или хронология, наименования, разнообразие при ползването и еднакво възклицание при изплащане на заемите

В страна, съседна на Атинската, през отминалата Световна война не бе се случило нищо особено, на нея и обитаващия я мъдър народ. Минало без особени емоции, почти „метър“, казано жаргонно. Е, налагало се е да завърта задните си части в зависимост от желанието на моментния окупатор. При разпределяне на трофеите между победителите – пак късмет! Попадане директно в частта на оня, дето преди войната, беше започнал да изгражда най-щастливото човешко общество и сега, след приключването ѝ, имаше твърдото намерение да продължи изграждането му,  като в строежа включи и късметлиите, попаднали в негово владение. А участието в такова мероприятие на непосветени налага промяна генотипа на последните, нещо като приемане на езичник в лоното на монотеистична религия. При християнството, като преминаване през Светия купел, барем да ти изстържат кирта от тялото и душата. При исляма е по-болезнено – сунеттисване на новопокръствания, (т.е. обрязване). Отрязват кожичката. Кожичка, но все пак, живо месо и то на какво място! По-късно смяната на генотипа бе обяснена като смяна на Чипа от ексмонарха и експремиер. Той бил посещавал често места, където се боравело предимно с чипове и поради това, неговото мнение трябва да се приеме за компетентно. А смяната на генотипа (чипа) била свързана с болезнена операция, близка до сунетта, предполагаща отрязването на собствеността върху елементи, съставляващи същността на индивида до промяната: собствената нивица със Сивушка и Белчо в нея, бялата спретната къщурка, дворът със стоката – овчици, козици, прасенце, пернати и дълбокия зимник, зареден с руйно вино, искряща ракия и други благинки, и най-вече с кътаните на тайно място „бели пари за черни дни“, неразделна част от душевността на езичника. Първите елементи на собствеността били видими и обобществяването им не било трудно, макар и не дотам весело. Проблемът с парите не бил така лесен. Почнали интелигентно – с проповедници от СССР и местни, със свещени книги „Разораната целина“ и „Как се каляваше стоманата“ в оригинал и превод – не върви! Сетили се за почина на Перикъл – заема и предложили актуализиран вариант – вътрешни заеми, разнообразия от наименования и приложение – за свободата, за победата, за републиката, първа, втора и n-та петилетки. Така или иначе, „убедили го“ в светостта на целите и тържествено обещали да му ги възстановят на „Куково лято“. Той не се съмнявал в почтеността на обещаващите. Започнала реализацията на завета на Вожда и Учителя „за десетилетия да се постигне това, което други народи сторили за векове“. Народният ентусиазъм бил неописуем – имало пари за усвояване. Един трудов подем, съчетан с духовна възвишеност – песни, концерти, ансамбли и индивидуални изпълнители, на открито и закрито, стенвестници с димящи комини (в последствие рисували комините без дим – бил вреден). Както и да е, но трудът станал песен. Сутрин трудещите се казвали: „Отивам на спявка“. Тогава се положило началото на художествената самодейност (в политиката самодейността била отдавна традиция). Тя извирала от дълбините на артистичната душа на мъдрия народ. И инициативи, инициативи от величествени по-величествени, но парите от вътрешните заеми били усвоени. И тогава от дълбините на народните недра изплувала фигурата на човека от народа – Тато. Този самороден гений, бих казал, превърнал символичната целувка между мъже в производствен метод за външни заеми. Целувка с Хрушчов – заем, целувка с Франц Йозеф Щраус – заем, целувка с Брежнев – петрол на производствени цени и реекспорт. Методът работел и давал резултати, потекли пари и строителство на социализЪма продължило. Тато и обкръжението му почнали да си строят резиденции, на запад плъзнали, видели как живеят хората там – харесало им. И любовници развъдили. Бе, то не било лошо да ръководиш като има външни заеми и то във валута. Но Тато бил човек от народа, и открехнал вратата и към него. На селскостопанските труженици – лично стопанство. То имало АПК и ТКЗС, но народът трябвало да се изхранва, а колективните стопанства били само за соцфасон. Частпром в града – пазарът се понапълнил със стоки и услуги, хазната също се понапълнила и Тато започнал да дава, не само да взима заеми и заемовземането получило общонароден характер – заем за апартамент, заем за вила, заем за кола, заем за сватба, заем за развод. Бе, то било добре да се живее назаем. Но, много добре не е за добре. Вълчетата, които Тато отглеждал във фермата си, решили, че те могат да ръководят процеси на заемовзимането и заемодаването. Спретнали на Тато дворцово превратче и заиграли на демократи и прозападно ориентирани. Младоци! Не бяха отчели, че кобният час е настъпил, падежът на външните заеми бил дошъл. А то и Големият брат вече го нямало, изчезнал от световната сцена. И настъпило нещо, което не е по вкуса на широките народни маси – затягайте коланите! Луканов обявил мораториум по плащанията на външните заеми, предложил хората да се хранят през ден, да преминат на Езоповото осветление – свещи и се греят на нарисувани по стените печки – Луканова зима. Жан Виденов, след него, се видял в чудо завалията. Три хиляди лева за долар. Пък и „елитът“ се бил намножил и то не само количествено – всеки искал капиталист да стане, а хазната – празна. И мъдрият народ произнесъл сакралната фраза „При Тато се живееше по-добре!“, защото при тежки времена народът става мъдър, а понякога съвсем оглупява.

Тази част от трилогията стана по-дълга, защото и периодът, който обхваща, беше по-дълъг. Дано следващият период бъде исторически по-кратък, като предпоставка третата част от сагата да бъде по-къса.

07.03.2015 г.                                            архитект Георги Киров