Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2015 16:08 - Практическата епистемология на Ричард Файнман
Автор: raylight Категория: Технологии   
Прочетен: 4703 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 30.09.2015 21:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Практическата епистемология на Ричард Файнман

“Да знаеш, означава да виждаш”

 

            Ричард Файнман е един от най – гениалните хора, живели на земята, наравно с Айнщайн. Роден в Куинс, Ню Йорк, той от малък се занимава с поправяне на радиостанции “с мислене”, както се изразява негов клиент.  Файнман научава сам висша математика на 15-годишна възраст и разработва собствена нотация за различни оператори, много по – интуитивна от конвенционалната. В последната си година в гимназията той печели състезанието по математика на университета в Ню-йорк с толкова голяма разлика пред останалите, че шокира съдиите.  Завършва Масачусетския Технологичен Институт, става докторант в Принстън с безпрецендентен 100% резултат в математика и физика на кандидатския изпит. Това е мястото, където е посрещнато с прословутата фраза “Сигурно се шегувате, г-н Файнман” неговото незнание на етикета, въведен там в подражателство на английския. Като докторант участвува в проекта “Манхатън”, след което преподава в Корнел за пет години. След това отива в Калифорнийския Технологичен Институт, след като отхвърля значително по – голяма оферта от Института за Иновативни/Advanced Изследвания, защото там е чисто изследователска дейност, без преподаване. Файнман смята, че студентите са извор на вдъхновение в научната работа.

            Файнман е наречен “Великият обяснител”. Отделял е изключително внимание да направи сложните физически концепции  достъпни дори за първокурсници. Неговата концепция за знанието е: “Ако не може темата да бъде направена разбираема за  първокурсник, тя все още не е добре овладяна и разбрана от учените.”

            Оттук са първите три стълба на практическата епистемология на Файнман:

Знанието е атомистично.  – Знанието е изградено от части, всяка от които трябва да се овладее поотделно, за да може да се разбере в цялост теорията, която те изграждат. Опростяването на формите на репрезентиране на знанието дава възможност в изолация да се овладяват неговите елементи.Преди да се научим да умножаваме, първо трябва да се научим да събираме. 

Опростяването на репрезентацията на знанието е процес на учене   - простотата на изразяване е ценност сама по себе си и отразява разбирането на формиращия я учен. Опитът да се сведе дадена теория до формиращата я идея оголва недостатъците по извеждането на дефинициите, аксиомите и теоремите от нея.  Разбирането се крие в простотата. "Гравитацията изкривява пространството, затова дори светлината променя пътя си, въпреки, че няма маса, с която да взаимодействува" е много по - просто от специалните математически оператори, които Айнщайн ползва в общата теория на относителността.

В знанието водещи са идеите, не обяснителният/моделиращ апарат. Математическият апарат служи на физиката, не физиката служи на математическия апарат. Простото представяне на една теория изисква да бъдат обяснени нейните идеи, преди да бъде развита теорията, която отговаря на тях. Самият Файнман е имал семинар като докторант, на който присъствуват Айнщайн, Паули и Фон Нойман. Файнман развива теория за “полуизпреварващи и полузакъсняващи потенциали на електрона”, с която се опитва да обясни взаимодействието на даден електрон не само с другите, а и със самия себе си. Файнман занася някои изчисления, които е правил, Уийлър ги поглежда и му обяснява веднага защо не е прав. Файнман разказва, че по – късно е осъзнал, че неговият ръководител не е правил тези изчисления, а е виждал цялата картина, докато е разглеждал задачата. Същото се случва и на семинара, теорията в класически вид, представена от Файнман среща бележките на Паули, който обяснява защо квантовият вариант няма да може да се изведе. Файнман разказва как като млад учен допуска грешката да обяснява с формули, изписвайки дъските с уравнения, когато е можел да обясни идеите зад тях /въздействието на електрона, като връщаща се във времето вълна/. Както казва самият той – “Виждате ли, младият учен не осъзнава, че просто може да каже: “Разбира се, тази зависимост е обратнопропорционално и това става по този начин…”, защото всички, които го слушат, вече го знаят; те могат да го видят.”

           

            Още като студент в МТИ, Файнман развива концепцията за “крехкост на знанието”.  Става дума за хора, научили множество формули и закони, които не могат да видят в практиката последствията от тях и не могат да ги разпознаят, дори когато са пред очите им. Първият подобен случай е когато състуденти питат Файнман за едни криви дървени линии /за чертане на различни криви/, дали имат нещо специално. Той решава да се пошегува с тях и им казва, че са специални криви, при които винаги допирателната към най – ниската точка на кривата /най – изпъкналата/ е успоредна на Земята. Неговите студенти се хващат на номера и цъкат с език за това особено свойство, въпреки, че са учили диференциално смятане, в което производната в дадена точка определя наклона на допирателната, а също, че когато има минимум или максимум /дъно на долчинка или връх на хълм/, стойността на производната е нула, оттам допирателната е успоредна на хоризонталната ос. Студентите са го учили и въпреки това не могат да видят, че допирателната към най – ниската точка е винаги успоредна на земята, не могат да превърнат абстрактните формули в геометрични модели, не могат да превърнат понятието “екстремум” в “най – ниска точка на крива дървена линия” и да усетят, че при всяка крива това ще важи. Те не могат да го видят.  Друг подобен случай е с кандидат-дисертант от Бразилия, който отговаря на всички теоретични въпроси, вкл как точно се пречупва светлината през различни повърхности, но се проваля, когато Файнман го пита за конкретен такъв случай – да си представи, че учебникът е стъкло и да прецени как ще се пречупи светлината. Кандидатът твърди, че ще се отрази и на уточняващия въпрос дали не бърка случая с огледало, отговаря отрицателно. Целият опит на Файнман като преподавател в Бразилия е, че системата не изгражда никакво разбиране към материала, че студентите наизустяват и оттам нито една домашна работа не му предават. Не само това – те не смеят да задават въпроси, за да не се изложат колко малко знаят. Главите са им пълни с факти, теории и понятия, но те не могат да ги използват, за да решат нито една задача, нито да разпознаят в практиката това, което са учили.

