I.                  Дедуктивни  заблуди.

1.    Заблуда на четирите термина* (quaternio terminorum ) .

Деф.  Изкривяване на стандартния категориен силогизъм – опит за свързване на четири термина с две твърдения – при стандартния силогизъм имаме свързване на три термина чрез две твърдения. Две твърдения са недостатъчни за свързване на повече от три термина.  Това е един от начините, по които верни твърдения могат да доведат до неверни изводи.

Примери /стандартни категорийни силогизми/:

а) Всички риби имат хриле (първо твърдение). Щуката е риба

(второ твърдение),следователно има хриле (заключение).

б) Някои политици са умни (твърдение), всички политици са хора (твърдение), следователно някои хора са умни (заключение).

Примери /заблуда на четирите термина/:

а) Всички риби имат хриле (твърдение) и всички птици имат крила (твърдение), следователно всички риби имат крила (заключение).

б)  Ръката докосва дрехата (твърдение). Дрехата докосва тялото (твърдение), следователно ръката докосва тялото (заключение).

Заб. Тук има особен вариант на тази заблуда, тъй като един и същ термин се използва с две различни значения, следователно имаме всъщност два термина вместо един и сумарно – четири : „Ръката”, „докосва дрехата”, „дрехата”, „тялото”. Коректен вариант тук би бил:

 Ръката докосва дрехата (твърдение).  Всичко, което докосва дрехата, докосва тялото (твърдение) , следователно ръката докосва тялото (заключение) .

2.    Неразпределен среден термин.

Деф.  Разпределен термин е термин, при който е дадено всеки негов елемент на коя категория принадлежи – „Всички А са или B или C ”, едно- значно определя  всички елементи на А към коя категория принадлежат. Ако твърдението е от вида „Някои D са от E”, то и двата термина са нераз-пределени, защото не са уточнени всички от D, нито всички от E.

Деф. Неразпределен среден термин е дедуктивна заблуда, при която средният (общият за двете твърдения) не е разпределен, т.е. не се знае всички негови елементи към кои категории принадлежат, което води до подвеждане на извода (някои елементи се знаят къде са, но заключението е за всички елементи, т.е.  вкл. и за тези, които не са определени).

Примери:

а) Всички комунисти са престъпници (твърдение) и всички крадци са престъпници (твърдение), следователно всички комунисти са крадци (заключение).

Заб. Тъй като има престъпници от много видове (крадци, убийци, изнасилвачи и т.н.), комунистите и крадците принадлежат поотделно на престъпниците, без това автоматично да прави комунистите крадци.

б)  По всички нарушители се стреля (твърдение), по някого е стреляно (твърдение), следователно някой е бил нарушител (заключение).

Заб. Общият термин е „се стреля/е стреляно”. Докато „нарушител” и „някой” споделят общото свойство, че по тях се стреля, това не ги прави идентични – може да е бил застрелян и някой, който не е нарушител (не е уточнено, че само и единствено по нарушители се стреля).

3.    Illicit Minor .

Деф.  Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но във второто твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички C са B (Не всички C са А, за да кажем, че  C са B).

Примери:

а) Всички агенти на ДС са мафиоти (твърдение) и всички агенти на ДС са червени (твърдение), следователно всички червени са мафиоти (заключение).

Заб. Тук всички агенти на ДС са мафиоти, мафиотите като термин не са разпределени в първото твърдение, т.е. не се знае всички мафиоти в кои категории са. Отделно, всички агенти са червени, но червените като термин също не са разпределени. Тук имаме две независими твърдение, приписващи две независими свойства на агентите на ДС (в случая). Това, че те имат свойство едно и свойство две не прави свойство едно = свойство две.

б) Всички демократи са антикомунисти (твърдение) и всички демократи са реформатори (твърдение), следователно всички реформатори са антикомунисти  (заключение).

Заб. Всички демократи са реформатори, но тук не е посочено всички реформатори какви са (може да са реформатори без да са демократи – „реформатор ” не дава посока на реформите, само че се извършват реформи), оттам нямаме право на този извод.

4.    Illicit Major .

Деф.  Термин, използван в заключението сочи към всички елементи на дадена категория, но в първото твърдение сочи само към някои елементи от нея. Например – всички А са B, всички А са C, следователно всички B са C (Не всички B са А, за да кажем, че B са C).

Примери:

а) Всички софиянци са българи (твърдение), но никой варненец не е софиянец (твърдение), следователно никой варненец не е българин (заключение).

Заб. Всички софиянци са българи, но не всички българи са софиянци, така че изводът за варненци е неверен възоснова на тези твърдения (заключение).

б) Всички програмисти са мърморковци (твърдение), но никой филолог не е програмист (твърдение), следователно никой филолог не е мърморко (заключение).

Заб. Не всички мърморковци са програмисти, та отрицанието на принадлежност към вторите да отрече принадлежността към първите.

5.    Позитивно заключение от негативни предпоставки .

Деф.  Заблуда, при която имаме една или две негативни предпоставки, от които вадим позитивно заключение – А не е B  и B не е C, следователно А е C (когато ) – обърква се с двойно отрицание – Ако не е не B, значи е B, но не е такъв случаят – да кажем, че A може да е B или E, B може да е C или D, то ако B не е C ще е D, но A ако не е B, ще е E, което е различно от D.

Примери:

а) Никоя жаба не е риба (твърдение) и никоя риба не може да лети (твърдение), следователно всички жаби могат да летят (заключение).

б) Никой рокер не ходи пеша и никой пешеходец не кара кола, следователно всички рокери карат коли

Заб. Всъщност повечето рокери карат мотори.

6.    Екзистенциална заблуда .

Деф. Две универсално валидни твърдения (всички елементи са такива или никой елемент не е онакъв), се използват за частно заключение (когато може да се направи общо такова).

Примери:

а) Всички котки са животни и всички животни са опасни, следователно някои котки са опасни.

б) Всички едри капиталисти са безпринципни и всички безпринципни експлоатират другите, следователно някои едри капиталисти експлоатират хората.

Заб. В извода се приема имплицитно, че някои едри капиталисти не експлоатират хората, което директно противоречи на второто твърдение (тъй като всички едри капиталисти са безпринципни).

*Тук вместо „член” на силогизъм използваме „термин”.