Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2010 18:15 - Лудост в McDonalds - част III - Развръзката
Автор: raylight Категория: Забавление   
Прочетен: 2714 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЧАСТ III

РАЗВРЪЗКАТА




– Какво да направя, какво, какво, КАКВО, каквоооу! – Пешо изскимтя от болка, защото бе ударил теракотата твърде силно с юмруците си. Той прехапа лявата си ръка и заскимтя, докато мислеше в кабинката на мъжката тоалетна. Ако някой го бе чул, щеше да си помисли, че по някаква причина Пешо е не е в състояние да облекчи мъката си.
Изведнъж прозрението, идващо от духа, тази най – божествена част от човека, удари Пешо по главата. Крушката му светна.
– Ще се обадя на Лъчезар! – Възкликна той. – Седмият самурай, онзи що нарича себе си Синът на Дракона, обединителят на седемте сили, превъплъщени-ето на пазителя на България, оня пич, който може да говори наобратно, да пее като Сачмо и който съвсем, ама съвсем не зи знае мярката!
Пешо незабавно набра един специален номер, затвори щом от другата страна вдигнаха и зачака.
Минаха петнадесет бавни, мъчителни минути над тоалетната чиния.
Навън настана вълнение. Пешо не можеше да гледа какво става, но можеше отлично да чува воя на тълпата. Някой важен беше пристигнал.
Това беше Лъчезар. Той наистина си придаваше важност.
Някои спецзвена имаха лоши спомени от Нова Година и поискаха да го разпердушинят на парчета с куршуми, но тяхните шефове ги спряха, тъй като много по – добре от тях помнеха способностите на седмия самурай.
Лъчезар си поговори с всички видни личности, събрани като на банкет и получи разрешение да преговаря с терористите, направили този кървав атентат, ко-ито очевидно държаха най – лудите заложници в историята на борбата с тероризма.
Лъчезар прекрачи през счупената витрина и влезе в здраво барикадираното помещение.
Дори подлуделите от халюциногени клиенти се разделиха на две части и му
наравиха просека, през която той спокойно и уверено мина, сякаш бе прекарал целия си живот в укротяване на лъвове и тигри. За няколко мига клиентите бяха кротки като мишки, но след като котката си отиде, те продължиха да лудуват.
Лъчезар почука на вратата на кабинката и след като никой не му отговори, той предпазливо я отвори.
Пешо вдигна глава от тоалетната чиния и проглади мокрите си коси.
– Да не би да си плакал? – Разтревожено го попита Лъчезар.
– Да, именно това правих – хвана се за сламката Пешо и го погледна с надежда. – Можеш ли да ми помогнеш? Забърках се в такава каша, която няма оправия.
Лъчезар го погледна и се облегна на стената на кабинката.
– Първо ще ми разкажеш в каква каша си се забъркал и след това ще видя
какво мога да направя. Започвай.
И така, Пешо изля цялата история в ушите на Лъчезар. С прекъсвания, с несвързани разяснения на спомени, със заекване на най – страшните части, с тревога и страх на излагащите го парчета от пъзела.
През това време, две ченгета, които пазеха оградения с лента участък около McDonalds – а на Пешо, стояха и се почесваха. Почесването им беше като сигнал, беше им полезно в работата и донякъде приличаше на морзовия код. Три къси почесвания, последвани от три по – дълги и още три къси оформяха думата “СОС”, която означаваше нещо подобно на израза “аман от работа”. “Сос ми е”, както казваха ченгетата.
Едното ченге, малко по – младо и по стегнато от другото му каза :
– Абре, колега, що не ги атакуваме тия терористи? К’во ша се лигавим със заложници тука? На мене ми се ходи вкъщи.
– При жената? – Неволно се сепна другото ченге и поглади корема си. –Явно много те обича.
Младото ченге кимна. Старото му кимна в отговор, след което му каза :
– То и аз като тебе искам тая работа да се свършва, но как ще влезем в сградата? Всички врати са барикадирани с трупове. Миризмата в скоро време ще направи невъзможно всякакво влизане.
– Ами, през счупената витрина? – Колебливо предложи другото. Двете ченгета едновременно погледнаха огромната, зееща дупка вместо стъкло, която заведението за свръхбързи закуски1 имаше на фасадата си, спогледаха се за миг, след което хукнаха към началството си.
Горе Пешо довършваше историята си, без да разкрасява или да скрива нищо, включително най – интимните си мисли и преживявания2.
