Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 10:15 - Системен анализ - човекът и светът
Автор: raylight Категория: Технологии   
Прочетен: 1109 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Нещо, което писах през 2005-а година:

Човекът сам по себе си е може би най – сложният обект за анализ, както и една от най – сложните системи. Древните вярвания (особено египетски и тракийски) за миркокосмоса и макрокосмоса твърдят, че човекът е огледало на Вселената и че самият свят на Земята е едно отражение на Всемира в безкрайната му сложност. Според тези вярвания човекът и Вселената са едно цяло. Дълго време на тези древни схващания е обръщано малко, да не кажем никакво внимание. Те са възприемани като примитивно суеверие на примитивни хора, улашени от звездите... докато не се появява квантовата механика. Внезапно появилите се понятия във физиката като “неопределеност”, “черна кутия”, “квантово свързани частици” убедително показват, че Вселената е нещо не толкова просто и разбираемо, както са си мислели учените. Оказва се, че твърдо установеният ред на равнището на големите тела няма нищо общо с плаващия Хаос, който царува на субатомно равнище. Колосът на науката изведнъж се оказа с глинени крака. Все още няма Единна Теория на Полето (и няма и да има). Ефектът на “квантово свързаните частици” (ако едната смени спина си, другата го сменя едновременно с нея ) е най – убедителното потвърждаване на древната вяра, че светът е едно цяло и всички същества са свързани (за това има и други научни потвърждения, при това преки).

Тази обща взаимна връзка, свързваща човека и света в едно цяло прави анализа още по – сложен.Тук обектът и околната среда се сливат. Те са едно цяло. Как можем да ги разглеждаме поотделно? Взаимодействията между човека и средата са далеч по – сложни отколкото доскоро се е мислело. При тези взаимодействия невинаги има причина и следствие, тъй като причината и следствието се случват едновременно. Кой би могъл да каже тогава кое поражда другото?

От тази гледна точка, анализът на експлозивното човешко развитие през последните няколко века (“ерата на барута”) е доста трудно да бъде каузален, но въпреки това причино-следственият подход е един твърде добър инструмент, за да се захвърли с лека ръка.

Често се задава въпросът: Кога човекът прекрачи границата? Кога той се превърна творец на света, който  го моделира по свое желание? Според теолозите Човекът е създаден такъв. Науката, обаче не е твърдо убедена в това твърдение.

Развитието на човека не трябва да изненадва учените. Цялата промишлена революция, цялото икономическо развитие, всичко това е неизбежно. Тъй като пътят на развитие на системите протича според закона за съхранение на вътрешната енергия (т.е.

Законът за най – малкото съпротивление), то той е предопределен. Човекът е прекрачил границата след мига, в който е разбрал, че светът се променя и че той също се променя, заедно с него. В мига, в който човекът е започнал да  променя света вместо себе си, да започне да нагажда средата, вместо той да се нагажда към нея, цялото му развитие напред е било предопределено. Станало е неизбежно. Огънят, опитомяването на животните, грижата за многогодишните растения, първото засяване, култивирането на растенията, селекцията на животните, първите глинени и кирпичени къщи. Разрастването на посевите, умножаването на стадата, водещо до излишък, изчезването на рисковете на лова, водят до разрастване на броя на хората, които изтласкват фругите видове настрани. Концентра-цията на хора около плодородните земи (в Египет, Балканите, Мала Азия и др.), водещи до развитието на сложни общества и до изолирането на отделните общества, конкуренцията за ресурси (земи, добитък, полезни изкопаеми), водеща до войни и до разрастване и усложняване на обществата, до появата на държави – цялото това Брауново движение, така хаотично на пръв поглед е всъщност предопределено. Човекът, преди откриването на огъня е бил в неустойчиво равновесие – бил е твърде слаб физически, за да оцелее и единственото оръжие, което е можел да изпозлва добре – това е бил умът му.

Развитието на човечеството експоненциално, като преди откриването на барута е бил процесът на натруване на инерция, който преминава през нейното освобождаване (16 – 18 век), за да се достигне до експлозията (научно – техническа, социална, икономическа и духовна) през последните 120 години.

Историческите факти за индустриалната революция започнала  в Англия, се широко известни.

Фабричното производство на тъкани, преминало в широкоспектърно индустриално производство, първоначлната експлоатация на работниците, организирането на първите синдикати, първите бунтове в Англия срещу работодателите (във Франция срещу аристократите), множеството важни изобретения (парния двигател, електричеството (Никола Тесла), бензиновия двигател, различните стомани и множество други материали). Тази промишлена революция води и до социална еволюция (и революция също).

Сдружаванията на работниците, преминали в синдикати и обществени организации, преодоляването на разстоянията (влакове, параходи, по – късно коли, самолети), създаването на излищък от блага, характерен за капитализма, водят до бурни промени в различните държави в Европа и света. Населението на света рязко се увеличава, благодарение на създадените (не без помощта на промишлената революция) излишъци. Получаването на право на глас на жените е една от политическите промени, дошла отдолу – по волята на народите на различните страни, но и предопределена от промишлената революция (много жени работят във фабриките наравно с мъжете). Една онова представа за света се налага от научно – техническата революция: представата  за “експлоатиращия и експлоатирания” се заменя с взаимната изгода. Първата представа, толкова блика до отношенията, “хищник – жертва” е наследство от западно европейските (и азиатски) феодализъм, докато втората представа (аналогична на симбиозата в природата) е напълно нова за Западна Европа идея. Адам Смит орповергава твърдението, че при световната търговия едната страна от сделката печели за сметка на другата страна. Тази теория, поддържана и от Маркс, че работодателите, експлоатират работниците, постепенно се опровергават. Когато в мениджмънта пробива идеята, че човекът е най – ценният ресурс.

