ДЕВЕТТЕ СТЪЛБА НА КОНСЕРВАТИЗМА

 

 

Заб. Взето от блога на Темплар, преводът е непрофесионален.

 

1. Независимост на нациите
 
 Представителната демокрация може да функционира само когато хората чувстват, че имат достатъчно общо, за да приемат общо управление и закони. Всяка нация би трябвало да е свободна да формира независима и самоуправляваща се държава. Границите на държавата би трябвало да отразяват максимално добре желанията на хората, живеещи в територията и. Налагането на наднационални структури, които да са суверен над държавите, които ги съставят е както недемократично, така и непрактично. Международната кооперация трябва да почива на свободно взаимодействие между независими държави, не на наднационални институции.

 
2. Демокрацията 
 
Реалната демокрация ще процъфтява най – добре в плуралистично гражданско общество, в което решенията се правят максимално близо до тези, които са засегнати от тях. Управлението трябва да е разпределено, както различните клонове на правителството, така и на различните неправителствени организации, които са необходими на едно здраво общество. Правителството би трябвало да признава важната роля, която играят неправителствените организации и да се въдържа да действа в области, в които правителствената намеса не е необходима.

 
 3. Свободата
 
Индивите трябва да бъдат свободни (подчинявайки се на върховенството

на закона) да действат както намерят за добре, без да ограничават свободаа на тези около тях. Свободите, които са гарантирани трябва задължително да включват: свобода на придвижване в собствената страна и свобода на влизане и излизане от нея, свобода на вероизповеданието, свобода на словото, свобода на сдружаването, свобода да включат или не в търговски съюзи или организации на работодатели, свобода на упражняване на законна търговия или професия без намеса. Личната свобода също включва правото да се притежава и прехвърля собственост, свободно от излишни данъци или конфискация. Индивидите трябва да са свободни да напуснат работа по собствено желание и да прехвърлят/продадат собствеността си.

 
 4. Върховенство на закона
 

Свободата и правосъдието във всяко общество трябва да разчитат на твърдото подъжане на върховенството на закона. Равенството на достъп и отношение пред закона задължително трябва да бъдат подържани и законът трябва да се упражнява от независим съд. Изискванията на писмения закон не трябва никога да бъдат оставяни настрана в името на националния интерес или общественото мнение.
  
 5. Собствеността
 
Това, което никой не притежава, никой няма да се грижи за него. Индивидите задължително трябва да запазват или прехвърлят собственост без намеса. Данъците трябва да бъдат използвани само като средство за набиране на пари за правителството да изпълнява необходимите си функции; не трябва да бъдат използвани за социално инженерство. Където е възможно частната собственост трябва да бъде предпочитана пред държавната.

6. Традицията

 
 Справедливостта и редът във всяко общество се основават на споделени ценности и обичаи. Никое общество не може да игнорира наследената мъдрост на предишните поколения. Една страна би трябвало да приема и подръжа традициите си, независимо дали са или не са от религиозен произход. Всяко поколение трябва да е наясно с дълга на предците си и със задълженията към потомците си. 

 

7. Семейството
 
 Семейството е крайъгълният камък на обществото. То е мястото, в което базовите ценности и морални стандарти би трябвало да се възприемат. Правителството не би трябвало да търси начин да присвоява функции, които могат да бъдат изпълнение от семейството, нито да се намесва и да субсидира тези, които отхвърлят традиционната семейна структура.

 
 8. Свободният пазар
 
 Един свободен пазар означава абсолютно свободна търговия на стоки, услуги и капитал. Не само, че свободният пазар е най – ефективният начин да се разпределят ресурсите на обществото, но е също така единственият начин да се прази индивидуалната свобода. Ограниченията на правото на свободна търговия са следоввателно погрешни едновременно от практична и морална страна. Най – добрият начин да се увеличи благоденствието на света е да се развие свободната търговия до глобално ниво.

 
 9. Моралът

 
Политическите структури би трябвало да се базират на приети стандарти за правилно и грешно. В своята основа, тези стандарти обхващат уважението към живота, истината и собствеността. Те са общи за всички религии и морални философии, на които е основана цивилизацията. Те са универсални и не-гъвкави и общественият ред не може да съществува без тях. Те би трябвало да се отразяват в действията на законовите и политическите институции на държавата и да се окуражава тяхното подържане сред гражданите.

 

Пета точка е най-трудна в условията на развиваща се икономика или криза. Четох някъде, вече не си и спомням къде но неотдавна и може да си попадал на него, че даже от порноиндустрията в САЩ са поискали заради кризата помощ от държавата. За това вече нямам думи.

Но аз съм човек който работи в пътно строителство. За мен е добре да има разбити пътни настилки, всичко изобщо да е по-разбито отколкото е, защото това за мен е работа, пари. Като знам обаче на какво сме способни, никак няма да се разсърдя или да почувствам, че ми е взет хляба от ръцете, ако пратят затворници по обекти които могат и да бъдат наши в близките петнадесет - двадесет години.

Първи пример който ми минава през главата, но положението в много области е така.

Но нека да не бъда разбран погрешно. Принципно позицията ми харесва. Стига да не засегне изцяло сфери като здравеопазването или образованието.

Просто ми се струва много, много трудно изпълнимо. За жалост.

Но аз съм пълен лаик.

От постовете ти винаги научавам по нещо.

