Столове пращят, щом седна уморен,
и скърцат летви тихо в полумрака
на лятна вечер, щом седна уморен.

Щом седна уморен, заслужил съм вечеря,
малка и безвкусна, щом седна уморен.
Изчезват бавно, ненужни телесата,
да хапвам дребно щом седна уморен.

Аз сaм съм своя главен диригент,
концерт започвам, щом седна уморен,
цикадите звучат след сладкия момент,
а стене столът, щом седна уморен.

Луната грее пълна, над черното небе,
вълкът във мене вие, ръмжи и се дере,
протягам към храната тежката ръка,
ала пращи и стене столът под мене
и аз отдръпвам я, тъй седнал уморен.