Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2016 13:05 - Робство, владичество, присъствие – опит за системен подход
Автор: raylight Категория: Технологии   
Прочетен: 2410 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 30.01.2016 17:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Това не е пост по история, нито по политически науки. Това е пост по психология – опит за анализ от един специлист по системи за управление, който да обясни защо и как тогава и днес различни групи от хора използват термина “робство”, за да опишат състоянието на българския народ в рамките на Османската империя.

 

Най – важното нещо тук е да уточним, че въпросът не е “ИЛИ ИЛИ ИЛИ”, а “И И И”. Имало е робство, имало е владичество, имало е присъствие. Османската империя владее България в продължение на 5 века, през 4 от които търговията с роби е основно перо в бюджета ѝ. Колко от тях са българи е отделен въпрос. Друг известен факт е т.нар. кръвен данък, който е ограничен във времето, но за хората, за които се е отнасял е било форма на робство. Трети известен факт е, че обикновените българи и турци през повечето време и на повечето места са съжителствували мирно, с отделни епизоди на насилие, в което се включват отделни групи обикновени турци и други мюсюлмани. В османската империя парадоксално съжителствува имперската, религиозно – институционална идентичност на мюсюлманина като пълноправен поданик на “РУМ МИЛЛЕТ” и известно азиатско пренебрежение на някои турци към нисшите племена. Тази форма на надменност е доста масова в Азия, видна както при монголците от периода на възхода им, така и систематично проявявана от Китай през цялото си съществуване, в няколко геноцида /първият в 8-и век срещу персийски и арабски търгоци/. Това, както и самото (не)равномерно разпределение на мюсюлмани и християни в една обща империя води до големи мирни периоди и територии, накъсвани, от кратки, локализирани и изключително агресивни конфликти с много жертви. Трудностите при анализа на подобни данни са очевидни – тук не можем да сметнем “средно” колко несигурност има за обикновения човек, колко мирно живее, колко права и свободи има.  Допълнителна трудност идва от големите разлики в различните периоди на развитие на самата империя, както от динамична гледна точка  - дали е във възход или упадък /упадъкът увеличава насилието/, така и поради европейския натиск за реформи, така наподобяващ днешния, който кара империята да приема нови правила за третиране на християните. Те изкуствено свръх-стабилизират отношенията с тях и увеличават риска от проява на по – крайна жестокост /също както изкуствената стабилизация на финансовите пазари доведе до по – чести и по – големи кризи, както обяснява Насим Талеб/. Това дава възможност за множество най – различни интерпретации, като се гледат отделни порции от даннните, в зависимост от прихологическите особености на хората, които ги тълкуват. 

 

Група 1: Дясно мислещи, умерени патриоти, с чувство на собствено достойнство, вярващи в причинно-следствената връзка труд – успех като единствено възможната. Те  се фокусират върху приетите правила и реформи, като пренебрегват реакциите спрямо тях и забравят, че правилото и прилагането на правилото не са едно и също нещо /както Съвременна България доказва/.  За тях икономическият разцвет през 19-и век е доказателство за свобода, докато всъщност това е компенсаторна реакция, “антикрехкост”, както Талеб я нарича, на по – големите и по – крайни изблици на насилие, на по – голямата несигурност, водещи до национално обединение, до много по – усърдна работа за просвета и за освобождение, което пък засилва в обратна връзка размера и честотата на крайните форми на насилие. В условие на несигурност всички вдигат високи дувари и строят ниски врати, през които не можеш да влезеш на кон, в търсене на устойчивост към смущенията. Това е групата на хората, пренебрегващи екстремните стойности, като неносещи информация. 

 

Група 2: Ляво мислещи, чувстващи се жертва на обстоятелствата, склонни към теоретизиране САМО на външни причини за техните нещастия, крайно патриотични, но парадоксално изпитващи прекалена любов към други държави. Хората, които се фокусират върху редките, но изключително крайни форми на насилие, които съответно се запечатват непропорционално в паметта, смятат периода за ужасяващо, античовешко робство, пренасяйки термина от борците за освобождаване на България, които са го ползвали  в различен контекст. За тях всяко смекчаване на думата е обида върху паметта на загиналите от потушаванията на различни въстания и от изстъпленията на жестокост, които са редки, но изключително крайни.

 

Група 3: Групата на смятащите периода за съжителство – няма такива хора, тъй като няма как по данните да се направи подобен извод, няма възможност дори за подобна грешка.

 

Защо Група 1 и Група 2 гледат различни порции от данните и защо така диаметрално се различават в своите непълни /учтива форма на погрешни/ възгледи. Тук проблемът не е в термините, а във възприятията за живота в Османската империя. Тежък ли е, лек ли е, заради реформите ли се развива народът или заради усилените от тях прояви на насилие – трудно е да се анализира това. Хората имат склонност да гледат тези данни, които отговарят на вече формираните у тях представи за историята на нещата /не историята като history, историята като story/.  Всичко започва с рационален процес, в течение на който новите данни, които подсилват собствените тези отслабват склонността да се търсят противоречащи данни, което води до увеличаване на пренебрегването на такива и също до увеличаване на данните, в полза на убеждението. Всъщност не самите данни се увеличават, а изпъкват на фона на пренебрегваните. Това е процес с положителна обратна връзка, който с времето води до втвърдяване на възгледите и се среща масово в академичните среди дори и в науки като физиката. От тази гледна точка група 1 и 2 са еднакви както помежду си, така и с всички други хора, тъй като всички до един са изложени на този риск – ако не втвърдяване на възгледите, то втвърдяване на метавъзгледите /възгледите за възгледите/, а ако не тях, то възгледите от по – висок ред и т.н. рекурсивно  - все на някакво ниво сме склонни да не сме рационални и има голяма вероятност за втвърдяване. 

Разликата между двете групи е чисто психологическа – едните смятат, че “робството” е обидно, защото за тях ако някой е роб, това е изцяло по негова вина, други смятат, че не е обидно, защото ако някой е роб, това е изцяло по вина на външни обстоятелства. И двете групи грешат, защото пренебрегват ролята на случайността. Не е достатъчно да си добър, за да успееш, трябва ти голяма доза късмет, шансът доказано играе голяма роля при огромното неравенство, при което 0.1% обират почти всички печалби, защото са имали шанса да са първи или друга форма на шанс / за повече подробности прочетете “Социалният атом” на Марк Бюканан или “Черният Лебед“ на Насим Талеб/. Също така не можеш да сложиш всичко на късмета, защото размерът на твоя успех зависи от това колко си добър, докато самото случване на успеха  е обусловено от голяма доза случайност.

Робско ли е робството или е свобода да бъдеш роб? Древните апостоли на свободата от 19-и век са използвали тази дума по една много проста причина – възприятието за робство е субективно и динамично. Зависи от прага на търпимост, който се мени с времето, както в периода на един живот, така и на една епоха. За съвременния човек робство е работата на месечна заплата, за спартанците робството е да си на разположение на господаря си да те коли и беси, когато си поиска. За нашите апостоли описаната по – горе ситуация е нетърпима – липсата на сигурност за живота им и за собствеността им, убийството на невинни въпреки /или заради/ реформите, десятъкът, безплатната работа на чужди ниви/, невъзможността да се говори на български в църквата, бъркането на българи с гърци от страна на империята. За населението, което са се опитвали да възбудят, това не е робство, а твърде приемливо статукво, при което насилието е ужасно, но много рядко, а те имат шанса да забогатеят от търговия и занаяти, да се оженят, да отгледат деца и да не умират, ако не допринасят за още по – големи форми на насилие, като се бунтуват. За тях, това, че събитието е рядко, е достатъчно да ги успокои, докато за Апостолите, размерът на насилието и пълната несигурност поради него е достатъчно, за да направят революция. 

В Съвремието тези, които имат субективното усещане, че контролират живота си, не искат предците им да са роби, а тези, които чувстват, че нямат този контрол, виждат обида в това да се пренебрегва пролятата кръв на предците им. Затова първите не виждат, че терминът “робство” се използва от свободните хора, а вторите не разбират, че усещането за робството не е споделяно от мнозинството от българите, живеещи в Османската империя. Ако мога да перифразирам стара метълска фраза:
Всичко е на статистическа основа.



ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО

 





Гласувай:
6
1



1. minevv - mda
01.02.2016 09:22
Ама не
софизъм-ще стигне ли Ахил костенурката?
Не логиката , а истината!
Tова е използване на логика и аналогия.
Но логиката трябва да се опре на цифри.. иначе е стагмистика.
Няма въпрос има ли иго и робство, а само - Българин ли си?
цитирай
2. raylight - Какъв е контекстът
01.02.2016 10:28
бихте ли пояснил?
цитирай
3. jelezov - Гласувах положително, въпреки че ...
29.02.2016 17:54
Гласувах положително, въпреки че не съм съгласен с много от тезите на автора. Например той твърди, че анализира проблема от неговата психологична (психична) страна, но често я напуска, което е допустимо, но трябва до се посочи предварително. Затова смятам, че работата по-скоро е интердисциплинна с доминация на психологията. Но в цялостната трактовка на проблема прозира, без авторът да осъзнава това, неолибералният му мироглед, което е видно и в следния цитат:
"Също така не можеш да сложиш всичко на късмета, защото размерът на твоя успех зависи от това колко си добър, докато самото случване на успеха е обусловено от голяма доза случайност."
За осмислянето на този цитат най-подходящ е "ефектът на Матей", известен в социологията като "ефект на нарастващите преимущества" - основан на
"Евангелие от Матея": „Всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има”. (глава 25, стих 29).

Думата "късмет" е чуждица-турцизъм, която трудно се превежда на други езици. На български се превежда като щастие, сполука, шанс, съдба, участ.
цитирай
4. kalendjieva - Група 1 :) Харесва ми типажът на ...
24.10.2016 22:00
Група 1 :)

Харесва ми типажът на моята група. Всъщност си припомних и че именно използването на тази дума бе причината да уча право... интересна история :)

Поздравления за логиката, на мен емоциите ми пречат за такъв анализ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2268287
Постинги: 348
Коментари: 2477
Гласове: 11722
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031