Тома Георгиев
9 Май – победа, но за кого?
Как историята тълкува датата 9 май от една страна и продължава ли този празник да бъде чужд и „вносен” за България и другите европейски страни от бившия Съветски блок от друга, са любопитни въпроси към днешния ден.
У нас 9 май се чества от 2005г., но дали този ден символизира победата на демокрацията и в България?
Краткият исторически обзор на събитията е следният – на тази дата през 1950г. тогавашният външен министър на Франция Робер Шуман дава един от първите съществени тласъци към обединяване на Европа като с Декларацията, кръстена на негово име, ги призовава към мир и обединено производство на основните военни суровини – въглища и стомана. С предлагането на такъв съюз, той прави стъпка към така наречената от него „Европейска федерация”. След изтощителната война предложението му е прието и през април 1951г. Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург поставят начало на Европейската общност за стомана и въглища. През 1985г. лидерите на Европейския съюз решават да обявят датата за „Ден на Европа”. Тя се свързва с победата на антихитлеристкия съюз над фашистка Германия и нейните съюзници с послания за мир и обединение.
В СССР, а после в Русия до днес денят се чества като Денят на победата – денят, в който Червената армия нанася последен удар върху Берлин. Последиците от тази война са пагубни за цяла Европа – над 60 милиона жерви, от които около 60% са цивилни. Инфраструктурата е почти изцяло срината – едва 30% от нея в Европа е непокътната. Този „день победы” е честван и в България години наред, докато сме под тежкия калпак на СССР. За него той е ден на победа, която спуска „желязната завеса” и фактически разделя Европа на две – Западноевропейска цивилизация и Източноевропейски лагер. За много хора този ден не беше празник на обединението, а ден, който символизираше загубата на огромна част от европейското население и откъсването му от европейската цивилизация, която тепърва ще се гради наново от руините.
Може би този ден не се възприема от толкова българи като празник, защото те си дават ясна сметка какви последици носи не само войната, но и победата за България. В една война, за която Великите европейски сили носят немалка вина, България е почти толкова ощетена и унизена, колкото „подарената” на Хитлер от европейските миролюбци Чехословакия. Защото България има поуката от Първата световна война и не иска да участва в друга, тя е по-скоро въвлечена и поставена пред ултиматум, в който няма печеливш избор – да жертваш собственото си население в безсмислено кръвопролитие, или да отвориш широко вратата си пред врага. Въпреки че съществуващите все още тогава български морал и християнски ценности, не ни позволяват да предадем евреите си и да пуснем войниците си на Източния фронт като съюзник на Германия, България е строго осъдена след „победата” . Защо – може би защото не пролива кръвта на народа си, в името на чужда кауза, за да изплати чужди грешки. Тази победа не дава тогава на българите стремежа за мир и единство, който сплотява Западна Европа. Напротив – от един агресор, страната ни попада в лапите на друг и този друг, със своя „Ден на победата” 45 години ще се стреми да унищожи каквото е останало от изтерзаното вече население.
Точно тук е повратният момент в тълкуването на този празник – ден на мира ли е един ден, в който стискаш победоносно ръката на един сатрап и му предаваш цели народи, защото ти е помогнал да унищожиш друг сатрап? Ден на мира ли е този ден, който слага началото на новата „Студена война”? Ден на победата ли е този ден, който разполовява света в жестока конфронтация, изтощила икономически и физически цели народи и държави? Ден на Европа ли е, когато я разделя на два враждуващи свята? Ден на мира и Ден на победата – но на каква цена? И това не е само излишният скептицизъм на апатичния вече към случващото се около него човек, защото краят на войната за България не нито ден на победа, нито поставя началото на мир. Тогава тя е предадена на СССР, въпреки, че не дава жертви на фронта през войната, тепърва ще започне да ги дава, като следствие от репресивния апарат на комунистическата власт.
Сега, когато държавата ни вече се стреми към изграждане на ново гражданско общество, демократична и свободна, опитваща се да загърби руско-азиатската си политическа ориентация и да погледне на Запад, на нас ни трябва и нов поглед към датата 9 май. Защото не искаме Путинска Русия да продължава да ни намеква съвсем явно, че все още не сме нищо повече от една губерния, защото не искаме все същите червени муцуни, с цели папки досиета, да окраждат и продават държавата ни на безценица, да преиначават историята ни, да подменят ценностите ни, защото не искаме повече да слушаме псевдо-романтични спомени за отминалия режим и най-вече – защото не искаме той да се върне.
С членството си в ЕС България не влезе в Европа, както много често се казваше – тя не е излизала оттам. България вече е част от Европейския съюз, нейният портал към света, съюз, който протегна ръка, ръка, която не стиснахме открито и честно. Страната ни трябва да заличи поредното черно петно в действията си и самноотхвърлянето ни от европейската общност не е решение. Тя трябва да изгради наново много от позабравените си ценности, които Европа почита на този ден. Той за Европа е празник, не само защото тя преодоля едно от най-големите си изпитания и научи много, а и защото това я подтикна към едно наднационално обединение, което да й гарантира мир. 9 май е ден, в който сме съпричастни с жертвите на една, определена от Чърчил като „излишната” война, ден който ознаменува победа над агресията, желание за мир и единство, способност за сътрудничество, съпричастност и взаимопомощ. Той е истински празник на Европа, защото събужда в нея християнските й ценности и многовековната й култура. България е част и е дала своя принос към всички тези неща. Затова този празник е и неин празник и тя има правото, редом с всички други европейски държави да покаже почитта си към дата, на която Европа и света са получили един от най-важните си уроци.
Паметниците на позора І
Ядрената мафия граби, но никой „не забел...
23.05.2009 08:58
Ама пък и то една победа... я виж как в момента са немците и японците, че и италианците и виж как са руснаците, американците и французите.
23.05.2009 17:43
26.05.2009 10:02
26.05.2009 16:25
Тома
27.05.2009 00:21
Титка Пацирева
02.06.2009 16:02
Сталин го е бОлело да забавя подписването.
Истината е, че в Москва поради часовата разлика, вече е било 9-ти май, когато в Париж и Лондон например, е било все още 8-ми.
03.06.2009 02:40
СОЦИАЛИЗМЪТ СЪЗДАДЕ ЧУДОВИЩЕТО ПЕНСИОНЕРИ, КОИТО въпреки, че Костов намали пенсиите им 3-5 пъти не можа да ги измори
ДПС и БСП за ужас на демократичната общност уголемиха чудовището Пенсионер, като удвоиха пенсиите, дадоха им правото, да гледат внучета,
все с цел, да им купят гласовете ...и ще успеят
ПОБЕДАТА ЩЕ Е ЗА БСП И ДПС А ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА - 7 ЮНИ
05.06.2009 12:01
"Око да види, ръка да пипне".
С други думи, трябва някой да се появи и да каже "Ето - мене ме убиха в Аушвиц / Гулаг", за да повярват някои...
Е, да , ама няма как...
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове