
Прочетен: 24047 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2011 12:40


СИМВОЛИТЕ НА НЕРАЗБИРАНЕТО – ЛЕВСКИ
Левски е велик! Не само отборът, но и Апостолът на Свободата.
Всеки знае, че Левски е велик. Всеки Българин се прекланя пред подвига му. Всеки има някъде неговия лик в дома си, като икона на светец. За мнозина той наистина е такъв, канонизиран в сърцата им.
Левски е символ. Символ на саможертвата, символ на желанието за свобода, символ на високи идеали.
Именно защото е символ, ние не знаем много за него. Не знаем какви са били убежденията му, извън традиционните цитати, които се въртят около саможертвата му. Не знаем каква България е виждал той в ума си, не знаем какво е изисквал от нас, неговите потомци по кръв или по дух. Защото не знаем много за него, той е чист и свят в паметта ни, сякаш знанието за делата му би могло да омърси образа му.
Отскоро чета поредицата „Мечът на Истината” от Тери Гудкайнд.
Фентъзи, ще кажат някои. Леко четиво, ще кажат други. Все хора, които не са я чели. Сякаш може да има снобизъм в избора на словото.
В тази поредица, в книгата „Душата на Огъня” , том I. На стр. 411, в първия голям абзац има следния цитат:
„Понякога хората биват почитани, тъй като от философията им не е останало много, което потомците им да критикуват, така че даденият човек се превръща в символ”
За да идеализираш някого, той трябва да е идеален. За да е идеален трябва да е Бог или всички не-идеални елементи от действия и убеждения да са отпаднали от паметта с времето. Не-идеални са такива действия и убеждения, които биха могли да влизат с противоречия с ценностите на част от хората. За съвременните ултра-националисти, възгледите на Левски за мирен съвместен живот с етническите турци „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност” са твърде неудобни, за да бъдат припомняни. За монархистите изразът „Чиста и Свята Република” е пречка за идеализацията на Апостола на Свободата. За социалистите призивът за независимост „Който ни освободи, той ще ни пороби, казвам ви!” е като кинжален удар в сърцето.
Не всички са либерали, някои са консерватори. Левски е бил либерал за времето си.
Не всички са монархисти, някои са републиканци. Левски е бил убеден републиканец.
Не всички са интернационалисти, някои са патриоти. Левски е бил патриот до такава степен, че е отдал живота и смъртта си на каузата за Свободна и Достойна България.
Не всички са реалисти, Левски е бил реалист. Налагало се е да се правят неща, които сега не бихме одобрили – кражби на пари, убиване на предателите, всичко, което би помогнало на целта (без липса на всякакви ограничения все пак). Тези неща противоречат на образа от Българската икона на стената, дотам, че не се изучават в училище, за да не свалят Героя от Пиедестала, на който признателният народ го е поставил, сякаш нещо може да го махне оттам.
Символите се окачват удобно на пирона, за да бъдат там – далечни и непостижими. Историческите личности пазим в сърцата си, за да ни бъдат личен пример и недостатъците им само ги правят по – близки и разбираеми за нас, саможертвата им става реална и обяснима, а убежденията им можем да приемем по собствен избор. От символите не се учим, но истинските хора зад тях биха могли да ни научат.
Ние не знаем заветите на Левски. Не сме чели дневника му, не сме проследили пътя му в детайли.
Знаем саможертвата му и тя ни стига, за да се превърне той в символ.
Символ на нашето неразбиране.
Каквото не можем да разберем, ние Боготворим.
В КЛИСУРСКАТА ОБИТЕЛ
Иконата на София: Константин Щъркелов
СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ-СТЕФАН ЦАНЕВ
Моят дълъг десети ноември
излиза от петстотингодишния си сън.
"Спи народа, глухо и страшно кънтят окови"
Един народ не може изцяло да заспи. Ако заспи, изчезва, претопява се в други маси. Или блуждае като безпаметен и загубен.
Левски, заедно с Ботев и други, е от тези българи, които са родени с мисия. Той не спи, но иска да събуди и другите и да ги поведе.
Драмата му е, че се е събудил рано. Независимо, че обикаля Българско девет години, резултатът е скромен: българинът спи. Но семената вече са посяти и те скоро ще пробият коравата почва.
След смъртта му, а още повече след близкото освобождение /но с чужда сила, за съжаление/
осъзнават кого са имали.
Вазов възкресява образа на Апостола по неподражаем начин. Намира точното му място в историята на българите и даже на света. Поставя го на пиедестал.