Оттук и основният извод за същността на практическата епистемологията на Файнман:

Знанието е овладяване на сложните теории до степен, до която абстрактната символна информация се превръща в геометрични модели. Да знаеш една теория, означава да можеш да видиш последствията от нея, да стигнеш до идеята и трансформацията на тази идея интуитивно да се преведе в трансформация на символния /математически в случая/ апарат. Какво ще стане, ако електронът е зареден? Как ще се движи, ако не е? Да можеш да визуализираш в ума си отговорите на тези въпроси е най – висшата степен на разбирането и същинското знание според Файнман. Оттук и т.нар. “интуитивно знание” може да се преведе като взаимовръзка между абстрактното и геометричното на ниво под това, на което работи съзнанието.

            Знанието като  система. Опитът на Файнман като и като участник в проекта “Манхатън” му показва нещо друго, също толкова важно, както и умението да се “вижда’. Той е начело на екип от инженери, които провеждат числени симулации на физични процеси с изчислителни машини на IBM /машина за умножаване, машина за събиране и др./ Екипът там не разполага с никаква информация за предназначението на задачите, само за самите задачи – събери тези числа, умножи тези числа и работи много, много бавно – до две задачи на месец. Файнман получава разрешение да обясни какво представляват тези задачи, къде точно пасват в мозайката, какви реални процеси се симулират и накрая – каква е крайната цел на тази задача. Това обяснение действува в две посоки – психологически мотивира работещите да дадат най – доброто от себе си /както друг гений – Деминг, казва, не е е достатъчно да направиш най – доброто от себе си, а да знаеш какво правиш и тогава да дадеш най – доброто/, за постигането на целта, а от реалните физически процеси им хрумват реални, физически идеи, които водят до оптимизация на методите на изчисление и скоростта на решаване на задачи се увеличава в пъти. Тук Файнман прилага цялостната си концепция – идеите са водещи - не моделиращият апарат,  знанието е система, не изолирани факти, да знаеш, означава да виждаш.

 

Очаквайте “Какво е наука според Ричард Файнман” в по – следващ постинг в блога!


ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО






Гласувай:
3
0



1. wonder - Великан е Файнман! Открих го когато ...
27.09.2015 17:38
Великан е Файнман! Открих го когато четях за М-теорията. Ей такива неща ми се четат!
Чакам следващият постинг. :)))
цитирай
2. crep - Мисля, че разбирам.
27.09.2015 17:58
Едно време възможностите ми стигаха до определена граница
и по-нататък не можех да продължа, попадах не в задънена
улица, а стигах до нейния край. Имах няколко съученици,
които продължаваха и завършваха с лекота.
Тогава си дадох сметка, че те "виждат" нещо, което
аз не виждам. Дали интуитивно или осъзнато, но напипали са
точно идеята, която аз не виждах и никой не се постара
да ми открие това. А колкото си по-мотивиран,
толкова по-успеваем ще бъдеш, добрите резултати
не може да не те окрилят.
Може би трябва да си изключително мързелив,
за да няма значение това, че можеш повече.
Може би методите на преподаване трябва
да се променят. Предаването-приемането на материала
да става като диалог, за да се престрашат учениците
да питат с ясното съзнание, че си мислят,
че знаят малко и може да се провалят.
Но в такива случаи това, което са те поправили
го помниш цял живот.
А ако не можеш да стигнеш до тая пуста! идея,
ами тогава ще правиш нещо друго през живота си.
Жалкото за мен е, че едва сега осъзнах много неща,
които е трябвало да разбера по-рано.
Дано да не съм смешна с тези разсъждения.
Но аз не се страхувам от провал,
тъй, че - каквото - такова ...
цитирай
3. raylight - Великан е Файнман! Открих го когато ...
27.09.2015 18:29
wonder написа:
Великан е Файнман! Открих го когато четях за М-теорията. Ей такива неща ми се четат!
Чакам следващият постинг. :)))


Животът му е много интересен, както от научна, така и от човешка гледна точка, смятам да му посветя серия от материали
цитирай
4. wonder - Великан е Файнман! Открих го когато ...
27.09.2015 23:30
raylight написа:
wonder написа:
Великан е Файнман! Открих го когато четях за М-теорията. Ей такива неща ми се четат!
Чакам следващият постинг. :)))


Животът му е много интересен, както от научна, така и от човешка гледна точка, смятам да му посветя серия от материали


Ще чета с удоволствие!
Знам, че е участвал в проекта "Манхатън" с Опенхаймер.
Такива хора винаги живеят интересно.
цитирай
5. raylight - В този проект
28.09.2015 08:30
участва и Ханс Бете и Нилс Бор,дори, цяла плеяда от велики учени. Бор вика Файнман, за да обсъжда с него проекта, защото той е единственият, който ще каже каквото му е наум, без да се притеснява от авторитета на учения.
цитирай
6. minevv - hahhahaaa
28.09.2015 14:18
някой да е физик?????
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2610268
Постинги: 363
Коментари: 2481
Гласове: 11771
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031