за собствеността ми се струва достатъчно широка, за да приемем, че образованието например се изключва от социалното инженерство, защото е задължение на държавата, която трябва да определя дългосрочната стратегия за развитие на страната. В този смисъл, това може да влезе в необходимите функции. В тези функции е и защитата на тези, които не могат сами да се защитят, вкл и здравната. Идеята е по - скоро да не се дават пари на хора, които могат да работят, т.е. да не се възпитава лентяйство. Между другото българските народни традиции в това отношение са консервативни - "който не работи, не трябва да яде".

Благодаря ти, че ме четеш :)

към свободата на човека.

Явно 8-ма точка е писана преди последната финансова криза.

по-принцип много добре написано
бих фобавил обаче 10-та точка, тя обяснява донякъде линка ти за яне янев

10. задължително е нацията (или държавата) да не са претърпели комунистическо робство.

Поздрави, ... и успех, очаквам с интерес следвашите ти публикации.

Майстора - и аз мисля така, но те са формулирали като отделна точка - Свобода.

Един - да, преди кризата е писана, но според формулировката свободен пазар имаме ако се зачитат взаимно правата на хората, а мошениците, които раздуха балона нарушиха именно правилата на свободния пазар (незачитане правата на другите и нарушаване на правилата). Друг е въпросът, че според мен свободният пазар би имал смисъл само при рационален избор, а тази теза е опровергана (има и нобелов лауреат заради орповергаването и)

До номер 5 - Аз мисля, че и от комунистическото робство има възстановяване, въпреки, че ще е много по - трудно от Възраждането през 19-и век. Относно тази публикация, аз просто направих по - достъпен един материал, пуснат от Темплар :)

също има отделна точка. Това не е попречило в точката за морала в управлението да се предвиди уважението към нея. Нима собственоста не е частен случай на свободата?

Свободата е висша ценност

Лъчо,

Собствеността трябва да бъде частна, с изключение на т.нар. "публични блага" - там и пазарът се проваля, дори според най-радикалните привърженици на пазарната икономика.
Тези блага представляват стоки или услуги, които не носят печалба и поради това рационалният частен предприемач не би желал да осигурява, а са нужни на обществото. Освен това, при някои от тях има особеност - не можеш да изключиш индивиди от тяхното потребление, дори да не си плащат. Пример - ако въведеш закон, че за полицейска защита ще има не данък, а такса по желание, то тогава неплатилите къщи на една улица ще имат индиректна защита от патрулките на гърба на онези, които са си платили. Това в икономиката се нарича "ефекта на гратисчията" - принцип, че "щом има кой да плати, защо и аз да си бъркам в джоба".
И това не е само балканско мислене - този ефект е наблюдаван най-напред в Англия и САЩ...

Толкова по тази "точка 5"...

Поздрави от дежурния дразнител, който ти пише дълги отговори по темите за политиката... :)

Образованието преди всичко трябва да е приоритет на: църквата, общините , да е по частна инициатива (особено висшето образование трябва да е изцяло частно, като се изключи само военното и полицейското образования).Ролята на държавата в образованието е само в регулацията , установяване на правила, норми и категории.Освен това трябва да се премахне задължителното образование-ова е просто една нелепост.Гротескно е да се принуждават циганчета да ходят на училище посредством мляко и кифли.

по моето тълкувание висшето образование особено (и цялостната образователна стратегия) е част от приоритетите в областта на сигурността на държавата

и аз съм на мнение, че образованието не е работа на държавата. Затова и има толкова неграмотни образовани хора. Би трябвало да има стратегия за развитието на частни училища.
За свободата е пропуснато, че свобода е преди всичко отговорност. Свобода е да вземаш сам решения, за които после ще носиш отговорност.

raylight,наличието на стратегия, основана на философска концепция за образованието е без съмнение приоритет на държавата.Задължение на държавата е да създаде стриктни регулации и стандарти за образованието, но не е нейна работа да се занимава пряко в тази дейност.Образованието трябва да е преди всичко изява на гражданското общество (общо казано), църквата и общините, както и на бизнеса, който в това отношение може да бъде и данъчно стимулиран.
Може би трябва да се допусне, след внимателен анализ и преценка, наличието на определен брой държавни училища, които да са предназначени за най-бедните слоеве на обществото.Разбира се могат да се предвидят държавни илич астни фондове, които да са предназначени за издръжка на талантливи , но бедни ученици.Така би се постигнал максимален подбор и качествено разслоение на обществото.

Политика Димитър Попов 1879-1885
По времето когато в Учредителното събрание се изработва Търновската конституция, в него се оформят две основни политически течения: на “младите” (т. нар. либерали) и на “старите” (т. нар. консерватори). Върху техните основи - в хода на общественото развитие на следосвобожденска България и изграждането на парламентарната демокрация, са създадени съответно Либералната и Консервативната партия.
Консервативна партия
лидери: Константин Стоилов, Григор Начович, Димитър Греков, д-р Георги Вълкович, Иван Хаджиенов, Тодор Бурмов, епископ Климент, Тодор Икономов, Марко Балабанов;
печатни издания: в. “Витоша”, в. “Български глас”, в. “Отечество”.
Това е историята.
А днешната ситуация. Г-н Яни Янев лидер на консерваторите.

има в ДСБ, в СДС, но не мисля, че при Яне има такива