заедно с аргументите, липсва рационална оценка. Тази липса кани мита, образа, легендата, страха, очакването, мечтите, избавлението, освещаването на образа му.

Популистът е обединител. Той иска да е приятел с всички, следователно не е приятел на никого. Той би управлявал с всеки, би казал или направил всичко, за да остане на власт и рейтингът му да е все така висок.

Популистът е безпринципен. Той винаги си противоречи. Винаги! Популистът е криво огледало на народа, а народът не е единен по въпросите, засягащи частни интереси, като политическите.

Популистът е анти-политичен. Той мрази всичко, с което политиката е свързана – сериозно говорене, поемане на отговорност, следване на принципи и идеали, практическо приложение на идеи. Всичко, което го прави скучен, нормален и смален като медиен образ.

 

ДО КАКВО ВОДИ ПОПУЛИЗМЪТ В ПОЛИТИКАТА

 

Популизмът води до упадък на политиката в страната, до спиране на напредъка в нея, до свиване на растежа или до спад на икономиката, до вулгаризиране на изказа на  медиите, до общо спадане на интелигентността на нацията поради липсата на стимули за нейното развитие – популистът дава смляна храна за ума. Създава прогресивено нарастващо отвращение от политиката и увеличава инертността на хората в обществената им дейност. Липсата на прогрес може да предизвика класови или етнически конфликти. Липсата на посока разлага обществото, ако то не е достатъчно силно.

 

КАК СЕ ЛЕКУВА ПОПУЛИЗЪМ

 

С яростна, непрекъсната и агресивна конфронтация с популистите, при която техните идеи се сблъскват с политическите пред всички и се искат обяснения за несвършената работа. Свалянето на дебата в реалността и конфронтацията и с медийния образ на популиста води до успех.

Друго средство е политикът да открадне от популиста неговите хора чрез популярността си, както Роналд Рейгън е правил в САЩ. Политик, който да може да се хареса не чрез това, което казва, а чрез начина, по който го казва, като не подменя политическия смисъл с популисткия. Идеалният политик.

ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО


 

 

В тази книга е описана идея за политически строй, в който управляват и гласуват само хора, готови да жертват живота си за държавата. Нека не сме толкова сурови, но защо например да имат право да гласуват, само хората, които две години преди изборите са плащали данъци. Тоест, ако не плащаш на държавата, да нямаш право да участваш в управлението и, или който плаща, той поръчва музиката. Гласуването да е само електроно и с лична карта и терминал.

тя отразява Спартанското разбиране за управление, докато демокрацията е продукт на Атина. Това за данъците е добра идея, така гласуват в САЩ, като данъчна регистрация трябва да имат и пенсионерите.

Добра ли е идеята наистина?
Ако не желая да гласувам, може ли да не плащам данъци? ;)

След като не искаш нито да гласуваш, нито да плащаш данъци, направо ти се отнема гражданството и ти отварят границата да ходиш където искаш. Това също е демократично:)

sto politicite imat imunitet srestu zakona stot kradat bez da gi sadat li gaza vi dai drav politik kurvi.