Тонът е тържествен както се говори пред светиня.
Представя го като един от народа, човек, който не е божество и се слива с народа, с "простите орачи и копачи". Същевременно Вазов е далеч от всякаква мисъл да го битовизира, да го представи като обикновен човек, т.е. всеки да бъде като него.
Самите българи още приживе го гледат с благоговение, самите те го издигат в култ.
Вазов е все едно техният пълномощник, който поднася венеца на народното признание пред Великия.
Няма и тон на фамилиарност, а дълбок Поклон.
Всеки, който посегне на Апостола днес или в бъдеще, посяга на сърцето на Българина и ще почувства мигновено смазващата реакция на заспалия балкански лъв.
Да казваш , че малко знаем !
Говори за себе си!
ОК?
А Левски си заслужава пиедестала , защото не можем да го достигнем!
Освен всичко друго Левски е и оправдание.
Оправдание за нашата несвобода.
По повод Гудкайнд ще кажа само:
Е нема такава книга. Фентъзи друг път. Гудкайнд е написал книгата си воден от някакво философско убеждение и течение, не съм сигурна кое точно, но не е и нужно човек да изучава философия, за да проумее жизнените истини в поредицата "Мечът на исината".
Благодаря ти за постинга, поздрави.
24.02.2010 12:43
Ниво на конспиративност, шифри, разузнаване и контраразузнаване, бойни групи, специализирани звена, финансова комисия, здравна и осигурителна система ... Дори само като замисъл!
Откъде е знаел Левски за тези неща? Най-близкото, но бледо подобие, е организацията на Гарибалди. А терористични :) школи наблизо не е имало.
Може и да не съм чел достатъчно, но моето неразбиране на Левски е доста просветено :)
Какво въздействие има, в тогавашното време може би и повече.
В митологизирането на Левски може да има и рефлекс на осъзната вина. В решаващия час Апостола е оставен сам.
Някои въпроси като че ли е болезнено и даже кощунствено да си задаваме. Нахалост ли е неговия труд след като няма вълнения, нама и опит да бъде спасен.
Колко дни е пътя от Ловеч - Велико Търново - София? С волска кола. Придружаван от прости заптиета, които могат да бъдат разгонени с камъни и тояги.
Какво си е мислил "бай Васил"? Комитетите, които е създал не могат него да освободят, а камо ли цело Българско!
А какво казва Захари Стоянов за състоянието на Христо Ботев като вижда заспалите села, тъмницата, запердените прозорци, лаят на кучетата: "По-добре да бях се удавил в Дунава, да не гледам как българите са стадо говеда!"
Дилеми, дилеми. От сегашна гледна точка е невъзможно да се отговори смислено и адекватно.
24.02.2010 16:06
По повод Гудкайнд ще кажа само:
Е нема такава книга. Фентъзи друг път. Гудкайнд е написал книгата си воден от някакво философско убеждение и течение, не съм сигурна кое точно, но не е и нужно човек да изучава философия, за да проумее жизнените истини в поредицата "Мечът на исината".
Благодаря ти за постинга, поздрави.
Гудкайнд се вдъхновява от Айн Ранд, но за мен не е много добър писател. Твърде него елементи в историята на неговата сага са просто преписани от значително по-многопластовата, но за съжаление и по-досадна поредица "Колелото на времето" от Робърт Джордан.
24.02.2010 21:00
От тази гледна точка, всеки един анализ на такъв човек е обида за него.Какъв бил, що бил, какво е правил и какво е мислил е обида, не само за човека и потомците му, а за всички които се прекланят пред личноста.Защото именно тази личност е жива, не тялото, не символа.Да се опитваме да разгадаем човешкото, в човека надскочил човешкото е опит да го принизим до себе си, нещо в което уви- сме много добри.Виждате ли- Апостола е срал, значи е човек, значи е като нас, и ние серем.И ние можем да бъдем апостоли, просто нямаме тази муза.
Левски може да бъде описван и коментиран от себеподобните си.А животни от този сорт, в България не забелязвам да има.За сметка на това има всякаква измет, трепнеща да бъде чута и забелязана, която е готова да лае и плюе върху всичко.Трагедията на тази измет е, че не може да достигне звездите за да ги плюе отблизо, затова ги облайва от земята.Ако можеше да се качи на небето, щеше да забележи колко е малка земята.
Не се опитвам да обидя никого, но всеки който се разпознае в описанието е свободен да ме напсува.Няма да му отвърна, в случай, че това ще го нарани.
28.04.2010 00:04
28.04.2010 10:10
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове