Много често чуваме или четем изказвания от вида “Гордея се с това, което съм постигнал сам, не виждам защо трябва да се гордея с чуждите успехи, това е жалък патреотизъм”. Проблемът на подобно мислене е не само, че издава липса на емпатия, но и, че хората смятат, че постигат всичко сами. Хората живеем в общества, а обществата са системи. Системата е съвкупност от взаимосвързани елементи, които имат обща цел. Тя не  е равна на простата сума на частите, тя е или повече, или по – малко от нея. В рамките на една система индивидуалното рационално поведение може да доведе до ирационално поведение на цялото, може всеки поотделно да прави каквото трябва и всички заедно да се провалят.  Системите са трудни за разбиране, не се поддават на причинно-следствения анализ от обичайния тип, там всеки елемент влияе на всички останали. Нещо повече, между външното взаимодействие и тяхната реакция няма 1:1 връзка. По – малкото може да е повече. ”Дозата прави отровата”. Малки промени във въздействието може да дават радикални промени в резултата. Ако самата система се промени, малка промяна може напълно да преобърне цялото ѝ поведение. Особено важно за социалните системи е да се знае, че хората са рационални до нивото на информация, с което разполагат – нарича се ограничена рационалност, при това говорим за най  -добрия случай. Парадоксалното на разумните същества е, че могат да бъдат колкото си искат ирационални, много под нивото, предполагано от информацията, с която разполагат. Пример за такава ирационалност е т.нар. системен капан на ерозията, обяснен от световноизвестният извън България учен, специалист по динамика на системите  Донела Медоус:

 

“Но в тази система има разлика между действителното състояние и усещането за него. Участникът е склонен да вярва повече на лошите новини, отколкото на добрите. Когато действителното състояние варира, най - добрите резултати се пренебрегват като отклонение, а най - лошите резултати се помнят. Участникът възприема нещата като по - лоши, отколкото са в действителност. 
И за да допълним този трагичен архетип, желаното състояние на системата се влияе от усещането за него. Стандартите не са абсолютни. Когато усещаното състояние се влошава, и целта става по - скромна. "Да, това е всичко, което може да се очаква". "Е. не сме много по - зле от миналата година." "Ами огледайте се, всички наоколо имат проблеми." 
... Колкото по - лошо е усещаното състояние, толкова по - лошо е желаното състояние. Колкото по - лошо е желаното състояние, толкова по - малко коригиращи действия се предприемат. Колкото по - малко са коригиращите действия, толкова по - лошо е състоянието на системата. Ако на този цикъл се позволи да се развива безконтролно, той може да доведе до продължително влошаване на функционирането на системата.

            Да ви напомня нещо? Това е състоянието на ерозия на нашето общество, под влияние на отрицателно национално самочувствие – всичко лошо е дело на българина, всичко добро е постигнато с индивидуални усилия и не се дължи на национални черти. Това води до подкопаване на усилията за постигане на резултати като общество, усилията за реформи, за напредъка на демокрацията и за развитие на икономиката. Води до трайно разрушаване на обществото и изгубване на “системността”, загуба на общите цели и митичната фраза “Изходът е Терминал 1”.

            Каакво е лечението? Донела Медоус е описала и него:

“За справяне с ерозиращите цели има два начина. Единият е да се придържаме към абсолютни стандарти, независимо от функционирането. Другият е да направим целите чувствителни спрямо най – доброто функциониране в миналото, а не спрямо най – лошото. Ако възприятието за състоянието е възходящо, а не низходящо, ако за нормално състояние се приемат най – добрите резултати, а лошите само за временно отстъпление, тогава същата системна структура може да поведе системата към все по – добро състояние. Усилващата обратна връзка, отиваща надолу – “колкото по – лоши стават нещата, толкова повече ще ги влошавам”, става усилваща обратна връзка, отиваща нагоре – “колкото по – добри стават нещата, толкова повече ще ги подобрявам””.

 

Здравословното национално самочувствие помни най – доброто от миналото, за да не се възпроизведе най – лошото.  Най – добрите резултати са “защото сме българи”, всичко по – лошо е дело на индивидуални грешки. Това е антикрехко самочувствие, водещо до социална кохезия и възходящо развитие. Устойчивото самочувствие не зависи от резултатите и остава еднакво, каквито и да са новините. След като хората сме част от система, ние трябва да отчетем нейното поведение, защото тя ни влияе. Доходите на всеки от нас зависят от доходите на останалите – затова за една и съща работа в САЩ програмистът получава една сума, а тук  - в пъти по – малка, защото му дават най – малкото, което може да го накара да работи, а то зависи от заплатите на другите места. Всички програмистки заплати колективно зависят от средното ниво на доход в страната и пряко и косвено. Не само доходите, нивото на сигурност на един човек зависи от общата обстановка на несигурност в страната. Отрицателното самочувствие води до отслабване на общата решимост, от което се възползва нездравата част на обществото, поради което то трябва да бъде излекувано – не само обърнато, но и здраво. Най – добре е да се гордеем с цивилизовани, а не варварски прояви, ако се стремим към цивилизацията.  Всяка една система съществува, защото има цел и постига целта, която е дефинирана. Нека медалите на нашите ученици, успехите на нашите изобретатели и проявите на доброта на нашите деца бъдат основата на нашето самочувствие и да оставим провалите на индивидите и престъпленията на лошите хора, а ламтежите за три планети бъдат само поводи за лечение. Нека обърнем ерозията във възход.

ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО

Постът показва, че авторът му познава отлично „системния подход” – този могъщ съвременен (вече не съвсем) метод на познание и се справя добре с неговия инструментариум. Четеш и се съгласяваш със смисъла на прочетеното, в т. ч. и с цитатите от Донела Медоус. Прочиташ и последното съждение: „Нека обърнем ерозията във възход.” Замисляш се, как сам да участваш в това „обръщане” и стигаш до извода, че постът не дава отговор на тази въпрос. Защо?
Причините се коренят в мирогледа и научната методология (парадигма) на автора, които са сполучливо изложени ето тук: „Хората живеем в общества, а обществата са системи. Системата е съвкупност от взаимно свързани елементи, които имат обща цел.”
Цитираните мисли са абстрактно истинни. Превръщането им в конкретна истина предполага истинно знание за природата на елементите. Според автора на поста, елементи на обществената система са живите човешки индивиди притежаващи „обща цел”. Това е хилядолетна илюзия, заблуда лежаща в основата на всички историософски учения и школи. Това доказа К. Маркс като създаде научна теория за същността на обществото като ТОТАЛНОСТ (система). Елементи на тази система вече не са живите човешки индивиди, а „ансамбъла” (системата) на всичките им отношения, в които те влизат в процеса на производството и възпроизводството на действителния си живот. Системата на тези отношения, която е исторически определена, включва: икономическите, политическите, юридическите, нравствените, религиозните и естетическите отношения.
Теоретическо доказателство на истинността на Марксовата теория: премахнете частното присвояване на "принадения продукт"; заменете го с обществено, чрез обобществяване на средствата за производство и ще констатирате, че цялата система на обществените отношения ще започне неотклонно да се превръща от ерозия във възход. Този процес ще го реализират живите човешки исторически определени индивиди, превръщайки се бавно и трудно от егоисти в комунисти = хуманисти = човеци.