Винаги съм се питал какво означава да си човек и как се проявява човешкото у хората. Напоследък се случиха няколко неща, които ме накараха да се усъмня в дефиницията за "хуманност":

 1. Едно куче спаси друго куче от второ прегазване с риск за живота си http://www.youtube.com/watch?v=liQN05xkn94.
 2. Излезе в България филмът "Денят, в който Земята спря да се върти"
3. Няколко котки спасиха от измръзване и гладна смърт едно човешко дете http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1192991642 .

Колко хора биха постъпили като тези животни? Колко от нас са готови да жертват себе си за някой друг човек? Колко знаят за притчата за добрия самарянин и кой е нашият ближен? Какво всъщност е човещина, щом животните дефинират доброто вече? Какво ни казва този свят за нас? Знаете ли, не съм уверен в хуманността на хората, но съм уверен в хуманността на животните! Помните ли Евангелие на Матея - библията е такъв хит, че дори атеистите и друговерците се предполага, че са я чели:

"

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

"

Кой ще бъде помилван, кой ще види Бога? Пенчо, Генчо, Атанас и Аз или няколко котки и едно куче ?! Замислихте ли се какво е да бъдеш човек тези дни, скъпи Ницшеанци?

Нима мислите, че това е вашата Планета ?!



 

Има и читави хора, обаче. Чат-пат се намират. По-оптимистично :)

има и хора, на които им трябва съвсем малко, за да дойдат на верния път и към тях се стремя да достигна :)))

скоро си мислех, че ако нямаше (както и червено винце, синьо сиренце, разни други дреболийки) такива - животът просто има мъничък смисъл. Не че не може да "твориш" или "оставяш следа", но ако знаеш, че няма нищо читаво - горните са напълно безмислени дейности.

А най-хубавото в този живот е, че макар и малко и рядко, винаги се откриват много свестни хора! Процесът е безкраен. Както и човешката глупост. И Вселената (но Айнщайн не е сигурен за последното).

но пропорциите не са тези, които са необходими за здраво общество у нас и това ме гризе отвътре