Втори закон за изборите - колкото по - неграмотни са избирателите, толкова по - сигурно е, че ще гласуват, вместо да отидат за гъби.

Трети закон за изборите - в България да не гласуваш се смята за легитимна политическа позиция и за по – морално действие, дори да доведе до това най – лошите кандидати да бъдат избрани, вместо най – добрите.

Четвърти закон за изборите – колкото по – скромен и възпитан е един кандидат, толкова по – голямо недоверие изпитват към него избирателите.

Пети закон за изборите – когато две партии са в коалиция, за всичко хубаво избирателите държат отговорна голямата партия, за всичко лошо – малката.

Шести закон за изборите – голямата партия е голяма, защото гласуват за нея, а гласуват за нея, защото е голяма.

Седми закон за изборите – колкото по – важни са едни избори, толкова по – лошо организиран и проведени са те.

Осми закон за изборите – всякаква работа от властта се активизира в рамките на предизборната кампания. Работи се по един месец на две години.

Девети закон за изборите – резултатите от изборите се използват като инструмент за изнудване в коалициите, без значение за какво са те – местни, парламентарни, президентски, предсрочни или редовни.

Десети закон за изборите – Винаги, когато има изненада, тя е лоша. Когато няма изненада, тя също е лоша.