I.               Лицемерие

Деф.1. Лицемерието като наука е дял от анализа, който се занимава с измерването на разликата между лицето, което даден човек показва на света и това, което показва на себе си.

Деф.2. Лицемерието като действие е създаването на разликата между лицето, показано на света и лицето, показано на себе си.

Теорема на скритите променливи: Лицето, което човек показва на себе си е проява на вътрешно лицемерие.

Доказателство: Твърдението, че човек показва на себе си лице, по индукция води до съществуването на лице, което човек не показва дори на себе си. Разликата между двете е вътрешното лицемерие.

Следствие 1: Човек има безкрайно много лица.

Доказателство: Ако приемем човека за проекция на лицето, което показва на себе си, а външното му лице за негова проекция, то лицето, което показва на себе си е проекция на лицето, което човек не показва дори на себе си. Оттук по индукция всяко лице е проекция на по – вътрешно такова.

Следствие 2: Лицемерието нараства неограничено от външните към вътрешните лица на човека.

Доказателство. Всяко по – външно лице е проекция на по – вътрешно, а всяка проекция е подмножество и съответно е с по – малка кардиналност (размер) от множеството, което я проектира.

Следствие 3. Истинското лице на човека или е непостижимо или няма такова.

Доказателство: Тривиално – неговите лица са безкраен брой, съответно не може да се стигне до оригинално лице или такова няма

Следствие 3.1. Дали човек има истинско лице или не когато е лицемерен, е алгоритмично нерешим проблем. Доказателството е тривиално и го оставяме на читателите.

Деф.3. Мярка на лицето наричаме разликата между площта на проектираното лице и площта на проектиращото лице.

Теорема на граничното лицемерие: Ако човек е дори безкрайно малко лицемерен отвън, той е безкрайно лицемерен отвътре.

Доказателство: Следва директно от Следствие 2 на Теорема на скритите променливи.Всяка разлика освен нулевата нараства безкрано

Теорема на нулевото лицемерие: Ако човек показва навън точно това лице, което показва на себе си, той има само едно лице и то е неговото истинско лице.

Доказателство: По индукция – ако човек показва едно и също лице навън и на себе си, лицето, което не показва на себе си е същото и всички други в безкрайната редица са едно и също лице.

Принцип на практическото подозрение:

Тъй като само при нулево лицемерие човек има само едно лице и достижима истинска личност, а при дори безкрайно малко лицемерие това не е така, следва да приемем от практически съображения, че всички са вътрешно безкрайно лицемерни, дори да са безкрайно честни -  лицемерието е обратнопропорционално на честността (лицемерието е нарушение на честността и симетрията в отношенията между хората) и когато тя е безкрайна, то е безкрайно малко отвън, но по Теорема на граничното лицемерие е безкрайно голямо отвътре.

Извод: Тъй като текущата теория не е ренормируема, защото води до безкрайност (колкото по – отблизо гледаме човека, толкова повече нараства лицемерието му), текущо се правят опити за обединяване с други теории като тази на слабото морално въздействие, което води до разпад на колективите и силното аморално действие, което пък държи хората заедно в името на нисши цели. Това би решило някои тревожни аспекти, тъй като сегашната теория поражда въпроси свързани с религията – дали лицемерният човек е проекция на Бога като безкраен източник и човекът с нулево лицемерие е извращение, тъй като не води до Него. Обединението с теориите би направило безкрайно нарастващото лице да се умножи по безкрайно намаляващия морал и би регуляризирало изчисленията