1. Мотивирани ли са  те да учат?

2. Осигурява ли им се нормална обстановка за това?

3. Мотивирани ли са учителите им?

4. Дава ли се възможност за творчество на учениците или се кара по наизустяване?

5. Занимават ли се индивидуално с надарените деца, както и с тези, които изостават?

6. Колко практически занимания имат децата - приложно изкуство, занаяти, собствени научни проекти, разходки до музеи, галерии, паркове и т.н. и т.н.?

7. Поощрява ли се критичното мислене на децата - разрешава ли им се да поставят под съмнение преподаваните им тези аргументирано ?

8. Отразяват ли се всички възможни тези по спорните теми (например за образуването на  Българската държава) в учебниците или се налага официална доктрина в авторитарен стил?

9. Стимулира ли се състезателният принцип сред децата и техните амбиции?

10. Стимулират ли се солидарността и социалната интелигентност на  децата?

11. Имат ли свободата да избират част от преподавания им материал, за дивергиране на познанията (и специализацията на децата) или карат всичко "по стандарт"?

12. Учат ли се децата как да се справят с реални ситуации в живота - защита от дискриминации, от криминални действия?

Чакам вашите отговори на хора с позиция, на хора с деца.

интересни въпроси задаваш и за съжаление повечето отговори са отрицателни. но не забравяй, че ако искаш положителни отговори на половината въпроси, то родителите трябва да помагат много повече във формирането на интерес към проблемите с които предстои да се сблъскат децата. не бих оставил образованието и възпитанието на детето си изцяло в ръцете на учителите. от друга страна си изпуснал нещо изключително важно за децата, а именно- кога, по дяволите, ще играят? и само компютърни игри ли ще играят? и кога ще спортуват? когато станат като плондири, с по 10 диоптъра?

имаш право, но спортът може много по - лесно да се въведе, отколкото другите реформи, които не са така очвидни за хората

е, не можеш да очакваш даскалите да научат детето ти на самостоятелно мислене, нали? самостоятелното мислене няма нищо общо с образованието. навремето, бях осми или девети клас, казах на даскалицата по математика, че 2+2 е прието да е 4, а не е абсолютна стойност, което подсказва, че цялата наука се базира на неща, които сме приели да са верни... познай какво ми се случи, ха,ха... но това не ми попречи да продължа в този дух, просто защото родителите ми ме провокираха да мисля самостоятелно.

могат да видят дете с потенциал за самостоятелно мислене и да го развият у него, твърде малко са тези, които пробиват съвсем сами, така "средна класа на разума" не може да се създаде.

виж, не се обиждай, ама доста романтично гледаш на хората от милата ни татковина... говориш за средна класа на разума, ок, а да си видял случайно нещо като поне среден интелект наоколо?
толкова години сами си промивахме комплексираните мозъчета с това колко сме умни, интелигентни, работливи, гостоприемни, добри, колко сме потентни, какви гении дремят във всеки от нас...
жалка работа. оказа се, че сме нискоинтелигентни, зли, завистливи и мързеливи. интелектуалното ниво е на кота нула и продължава да пада...
така че да се разчита на даскалите не само че няма смисъл, ами направо си е опасно...

Бих добавил към твоите въпроси, още няколко:
1) Интересуват ли се родителите от това, какво учат децата им в училище, как се развиват там и в каква среда учат и общуват?
2) Интересува ли се правителството министерството на образованието от образованието
3) Интересува ли се обществото от проблемите на образованието?
Ако си отговориш на тези въпроси, ще стигнеш до отговорите и на твоите
А иначе вместо само да задаваме въпроси, можем да започнем да решаваме проблемите си един по един, като започнем със собствените си деца:)

Средната класа на разума тепърва трябва да се създаде. Не мисля, че е невъзможно, не сме по - лоши хора от другите по света, просто трябва да сме поставени в условия, които да ни позволят да израстваме.

да, втората част от въпросите май е по-интересна. колкото до условията, не бива да очакваме някой друг да ни създаде благоприятните условия за развитие, защото така подозрително започваме да приличаме на зеленчуци... ;) ние трябва да създаваме условията. още повече, че нямаме никакво време, живота си хвърчи като топли говна...

да издам тайна любезно ги написа моят брат, когото дълбоко уважавам :)

тва е най точният израз за случващото се в милата ни родина
1 държавата е абдикирала от своите задължения към хората живеещи в нея и в частност в образ(у)ванието-справка отворете всеки един вестник,
2 (о)чителите са абдикирали от своите задължения към своето призвание преди век хората са пращали своите деца да учат в странство а сега,някой спомня ли си че преди година и малко имаше стачка на учителите и какви бяха техните искания и сега какво се е променило освен техните заплати. Не огричам правото им на достойно заплащане но,самите те имаха доста по възвишени искания ,коричката хляб подхвърлена от тея дето разваляха седянки ги засити тва не е ли лицемерие( да не се изразя по цветущо)
3 ние самите сме абдикирали от задължинията си като родители .Забързани в това да осигурим насъщния , ама комата да е такъв че да е като Пешовия , а защо не и по от към средата не отделяме достатъчно верме за своите хлапета,не се радваме на дребните им радости и победи, не заставаме зад тях при дребни проблеми и те ги превръщат в трагедии, всичко им се поднася на тепсия защото Ивановото дете имало тооест пак опираме до комата.
въобще превърнали сме се в общество което се кланя на един бог Паралей и издигащо на пиедестал тарикатите и мошинниците.Какво да очакаме от тея дето идват след нас???

беше, че студентите и професорите не ги подкрепиха от страх, че родителите не отидоха заедно с тях. Така стачката щеше да успее, а високите заплати щяха да принудят кабинета да извърши реформи. Липсва Солидарност в българското общество, т.е. то не е общество.

naay-vajnoto e da uchat,iskat ili ne..predi 20 god. v Ispania 16 godishnite napuskaha uchilishte i zapochvaha da rabotyat po stroejite,pecheleha dobre i si kupiha apartamenti,koli.....Sega nyama rabota,imat ogromni ipoteki..i s osnovno obrazovanie,bez nikakva spetcialnost nemogat da si nameryat rabota...pokolenieto,koeto mojeshe da raboti na stroeji,metalurgichni fabriki ili na poleto veche e na 45-50-60 god....tryabva da uchat zadaljitelno...bez znachenie kakvo i kakvo e nivoto na obrazovanieto...vse neshto shte im ostane v glavite...Moyat shef v Ispania moje da smyata na um samo ednotcifreni chisla i samo 3-4,i kato se svurshat prustite na ratcete-blokira....