В момента, в който Пешо си пое дъх, за да каже “Това е всичко, което знам”, ченгетата от спецотряда разбиха вратата на тоалетната с таран и нахлуха в нея.
Пешо писна и скри отново главата си в тоалетната чиния3.
Лъчезар запази самообладание, извади с невъзможна скорост мобилния си телефон и натисна “pause”.
Времето спря. Всички ченгета замръзнаха във всевъзможни пози – някои докато вадеха пистолетите от кобурите си, други, докато оправяха прическите си с
титаниеви гребени1, трети, докато вадеха нещо друго и всички – докато тичаха.
Пешо се изправи и обърна мокрото си лице към Лъчезар.
– Как го направи? – Попита го той.
– Натиснах паузата на мобилния. – Отвърна му Лъчезар.
– Бих искал да видя този модел. – Промърмори Пешо и избърса лицето си с ръкав.
– Нищо работа. – Сви рамене Лъчезар. – Силата на злото в България нараства и от работата ми дадоха този телефон като част от новите ми, разширени правомощия. Дадоха ми възможност да правя неща, които не са отредени на хората, заради извънредната ситуация. Те навярно са временни пълномощия, така че аз не им обръщам твърде голямо внимание. Въпреки това горещо благодаря за тях на Всемогъщия Бог, без който всичко това нямаше да бъде възможно. – Последните две прости изречения Лъчезар каза с по – висок глас, в който личеше не вяра, а съвършената убеденост на човек, който знае, че Бог е там, горе а и навсякъде другаде.
– Сега какво ще правим? – Попита го с надежда в гласа си, която трудно прикриваше, Пешо. – Разказах ти историята си. Можеш ли да направиш нещо?
– Да, да, мисля че мога да направя това – онова, но първо трябва да се консултирам с шефа си. – Каза Лъчезар, замислен. – Изчакай за момент.
– Няма къде да ходя. Времето и без това е спряло. – Сви рамене Пешо и седна на тоалетната чиния.
Лъчезар се отдалечи и проведе няколкоминутен, оживен разговор, включ-ващ много ръкомахане и разгорещеност, достойна за италиански диспут. На Пешо му хрумна, че може би този телефон има още няколко нови функции, за които той не беше чувал. Изведнъж много му се прииска и той да стане част от Седемте Самураи, но се съмняваше, че щеше да издържи психотеста. Не беше достатъчно луд за тази цел.
Лъчезар се върна със страшен, сериозен вид. Сърцето на Пешо се сви от тревожни предчувствия.
– С Архангела се поговорихме и установихме, че действителността е била сериозно изкривена. Някой ( и всички знаем кой! ) я е променил в твоя вреда.
– Какво е решението ти, Седми Самураю? – Официално го попита Пешо с леко разтреперан глас.
– Действителността ще бъде изправена. Настоящето ще се заличи и светът ще бъде върнат с един месец назад, близо до рождения ти ден. – Отвърна му Лъчезар. – Цялата тази реалност ще бъде заключена в един разказ, който моят истински образ ще напише във възстановената реалност. Ти не ще помниш нищо от това, което се случи тук. Ще се смееш и ще си мислиш, че това е просто един разказ, написан специално за теб. Целият кошмар ще те отмине и всичко, което ти е навредило и е станало причина за тези събития ще изчезне в миналото.
– Ами с вас, Седемте Самурая какво ще стане? – Попита го развълнуваният Пешо. – Ще изчезнете ли и вие?
– Нашите истински образи ще останат в твоята реалност, но ние самите ще прескочим отвъд, в полето, което е отредено за нас. – Усмихна се Лъчезар. – Не се тревожи, приятелю, ние винаги ще бъдем с теб, независимо, че реалността ще ни разделя. Нашите истински образи ще бъдат до теб.
И Лъчезар стисна топло приятелската десница и светът се промени.


КРАЙ.

П.С. Авторът изказва благодарност на всички герои на този разказ, които направиха такива невероятни простъпки в него само и единствено заради черните му очи. ( Или по – скоро заради “мойте кафеви очи” ).

Разказът е писан през 2003-а година.
 


Тагове:   Плевен,   McDonalds,   лудост,   разказ,


Гласувай:
7



1. karambol5 - Бърни ръкопляскания и отделни в...
30.06.2010 18:50
Бърни ръкопляскания и отделни викове" Браво " и " Авторът ,авторът " :))))))))
цитирай
2. raylight - Благодаря,
30.06.2010 19:10
радвам се, че сте го харесалИ :))
цитирай
3. razkazvachka - Някой важен беше пристигнал - Лъчезар,
30.06.2010 19:32
Синът на Дракона, с всичките правомощия! И да не ги загубиш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 3234791
Постинги: 365
Коментари: 2485
Гласове: 11853
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031