Нищо не обременява една държава така, както новаторствуването; всяка промяна поражда само безправие и тирания. Когато някоя част от нещо се повреди, тя лесно може да се поправи; човек може да се противопостави на това естествената повреда и развала на нещата да не ни отведе много далеч от нашите начала и принципи. Но да се заемеш с претопяването на една такава огромна маса, с изменение на основите на едно толкова огромно здание значи да постъпваш като ония, които, вместо да изпишат вежди, избождат очи, вместо да отстранят отделните недостатъци, обръщат всичко с главата надолу, вместо да лекуват, ускоряват смъртта , “non tam commutandarum quam eventandarum rerum cupidi”. Светът не умее да се лекува сам; той е толкова нетърпелив спрямо това, което го мъчи, че мисли само как по – скоро да се отърве от него, да държи сметка, какво ще загуби. Ние се убедихме от хиляди примери, че той обикновено се лекува в своя вреда; да облекчиш болката, която в дадения момент те мъчи, съвсем не значи да оздравееш, ако общото ти състояние не се е подобрило от това.

Целта на хирурга не е в това да умъртви болната плът; това е само един от начините на лекуване. Той се стреми към нещо повече – на нейно място да израсне нова тъкан и да върне съответната част на тялото към нормален живот. Всеки, който иска да премахне само онова, което му причинява болка, е недалновиден, защото доброто не върви непосредствено след злото; след него може да последва друго, по – голямо зло, както се е случило с убийците на Цезар, които довели държавата до такова положение, че се разкайвали, задето са се забъркали в тази работа. Оттогава насам, до нашия век, това се е случвало много пъти. Французите, моите съвременници, биха могли да разкажат доста такива неща.

Всички големи промени разклащат държавата и внасят в нея безредие.

Всеки, който замисли да я излекува с един замах, би трябвало предварително да помисли какви ще бъдат последиците от това; и тогава той доброволно ще охлади желанието си да вдигне ръка.

 

-----------------------------------------

*      Жадни не толкова да променят нещата, колкото да ги разрушат

Цицерон, De oficiis II, 1, 3

 

Мишел дьо Монтен, Опити III, Глава IX „За суетността“

Макиавели отбелязва, че даже могъщи държави са загивали от дребни промени.
Сега Европа постоянно иска от нас реформи, като че ли е ясно, че това е добро. Но да развалиш къща и да построиш колиба, също е реформа.
Съществува все пак класът на ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ иновации. В техниката това е ежедневие. Но в историята на обществата и държавите е рядък случай. Сещам се само за "векът на Перикъл" и за петилетките на Сталин. Възходите на имрерии като Британската, са плод на вековна ЕВОЛЮЦИЯ.