или хронология, наименования, разнообразие при ползването и еднакво възклицание при изплащане на заемите

Епохата на Бато започнала с грандиозна публична лекция, мащабно мероприятие, на тема „Как се става бързо богат?“. Лекционната зала – цялата страна, публиката – целокупния мъдър народ, лекторите – отличници от спортните школи на Тато, над сцената – огромен транспарант „Чрез труд не се става богат, а гърбат!“. И лекцията хванала дикиш. Мъдрият народ схванал намека, примерът с практическите успехи на лекторите бил заразяващ и на следващият сеанс от лекцията, мъдрият народ носел свой транспарант: „Е..л съм му мамата. Вече се специализирам за участие в специални операции.“ Да, но средствата били ограничени и фактически изчерпани. За да може делото да продължи успешно трябвали пари – много пари. А можел да ги осигури едър човек, който пипа на едро. Бато бил едър индивид и пипал на едро. Туй вътрешен заем (от свои) не върви. Външни заемчета оттук-оттам – бошлаф работа. Както вече казахме, Бато пипал на едро. Заем да, но такъв, че поколенията да го запомнят и изплащат. А някои твърдят, че в тази страна политици и държавници не се раждат. Раждали се само мъдреци, от които файда никой не е видял – само голи приказки. А той не бил сам. Те били плеяда, но той бил символът, вождът, ако щете интелектът.

Практическото прилагане опита и съветите на лекторите било неосъществимо от въодушевеното множество, защото запасният ресурс бил ограничен. Сеансите, които батовците демонстрирали при селекцията на елита били просто неприложими в широк размер: „влизаш беден във властта, излизаш милионер и кандидат за званието Перикъл или Тато и вече с научна титла, което от друга страна конкурирало приоритета на Бато“. И тук е скрита онази наследственост, която маркира стремежа към непрестанен възход на страната и мъдрият народ. Както се изрази Бато, Тато построил върху непроменена площ две Българии, а той – Бато имал амбицията на същата площ да изгради още три, стига в това време населението, което ще осъществи замисъла да не емигрира. И осъществяването на тази батова мечта не е най-важното. Най-важното е да остане население, което да изплати заема. При липсата на такова той трябвало да го изплати от безотчетните си пари, тъй като в графата „Получател“ на чека, все пак стоял неговият параф. Подобен финал на мероприятието обезсмислял финансовия замисъл на заема. А бе, откъдето и да го погледнеш – мозък. Разбирайки, че всичко земно е преходно (един гений не може да не го предвиди това), той започнал да организира тържествата по случай настъпващия момент по изплащане на заема. Те трябвало да бъдат скромни (камерни), без излишни салтанати, защото огромната част от мъдрия народ щяла да участва в тях по електронен път от чужбина и с перспектива този електорат, по електронен път, да участва в ритуала по тържественото закриване на Атинската държава. Но грандоманията и себелюбието не напускат гения и в подобен момент и той поръчал с последните средства от заема на най-великия скулптор на епохата Валентин Старчев, пардон, Георги Чапкънов да извае монументалната му фигура, оня Чапкънов, който извая паметника на Гарибалди на едноименния площад. Че какво е Гарибалди! И Чапкънов сколасал заедно с паметника на Бай Ганьо и Алеко да завърши импозантния монумент на Бато. И когато лично той отрязал традиционно трикольора, бялото платно се свлекло от величествената фигура, която с покровителствената си усмивка на вожда озарила страната и части от съседните. Емоционалната възбуда на целокупния народ, събран от цялата страна и докаран с помощта на два-три автобуса избухнала и над страната проехтяла възторжената благодарност: „При Бато се живее най-добре!“.

Така постъпва един народ, който гледа с увереност и надежда в бъдещето си и когато е мъдър.

03.03.2015 г.                                            архитект Георги Киров

Р.S. За тази част на трилогията не поемам никаква вина и отговорност, защото все пак, е прогнозна, макар и нбучно обоснована.

същата дата                                                                     същия