Колебаех се дали да го пусна тук или в Забавление, решете сами

 

1. Въведение

Аз се включих в програмата ЕРАЗЪМ, за период от 8 месеца, които прекарах в Йоребро, Швеция. Мотивацията ми да се включа беше основно в две направления. В първото направление имах две цели – да се запозная с последните научни постижения

в моята област, прочитайки най–новото в периодиката на запад. Втората ми цел беше въз основа на натрупаните познания да извърша научна дейност, която е основно теоретична.

По второто направление имаше две цели – да се запозная с културата и историята на Швеция и да се науча да общувам пълноценно в мултикултурната среда на програмата, в която имаше участници от цял свят. Според моята собствена оценка изпълних своя план.

 

2. Опитът ми в общуване с участниците в програмата

Още с пристигането си аз се включих в програмата на домакините за адаптиране, която целеше да ни помогне да преодолеем културния шок от разликите в обичаите между нашите страни и Швеция. Участвах в богата програма, състояща се от различни игри и други социални събития, съвместяващи приятелския и състезателен дух. Бях в основата на успешни състезания, като например т.нар. „пирамида”. С приключване на адаптационната програма, моето общуване с колегите от ЕРАЗЪМ естествено не свърши.

Всеки вторник имаше парти, което се организираше от представители на съответната държава. За съжаление България не можа да се представи, защото бяхме само двама души за този период от време – 12 септември – 12 юни, който беше обичайният. Запознах се и се сприятелих с хора от различни държави – от Меган Монтгомъри от Северна Каролина, САЩ, до Карол Нешнядовишч от Полша. В тази програма взаимно сеучехме на толерантност към различията си и на много други дребни неща, които именно различията ни даваха. Различията ни учеха. Според моята собствена оценка, допирът ми до хора от много и различни държави, израснали с различни нрави и обичаи, в различна културна среда, но споделящи общите човешки ценности, бе позитивен. От всички нации на мен лично ми бе най-лесно да общувам с американци и шведи. Американците, които срещах, бяха открити хора, с които е лесно да се говори, а шведите бяха особено толерантни и разбиращи грижите на другия.

 

3. Опитът ми в научното направление

Тъй като съм докторант, аз отидох не толкова да слушам курсове, колкото самостоятелно да се подготвям, като чета авторитетна и съвременна чуждестранна литература. Моето научно направление е „Теория на Автоматичното управление” и за целта на моите изследвания най-важна беше литературата. Все пак, аз изкарах лекционен курс „Applied Soft Computing”, който ми донесе и кредити по европейската система. Бях пратен на семинари на MatWorks в Giothenburg и Linkoping на разходи на Университета, като ми беше осигурена ношувка в 4-звезден хотел. Под ръководството на проф. Калайков (моят домакин), и доц. Гарипов (моят научен ръководител) в този университет извърших изследвания и подготвих шест публикации в общ размер на сто страници, представляващи оригинални изследвания. Беше ми предоставен хубав, просторен и светъл офис с компютър и всички необходими принадлежности, които имаха редовните докторанти там. Имах през мрежата безплатен достъп до множество бази данни, сред които www.sciencedirect.com, www.interscience.wiley.com  и www.springerlink.com . Когато си поръчах като междубиблиотечен заем една книга в моята област, библиотеката на университета направо я закупи и ми предостави за няколко месеца. Условията за работа бяха много добри, тъй като имах денонощен достъп до своя офис и до лабораторията на AASS, където можех да наблюдавам работата на колегите в областта на роботиката и сензорните системи и да давам консултации в областта на моите познания по управление и математика. Колегиалната общност в AASS беше добра и сплотена и ми помогна постепенно да се отпусна и да сепочувствам не като гост, а като част от тях. Заедно имахме различни активности в извънработно време, сред които игри на футбол и разходки из града.

