Прочетен: 4120 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2016 23:55
Червената шапчица пораснала и поискала да има дете, но вече нямало мъже в гората. Дърварите били станали жертви на инциденти с брадви и паднали дървета, а ловците ги изяли сивите вълци. Дълго време тя търсила мъж, който да дойде да живее край страшната гора, но никой не смеел заради славата ѝ на омагьосано място. Тя тъкмо се отчаяла, когато получила странно предложение. Всяка седмица тя получавала вестник заедно с млякото от града, а един ден видяла обява от частна лаборатория със следния текст:
„Искате да имате дете, но няма мъж или жена до вас? Изпратете ни косъм, нокът или зъб и ние ще отгледаме в инкубатор вашия клонинг ще ви го изпратим след девет месеца.“
Отчаяна, Червената шапчица откъснала косъм от косата си, сложила го в плик и го изпратила по пощата. Девет тягостни месеца по – късно пред прага на къщата ѝ била оставена кошница с едно чудно, ревящо дете със зелен цвят и вкус на краставица. Какво се случило – пияният руски лаборант изпуснал парче кисела краставичка в пробата с ДНК и вместо човече в инкубатора пораснало краставиче – момиче с две ръце и два крака, с очи, уста и коса, но направено от краставица. Както шокираната ѝ майка открила, детето било ядливо и като му отхапела пръстче на краченце или ръчичка, то пораствало обратно, а бебето изобщо не го боляло. От този ден нататък Червената шапчица престанала да гледа краставици в градината и се заела да отглежда дъщеря си, която нарекла „Червената краставичка“.
Минали седем прекрасни години, в които червената краставичка растяла весело, вкусно и игриво момиче, а майка ѝ ядяла салата всеки ден. Дошло време да се ходи на училище и Червената шапчица с трепет в сърцето пратила зелената си, сочна дъщеря в града. Червената краставичка се върнала бързо, бързо - децата се опитали да я изядат цялата. Грабнали ножове и вилици в ръце с френетичен блясък в очите, като орда побеснели зомбита, те я нападнали и започнали да я режат, но тя успяла да избяга и се върнала неутешимо плачеща при майка си. Червената шапчица ѝ обещала, че повече няма да я праща при обикновените деца, но се чудила как ще я образова сама. В миг на вдъхновение, тя се сетила за своята майка, която пратила на мястото на баба си да живее в малката схлупена къщурка насред омагьосаната гора и решила, че това е най – доброто място за едно магическо трансгенетическо момиче. В ума ѝ не проникнала идеята, че в това злокобно място на вълчи престъпления и кърваво човешко правосъдие ничий разсъдък не може да остане неопетнен. Без да подозира към какви премеждия изпраща дъщеря си, тя ѝ дала кошница с вино, домати, зехтин, сирене, нож, но без краставица, дала и своята червена забрадчица и я пратила с указания да се придържа към пътя и да не говори с непознати вълци. Момичето тръгнало, като си подскачало, пеело и размахвало кошницата, която заплашвала да отнесе главите на любопитните зайци, които наблюдавали интересната гастрономически за тях гледка.
Ходило, не ходило момичето, изведнъж пред нея изскочил огромен, сив вълк, изправен на два крака. Той отворил огромна уста, пълна със зъби и изведнъж и се сторил не особено дружелюбен:
- Здравей, малко сладко, зелено момиченце. Накъде си тръгна... – той прекъснал въпроса си и задушил въздуха със шумен, злокобен звук. – Какво, краставица ли ?! – Мразя зеленчуци! – Изпищял като момиченце и от зловещ станал смешен, особено както се обърнал и изтичал като преследван от хиляди броколи. Червената краставичка се засмяла със звънливия си гласец, свила рамене и продължила да си подтичва по пътя и да размахва кошницата, която вече била облепена с откъснати цветя и пеперуди. Какво станало с вълка ли? И през ум не му минало да я следва или да отиде при къщата в гората, а тичал толкова дълго, че никой повече не го видял.
Вървяла червената краставичка, вървяла и стигнала до малка схлупена къщурка с прекрасна градина отпред. Щом почукала на вратата, тя се отворила и от нея я погледнала дребна, приветлива стара жена. Очите ѝ се разширили като на малко дете, видяло бонбони, тя плеснала с ръце и се усмихнала... по – точно отворила устата си и показала много зъби.
- Но, миличко, ела при мен, сядай на масата. Какво ми носиш, салата, чудесно! Я да те погледна, толкова си сладка, цялата ще те изпапкам! - Това го казала уж на шега, но червената краставичка я побили тръпки. Имало някакъв хищен блясък в погледа на бабата и момичето си припомнило мълвите, че вълците заобикаляли тази къща, когато ходели на лов в гората.
Бабата настанила момичето на масата, нарязала салатата, извадила сатър и с мощен замах отрязала ръката ѝ до лакътя. След това с нечовешко сумтене я напъхала чак до гърлото си. Уплашена, червената краставичка прибягнала до своите мистични трансгенетични способности и задвижила от разстояние ръката си, която стиснала отвътре гърлото на бабата и я удушила.
След като залепила ръката обратно на мястото ѝ, червената краставичка погребала баба си и заживяла в къщата. Минали години, тя пораснала, станала хубава, умна и самообразована млада червена краставица. Един ден на вратата се почукало, тя отворила и видяла момчето – зеленчук, плод на нова пиянска грешка, но този път с цял буркан туршия. Двамата се влюбили от пръв поглед, заживели заедно и им се родили много деца – моркова, домата, патладжана, корнишона, ряпата, картофа, пъпеша, зелката, тиквата, като последното след като пораснало станало премиер.
Тагове:
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове