Обаче...

 Не те виждам в реалността достатъчно често, колкото искам. Диалогът между нас е повече от оскъден. Приоритетите ни са абсолютно различни... Ти искаш власт и финансова реализация, а аз да бъда обичана. Твоят свят е изпълнен с блясък, моят с вълшебства. 

 Но... 

 Ако имах избор, отново теб щях да обичам!..."

 Кари запамети написаното и излезе от приложението. Смяташе да го изпрати на Каспър в удобен момент. Днес просто се чувстваше уязвима. Афектирана от последните събития нарушили обикновения ритъм на ежедневието. Не успя да го промени. Срамежливостта и страхът победиха. Трудно и беше да си го признае. Да изгуби битка, не звучеше привлекателно. Осъдителната нотка в израза се прокрадна, като полъх от северен вятър. Критичността в характера и, я накара да свие крилата си и да се приземи на безопасна територия. Миризмата на хартия я успокои и я премести в друг свят. Нейният. Там сцената и декорът бяха проект на друг автор. Сюжетът не се доближаваше до арогантното и мислене и изборът бе направен, много преди историята да се появи в ефира.

 Затвори книгата. Последните няколко изречения бяха прочетени пет пъти преди да осъзнае повторението. Каспър не беше се изместил и сантиметър от съзнанието и. Кадър от срещата им премина на бързи обороти и изчезна, оставяйки ускорен пулс след себе си. Можеше да го гледа с часове и на следващия ден пак искаше да го види. Това бе и основния казус в отношенията им. Проявяваше наглост само при неговата липса, независимо от причината. В един момент го разбираше, в следващия го разпъваше на дървения кръст на Голгота.

  В покрайнините на града, в късния следобед улицата беше оживена. Малки бакалии и занаятчийски работилници посрещаха и изпращаха потенциални купувачи. В дните между празници, хората обикаляха с цел наблюдение и информация. И винаги избираха в последните дни. Кари погледна витрината с надиплени платове. Десените бяха ярки и контрастни. Спря, но се замисли. Имаше всичко, от което има нужда. Можеше да си позволи да купи целия магазин, но не можеше да купи време. А само то, прекарано с любимия човек имаше смисъл. И придаваше цвят в живота.  Обърна се рязко и се блъсна в преминаващ наблизо мъж. Вдигна глава и се усмихна.

- Сам! Какво правиш тук? Мислех че живееш в южната част на града. 

 - Имах работа в квартала. Ти, както винаги си оставила тялото на автопилот. Къде изпрати душата си този път? - Той я гледаше с присвити очи, а желанието да си поиграе с косата и го превърна в мъченик. Всъщност Кари изглеждаше, като перфектното изкушение за мнозина, но дори и да го осъзнаваше, не пледираше с физиката си. Винаги бе изтъквала, че тялото е за временно ползване. Важното е, на душата да и е хубаво.- Какво ще кажеш да седнем и да пием по нещо... 

 - Аз... Сигурен ли си? Да нямаш проблеми заради мен?

 - "Проблемът" напусна страната. Не виждала перспектива в нашата връзка. 

 - Тя губи! Извинявай! Изплъзна ми се... Ти си готин. 

 - Всеки сам прави своя избор...

 - Знаеш ли, много си прав! Нищо че си седнал... - Тя се усмихна окуражително и докосна китката му през масата, на която се озоваха несъзнателно. Топлина премина между ръцете. В този момент Кари усети остра болка в гърдите си. Ако можеше Каспър да е на мястото на Сам, мигът щеше да бъде от ония, за които се говори, че спират дъха. - Благодаря ти! Целият ни живот се гради върху направения от нас самите избор.

 - Аз направих своя, а ти? - Сам извика с жест сервитьорката.- Ирландско кафе и минерална вода.

 -  За мен дълго със сметана. 

 - А сега ми кажи, защо беше замислена?

  Кари впи поглед в кафевия ирис на Сам и прозиращата нежност блокира сетивата и.

10.03.24г.