 

4. Заключение

В заключение мога да кажа, че получих безценен практически опит в общуването с хора от други държави, благодарение на програмата ЕРАЗЪМ и осъществих своите намерения за научно развитие, благодарение на достъпа до литература, който нямах тук. Друго, което мога да кажа е, че съжалявам, че в тази програма може да се участва само веднъж.

Имам чувството, че срина българското образование с този текст...

щом аз го сривам :) А иначе там си е друг свят и не е само до образование, а до морал на хората

вероятно е така.
:)

Опитът от дълго пребиваване в чужбина е абсолютно безценен - когато е отворен, човек не само вижда, но и попива друга култура, мислене, поведение. После тук те връщат по свой си начин в "обора на милата ни родна картинка" или поне целокупно хората правят много усилия и на моменти сякаш успяват.

Дано имаш възможности за нови посещения (поне за 6 месеца, а най-добре за година и половина, две)!

А разбрахте ли защо там научните работници, докторанти преподаватели не са беден
ето последният ми постинг
02.03 10:34 - Отричам БАН, като я критикувам. И кой се трогна?!

ТОЧНО СЕГА Е НУЖНА ИСТИНСКА БАН , КОЯТО ФИНАНСИРА ДЪРЖАВАТА. БАН с тази визия е
ненужна!






На запад няма бедни учени и преподаватели.
Вече 60 години у нас се наслояват грешки, които и сега трудно ще преодолем. На всички нива българите сме тотално неграмотни да живеем по капиталистически. Имаме фирми, банки, пазарна икономика,но на нашия пазар липсва стоката, която преобразява икономиката И деригента е БАН, както и учените от университети БАН и Университетите трябва да създават кадри, които да разработят стратегията за напредъка на България. Точно с интелекта можем да дръпнем сега в рецесията напред. Има и с какво. Но там е мъртво вълнение. Да създават интелектуални продукти, за да решат проблеми на обществото ни : ниската конкурентно-способност на стоките и услугите на чуждите пазари, безработицата, престъпността, ниските доходи, мизерията, отчаянието, бягството на младите хора извън страната и пр. Реалностите са други.
Отсъствието на грамотност по въпросите на защитата на интелектуалната собственост, ни изправят пред феноменалния факт, има интелектуални продукти, но не са интелектуална собственост(ИС), да не са реален капитал, защото не са защитени по съответния ред в патентното ведомство, не са оценени, не са в счетоводните баланси, в технологичното обновление на българските стопански субекти. Удивително! Те не притежават права върху индустриална собственост, не знаят нейната цена, не търгуват с нея, не формират доходи, не са източници за увеличаване заплатите на учени и реподаватели. Имат акумулирана с годините репутация, и ако на пазарите на индустриална собственост и софтуер присъства името на БАН, на един университет, шансовете за успех са далече по-добри от имената на физическите лица. Учени и Университетските преподаватели ще бъдат посочвани като автори, това е тяхно право, както е право на БАН и университета да предложи анекси към трудовите договори с преподавателите. Така може да бъде уредено на законова основа справедливото авторско възнаграждение за тези, които са създали патентовал, оценил и трансформирал в интелектуална собственост, т.е. в капитал.
Така един преподавател може да се пенсионира и още много години да получава процент от лицензионни такси или ройълти. Няма причина тези проценти от ройълти да не превишават многократно пенсията на един доцент или професор. Ще печели и обществото. Ето защо става така :
Налице са следните факти: които правт кадрите неподготвени за най главната им мисия за интелектуалната собственост (ИС): - Тя в българските университети и средни училища не се изучава ИС Изключение УНСС и ТУ е незначителни при тоталната неграмотност в цялото ни общество за ИС -интердисциплинарни знания толкова важни, колкото знанията по математика и работа с компютри; Не признавахме патента. това сгромоляса соцлагера.
Българското патентно ведомство издава ежегодно около 200 патента На най-богатия пазар в САЩ се регистрират около 5- 6 български патента. Толкова имат Барбадос, Тринидад и Тобаго, Кения, Бермуди и Сравними с нас по население държави регистрират в САЩ: Финландия -1418 патента (236 пъти по-вече от нас!), Израел - 1867 бр. (311 пъти по-вече), Швеция - 3673 бр. (612 пъти по-вече) и т.н.;
Това разбрахте ли?!

