Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2021 12:53 - Джедаят в льольото
Автор: nav Категория: Изкуство   
Прочетен: 1001 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 05.09.2021 12:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Като малък бях невероятно смотан. Това го казвам най-сериозно и без никаква самоирония, защото тя не би могла да обхване измеренията на моята смотаност. Все едно някой ме беше разглобил и после събрал обратно, но в грешния ред. Ама изобщо не можех да комуникирам правилно, дори и със себе си. Схващах се умствено като трябваше да говоря с хора, а пък с жените направо изпадах в ступор. Думичката ступор винаги много ми е харесвала, защото ми звучи аристократично като Тюдор. Също мяза на с топор“, а в това има не само сантиметри, но и цолаж.

В основата на проблема беше моята хлабава свързаност със света. Въображението ми летеше в безброй посоки едновременно и не можеше да разбере защо трябва да фиксираме реалността само в тази й единствена форма. Нормалният човек би рекъл за мен „този го пере сачмата“, при това без да си има и най-малка представа как една сачма може да пере.

Та кютах си аз в моята смотаност. Блъсках се спорадично в огледала на микробуси, заеквах при публични речи, разтрепервах се като трябваше да запея, а се случваше и да кажа някоя толкова нетактична глупост, че чак на земята й идеше да потъне в себе си.

Всичко това го разказвам по повод на поканата да водя собствена рубрика по БНТ и да участвам в предаването „Опасни връзки“ идната сряда по БТВ. Значи какво излиза, най-големият льольо ще води собствена рубрика. Как се стигна дотук, питам аз и веднага си отговарям сам – с питане се стига до Цариград (винаги съм искал да използвам тази фраза не на място).

Така де, аджеба, как това льохманче стана на Нав, кой целуна тази жаба, има ли тук някаква тайна? Има тайна, ето я! За да се вникне в дълбини й, обаче, трябва да разгледаме етимологията на тази дума. Както знаем, българите са най-древната нация, дала род и на китайците, така че в двата езика има много общи корени. Думата тайна всъщност трябва да се чете Тай на – сиреч „път към“. Това е същото „тай“ като в Тай дзи цюан (или Тай Чи), древнокитайското бойно изкуство, в чиито основи са фундаментите на Даоизма и „И Дзин“ (Книга на промените). Дао (или тао) означава път, а дзи или чи е вътрешната енергия на тялото.

Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление (а всяка статична представа и същност е форма на съпротивление). Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него. Това, което свързва Тай дзи цюан с даоизма е намирането на тялото и функцията на Дао – естественото положение на човека в пространството и времето. Това положение е контекстуално и поради това изисква да имаме течна природа, която да променяме спрямо изискванията на ситуацията.

Но как точно гъзът е свързан с веждите в цялата работа. Че как (любимият ми бг лаф), ами същото онова качество, което ме правеше смотан, се оказа в основата на най-голямата сила. След години, когато защитих докторат по психология, видях, че то е и фундаментален постулат в тази наука. Няма фиксиран Аз, казват даостисти и психолозите, той е просто конструкция от елементи, които умът превръща в илюзия за единство и последователност. А квантовите физици добавят – няма фиксирана реалност. Умът разбива „уравнението на вълната“ в една конкретна форма на интерпретация, която в масовия вид е просто консенсуална и затова изглежда като хомогенна реалност. Демек всички халюцинираме заедно. Ако се вгледаме по-отблизо, обаче, става ясно, че всеки пречупва възприятието през уникалния си опит и вярвания. Двама души могат да гледат едно и също нещо и да си извадят противоположни изводи.

След като се светнах за всичко това, спрях да си мисля, че на мен ми има нещо. Истината е, че на мен ми има всичко. Това от своя страна (демек от чужбина), ми даде джедайската сила да организирам тази гъвкава природа в своеобразно танго на съществуванието. Мога да съм каквото си поискам, ако положа системни усилия. Мога във всяка ситуация да намеря красота и полза, стига да сменя очилата. И най-хубавото, когато човек няма привързване към аз-а, няма как да се обижда и да взима нищо лично. Няма никакъв страх, притеснение, несигурност. Става пушка самострелка и разцепва мрака.

Друга полза на съзнанието като флуидна и гъвкава същност е умението да виждаме взаимовръзките между нещата. „Каквото горе – това и долу. Малкото е в голямото“, както казват алхимиците. В зрънцето пясък съзираш света (Уилям Блейк*) и вселената – в орехова черупка (Шекспир*). Квантовият ум може да сглобява смисъла по безброй начини и така непрестанно да играе и твори в екстаза на сбъдването. Картинката долу илюстрира този принци с апломб и панаш (panache). Цъкни на линка.

Всичко това дава на човек една теле визия (теле идва от гръцки – далече, а не от обора). Затова вече нямам никакво притеснение да се показвам по телевизията. Искам да споделя тази си визия за човешката същност с всички наоколо. Защото тя прави хората свободни. А само свободните хора могат истински да се срещнат в единство и заедност.

* В зрънцето пясък да съзреш света,

И небесата - в чашката на цвете,

В дланта си да сбереш безкрайността,

И вечността - в един от часовете.

Уилям Блейк, „Песни на невинността“

* Препратката е към реплика от второ действие, втора сцена на “Хамлет”: Може да съм затворен в орехова черупка И да се считам за крал на безкрая. Стивън Хокинг го илюстрира научно в книгата си "Вселената в орехова черупка".


image



Тагове:   психология,


Гласувай:
10



1. slaveya66 - За теле визията
05.01.2022 19:22
Успех и попътен вятър, джедай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nav
Категория: Изкуство
Прочетен: 2358291
Постинги: 319
Коментари: 2999
Гласове: 8046
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031