Скъпи читатели,

преди дни публикувах в коментар към блога на iffi

 http://iffi.cc/blog/2009/02/metodologia-na-nauchnoto-poznanie/#comments

един анализ на текст, изваден от учебник по дисциплина, преподавана в Социология I курс (неуточнен университет). Предоставям ви и двата текста (цитат и анализ), тъй като положителната реакция на съдържателката на блога ме изправи на мисълта (аз не обичам да се навеждам), че евентуално и други хора ще харесат написаното (или по – скоро евентуално някой няма да го хареса и тъй като „event” означава събитие, то това ще е уникалност в контекста на универсума ) :

 

1.     Текстът:

 

“Със събуждането на усета за историчност, господстваща позиция в нашата наука завоюва една комбинация между етически еволюционизъм и исторически релативизъм, която се опита да освободи етическите норми от техния формален характер, да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” и по такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи”

 

2.     Анализът:

 

„Исторически релативизъм” = историята е вярна както и да я погледнеш, затова да си я нагласим удобно. Справка "1984".

 

„Да освободи етическите норми от техния формален характер” = Къде е дълбочината в "Не убивай? " Щом не се поддава на тълкуване, е твърде формално.

 

„Да определи съдържателно тези норми, чрез ограждането на тоталността от културни ценности в сферата на “нравственото” ”=    

                               =   моралът се дефинира от културата, т.е. в някои племена изнасилванията са обичай, значи всичко е наред и е морално. Кавичките на нравственото дори не смятам да ги коментирам.

 

„По такъв начин да придаде на икономиката достойнство на “етическа наука”, стъпила на емипирични основи.” = С такава "етика" и "етическа наука" не може без кавички, по - скоро е "езическа наука". Емпирични основи - учене от опита. Ако е за науката, а не за "етиката" е добре, но ако "етиката" се определя емпирично, то тогава е " " етика " "

 

Послеслов.

Ако преведем „евентуално” като „събитийно” и изведем „събитие” от „Съ-Битие”, т.е. от „Споделено Битие” или „Колективно Битие”, то „евентуалното” е споделянето на битието, изразител на колективното начало в живота на хората, което е вероятностна оценка. Евентуалното е колективно (битие) и колективното (битие) е евентуално.

Заб. После-словът е това, което остава след думите – прашни, оръфани термини, концепции, понятия, фрази, думи, звуци, които някак си се сглобяват, за да не се изхвърлят, не се учудвайте от получилото се „развеселяващо плашило”

 

Предполагам че си програмист и това личи по начина на израз и расъждения.
Доста е забавно да твориш такива плетеници от думи,нали?
И все пак да не забравяме че простото е гениално.
Писането и мисловните процеси са безмислени ако не се претворят в някакво последствие,което е осезаемо за обществото или за част от него.
Надявам се че не си някой от хората които се самоутвърждават като скрояват сложни плетеници от логически свързани думи но като общ изказ и внушение са празни балони.

1. Аз не съм "програмист", аз съм "И програмист", не съм ограничен в или от тази си функция.
2. За Послеслова - написах съвсем конкретна идея в него - дефинирането на събитието като проявление върху множество, не върху индивид. Имаше разбира се и игра на думи - евентуалното Е колективно, инверсията е закачка.

3. Аз не пиша просто така, безцелно някакви балони. Всяко нещо е съвсем целенасочено и има смисъл (поне за мен)

П.С. Простото не е гениално. Гениалното е просто.

Благодаря ти за конструктивната критика и се радвам, че ме четеш, Рой :)

за жалост (моя де) се сблъсках с типичния проблем на сходните на "моята" наука (точни такива) със социо науките. Този проблем винаги ме удря през редовете, когато чета творенията на социолози, а тук-там - и на историци. Проблемът е, че (мой де) нещата могат да се кажат по-кратко, ясно и с по-малко чуждици. Ала нямам право да се меся в чужди територии, пък и преди години учех достатъчно философии и подобни дисциплини, та малко им бях свикна.

Вероятно горните ми думи са разтегнат вариант на последния параграф на рой.

Само дето си мисля, че историята е една от "науките" (дали и до колко е е друг въпрос, но аз считам, че там има научност), която сменя своя спектър, в зависимост от гледната точка. За разлика от математиката, физиката и информатиката. Е - много дребни изключения има навсякъде ;)

(хуманитарните) няма как да бъдат кой знае колко точни и обективни, но на мен ми направи впечатление не отвлечеността на изказа, а тълкуванията, които съзрях в тезата и на които направих кратък анализ :)

Съвсем правилно, но не очаквай маймуните-овце да се вслушат!

Социлозите са тъпи многознайковци по принцип. Не очаквай да вземат присърце каквато и да е смислена забележка.

Не знам точно от кой автор е цитатът, не е посочено и предполагъм, че за да го осмисля (най-вече последната част) трябва да прочета цялото, а и по какъв повод го е казал. Възможно е да е пълна простотия възможно е да изглежда така, защото е извадено от контекста. Но...
Първо: Ваденето на генерален извод за една наука от частен случай (цитат) е меко казано предразсъдък.
2. Между науките има граници (не стени, но граници) науките не трябва да си отнемат функциите. Както да отнемат функциите на не-научни области.
Оттук следва: "моралът се дефинира от културата". Да така е в някои култури жената може да работи и да командва мъжа, в други се смята за неморално. В някои култури се ядат кучета, в други се смята за неморално. Кое е морално и кое не, се определя от местната култура, която е най-слино повлияна от съответната религия. Дали горните примери са морални или не, не е работа на социологията или на историята да решават. Работа е на религията и етиката. Социологията може само да изследва защо едни неща са морални на едно място, а на друго не и за да направи това трябва да се освободи от моралната гледна точка по въпроса, а не да казва "щот са диваци". Дали убиването в една държава е правилно или не се определя от ПРАВОТО, а не от науката социология или науката история - в едни държави се смята за морално оправдано да има смъртна присъда, в други не, социалогията може да каже защо, а историята от кога е така, но от научна гледна точка те не трябва да дават оценка дали е правилно или не. Това отново е работа на религия, етика, право.Затова има и международни правни конвенции, които се стремят да ошлайфат някой културни различия.
Историческият релативизъм прави историята свободна (доколкото е възможно) от манипулации. За едни дадена личност е военен герой за други е военен престъпник. Историята от позицията на наука не трябва да казва едното или другото, тя трябва да каже какво мислят етиката, правото и обществото в даден исторически момент.
Пример за история, която не е релативна е историята в комунистическите държваи, която много точно определя какво е добро и какво е лошо и тя например твърди, че "религията е опиум за народа" или че определени хора са врагове на народа. Именно влагането на елементи на оценъчност в историята я прави възможен инструмент за тотална власт. Историята не трябва да претендира, че държи Единствената и неоспорима Истина. Това е работа на религията.
Критерия за научност на дадено твърдение е в това, то да може да бъде потвърдено и ОБОРЕНО с факти. Ако едно от двете не може да се случи то е спекулация (в най-добрия случай) от научна гледна точка. Именно имайки предвид този критерии всяка наука трябва да приеме, че твърденията и са релативни, защото могат дабъдат оборени във всеки единмомент от нови открития. Освен това хумантарните науки се занимават с хора, които са непостянни и към тях не могат да се прилагат закони, теореми и аксиоми. Подобни опити са правени от определени режими, които не сеславят като високо оценени от морална, религиозна и етична гледна точка.

Не обърнах внимние. Предпоследното ми изречение се припокрива до голяма степен с по-краткия ти коментар.