шансът е, че по тези програми има обмен и на преподаватели, така ще се попият добрите практики

от януари не съм докторант вече, отчислен съм с право на защита и работя над дисертацията. Може би ако стана асистент бих могъл да отида на обмен пак.

има пост-док програми - бол. Пък и други възможности. Стискам палци за защитата - това си е сериозен и напрегнат момент в живота ;)

Асистент, после доцент ... ;) Нещата ще си дойдат едно по едно - ще видиш ;)

А ако университетът ти в България те е прецакал и не си получил никакви средства, когато си отишъл в чужд университет, смята ли се, че вече си участвал? Знам, въпросът е тъп :)

и на връщане си ги оформил, смята се. парите са опция за бедни страни като нашата, дофинансиране един вид, про принцип е на собствени разноски

Opit ot nebalgarski universitet ili izsledovatelski tzentar e mano polezen za vseki edin izsledovatel i mlad nauchen kadar. Tova ti dava vazmojnost da poglednesh ot drug agal. Otnosno vazmojnostite da prekarash niakolko mesetza ili pogoliam period ot vreme v drug universitet i darjava sa mnogo: potarsete Research Grants in Programma Leonardo; Programma SOCRATES; Marie Curie Fellowship; Estesveno ima i mnogo drugi. Otnosno kolko pati i za kakv period ot vreme prez vremeto na vashia doktorat mojete da prodaljavate rabotata po vashata aspirantura v drug universitet , zavisi iztzialo ot politikata na universiteta v koito ste.

докторантурата ми изтече на 1.1.2009, ако имате идея как бих могъл да продължа обмена, ще се радвам да споделите :)

Конкретен въпрос:
споменатият проф. Калайков е ли същият доц. Иван Калайков, който навремето ми водеше "Сигнали и сиситеми" в МЕИ-то (сезон 1991/92)?

същият е :)

Чудесно е да се знае, че хора като него са намерили достойно място. В споменатия период той преподаваше споменатия предмет по някакъв учебник от MIT и целият му стил на преподаване, изпитване, поднасяне на материала и очакванията му от/към студентите бяха такива каквито ги виждам сега в Северна Америка. Беше в рязък контраст със соцовашката закостенелост и със знанията на колегите му, които датираха от времената на "колективизацията" ;-)

между другото от нашата катедра има хора във Франция, в Япония, в Корея, доста успешни са :)

Здравейте, имам нужда от съвет във връзка с Еразъм-а. Дъщеря ми учи в УНСС - право - и изкара два семестъра в "Юниверсите дю литорал" във Франция - Булон-сюр-мер. Те иман отскоро Еразъм и по нейните думи никак не е адаптиран към чуждите студенти. Едва през септември, когато тя отдавна се беше върнала, учеше като луда в София и успя да си вземе 9 от 10 изпита, за да не повтори годината, й съобщиха, че не е взела всичките изпити във Франция и трябва да върне цялата сума на получения грант. Това при положение, че ония там се скъсаха да стачкуват и тя нямаше никаква възможност да реагира навреме и да се опита да се яви повторно. Имате ли идеи и предложения какво да правим? благодаря!

координатора на програмата, от когото е взела документи и на когото ги е върнала. Странно е това, което пишете, обикновено Еразъм програмите са много по - лесни от стандартните, не по - трудни.

написа писмо до координатора на програмата с изложение на проблема и доста аргументи и познайте - отговориха й кратко и ясно, че възражението е отхвърлено! Без излишни обяснения... Наистина странна работа, но не мисля да я оставя така. Благодаря за отговора все пак :)