Доброто отнощение, справедливото отношение към хората се отплаща многократно повече от лошото такова. Взаимното доверие и разбирателството между хората са най – мощните двигатели на икономиката. Тази представа налага и съвсем нов социален ред, нямащ нищо общо с феодализма и който, колкото и странно да е, е много

сходен с общественото устройство при древните българи.

Човекът, индивидът е най – важното нещо, както икономиката, така и в общество-то. Новите общества се изграждат около идеята, че властта произтича от всички хора, а не само от тоделни групи или класи от хора. Всеки човек е важен в едно общество, защото ако не е така, би се изгубило взаимното доверие между хората и развитието (икономическо и техническо) би пострадало значително. Тази концентрация на власт у обикновените хора (и представата, че високопоставените служат, а не властват над тях.) довежда до постепенното налаганае на справедливостта в повечето общества (без Русия, която и досега не се е измъкнала от феодалните представи за “експлоатиращия и експлоатирания”). Тази справедливост в най – общия си вид (тя все още не е абсолютна величина), допълнително ускорява развитието на обществата. Особеното нещо при промишлената революция (а и при цялото развитие на човека) е, че всяко следващо откритие стои в основата на множество други открития, подобно на ефекта на лавината. Всяка топка сняг повлича още след себе си, а новият сняг също започва да повлича сняг от своя страна.

Това невероятно промишлено експлозивно развитие променя изцяло ценностната система на човека и тя се приближава все по – близко до християнската такава. До Ренесанса християнският морал остава единствено за теолозите и монасите, защото справедливостта не се налага, преди да дойде изгодата от нея.

Иронията е, че справедливостта се налага не защото така трябва или заради нечии вярвания и идеали, а защото изведнъж се оказва, че тя е по – изгодна от непсраведливост-та, че едно общество на хора с равни права носи печалба на всички – то е изгодно и за работодатели и за работници.

Веднъж наложена обаче, тази справедливост променя хората отвътре и те започват да вярват в нея. Веднъж наложена, тя се самосъхранява, защото именно тя е естественият човешки ред, толкова различен от всичко останало в природата. Хората се убеждават, че този ред не само е изгоден за тях, но и че това е начинът, по който трябва да живеят. Моралът прониква дълбоко в западните общества (в Източна Европа и СССР няма справедливост, която да наложи такъв морал) и се сраства с тях, правейки невъзможно отменянето на тази справедливост.

Цялото това развитие през 19-ти и 20-ти век не е толкова плавно, колкото изглежда на пръв поглед от изложеното дотук. Преди справедливостта  да се наложи трайно, по – цяла Европа се налагат деспотчни и тоталитарни режими (като се започне от Наполеон и се свърши с Ленин, Сталин, Хитлер и Мусолини). Водят се две световни войни за налагане на справедливостта. Парадоксално е, но в Първата Световна война няма добри страни по конфликта освен България, тъй като всички други държави воюват за икономическа изгода и за запазване или завладяване на чужди земи. Единствено България воюва за спасението на българите, под чуждо робство. Парадоксално, но България воюва за налагане на справедливостта още от създаването си, поради корнната разлика между българското и европейските феодални общества (Първото българско царство е било без феодализъм, икономическа зависимост, робство, без тежки данъци, хората са участвали в избора на владетелите си).

Справедливостта, заради която някога и ние сме водили войни се налага в Цяла Европа до края на 20-и век поне като рамка. Един страничен ефект на тази рамка е падането на информационните бариери.

С изобретяването на компютъра настъпва нова ера в човешкото развитие – информационната. Интернет, сателитните комуникации, мобилните телефони – всички те позволяват директен, глобален, нецензуриран обмен на информация в реално време, което ще промени света. Изчезването на информационните бариери е част от

справедливостта, тъй като вски има право да знае. Образованието е част от това глобално информационно пространство, тъй като невежеството на хората е най – силното оръжие на потисниците, а познанието е най – опасният им враг.

Глобалното информационно пространство е още една пречка пред отменянето на справедливостта, тъй като възпрепятства манипулациите и дезинформациите, които се опитват да наложат на хората тези, които искат да властват, вместо да служат.

В ерата на сателитите и на интернет никой не може да лъже хората продължително време, защото източниците на информация са като пясъка в морето, а интернет осигурява известна анонимност.

 

Тъй като развитието на човека досега е експоненциално, никой не може да предвиди докъде ще стигне то. Неизбежноостта, която виждаме в миналото не може да се провижда. Мащабите в Света се менят все по – бързо, населението му за последните 200 години е нарастнало с главозамайваща скорост, която напоследък намалява. Взаимната зависимост между държавите, оплетени в сложни икономически, финансови, политически и социални връзки е толкова силна, че всяка държава (малка или голяма) става важна.

Развитието на обществата се повтаря в развитието на “обществата от държави”. Справедливостта започва да се установява и в международните отношения, защото тя е по – изгодна от несправедливостта, защото такава е природата на човека. Той вярва, изтъргува вярата си за печалба, а накрая се оказва, че именно вярата му е най – голямата му печалба.




Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2191237
Постинги: 343
Коментари: 2473
Гласове: 11709
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728