ТАВТОЛОГИЧНО ПОВТОРЕНИЕ

 

Тавтологичното повторение е елегия на безумието, еманация на глупостта и есенция на злото не само в науката филология. Това е проекция на реални абсурди с трагични резултати, или по – скоро те са негови проекции (причинно-следствие-прокуратурната връзка не е ясна). Тавтологичното повторение заслужава да бъде представено на света в неговата непълнота, като едно предупреждение към безумците, оставящи другите да мислят вместо тях.

 

Деф. Тавтология (по Фаулър) е нещо, казано 2 пъти, грешка на стила.

 

Деф. Тавтологично повторение е повторение, което е тавтология само на себе си. То е стил в стила и провал на смисъла.

То е като ехото от тракийски боен вик, отекващо в пещерата на Платон, прогонващо идеите и техните сенки.

То е безкрайната рекурсия на безумността – един обърнат навътре ум, пречупващ смисъла отново и отново, докато не строши огледалото на разума и начупи образа на нормалността на хиляди малки образи в нащърбените парчета на отминалото статукво.

То е себе си в себе си и себе си отново... затворено и заключено отвътре, безсмислено  в разтягащата се в Безкрайността редица от малки тавтологии, навързани една с друга.

Примери:

1.     Безплатен подарък.

 Подаръкът е дар, а дарът е безплатен. Безплатната безплатност на дара се превръща в безплътност. Единственият безплатен подарък е душата, защото е безплътна, а без плътта няма и плата. Смисълът се губи за всичко друго. Безплатният подарък е този, който не можеш с нищо да изплатиш, ерго е и най – скъпият възможен.

2.     Социално общество.

Обществото е социално по дефиниция, защото е социум – латинската дума за общество. Социалното общество е обществено общество или социален социум. То е толкова социално, че е асоциално – в стремежа си да даде на всички, то взима от всички, в стремежа си да нахрани бедните, то води до обедняване на нахранените, в стремежа за социална справедливост се постига единствено несправедливост. Никое общество не може да е по – социално от социума, колкото и да му се иска, никой не може да даде повече, отколкото другите имат, никой не може да изяде повече, отколкото събира стомаха му, никой не иска да работи повече, отколкото може, никой не може да работи повече, отколкото иска. Всичко на всички и нищо за никого е дефиницията на социалното общество.

 

3.     Народна демокрация.

Народната демокрация е народно народовластие, тъй като демокрацията означава точно това – народовластие. Подобно на социалното общество, на което тя е продукт, народната демокрация е толкова народна, че е анти-народна. В стремежа си да дефинира сама себе си до безкрайност, тя води до нулево изразяване на волята на народа, поради което се превръща в идеалната диктатура. Народът управлява управляването си над държавата, по този начин не остава кой да управлява самата държава и тя заживява свой живот, подчинявайки напълно на себе си народа. Така народът се превръща в безволеви придатък на собствената си държава.

4.     Друга алтернатива.

Другата алтернатива не е алтернатива. Алтернативата е „друго решение/опция/вариант”, а другата алтернатива е другото на алтернативата – т.е. статуквото.

5.     Най – универсален.

Най – универсален – това е не-универсалност. Универсалността означава „най – общ”, оттам най – универсален е „най – най - общ” или по – точно „нанай - универсален”. Универсалността е качество без връх. Или си универсален, или не. Ако се окаже, че друг е по- универсален от теб, то той всъщност е универсалният, а ти не си.

6.     Най – […]мален.

Това тавтологично повторение обобщава цял един клас от затворени в себе си дефиниции:

-         Най – оптимален

-         Най – минимален

-         Най – максимален

-         Най – леле-мален

Всички те се отличават с двойно най, превръщащо се в „нанай-”. Няма оптимално/максимално/минимално/леле-мално решение. Ако изчислим по един критерий оптималност, изчислим по втори критерий оптималност и ги сравним по трети критерий (защото им трябва общ критерий за сравнение), то ще получим оптималност по третия критерий, т.е. няма да има място за сравнение с първите две. Ако ли пък критерият е един и същ, просто решението става все по – точно, то най – оптималното решение е оптималното – ето защо най – оптималност не съществува. Подобно е и положението с другите два критерия, без последния.

Най – лелемалното решение е това, предизвикващо най – много възгласи „Леле-Мале”. Самите възгласи са израз на висше удивление, което означава, че най – лелемалното е и най – мамомилното, което пък го прави най – ох-манилното. По – висш от висшият е само нисшият.

7.     Нова иновация.

Новата иновация е нова генерация от иновации, тя е отново нова – но наново. Ако в това изречение не сте открили никакъв смисъл, не се чудете, а погледнете израз номер седем отново.

Темата подлежи на развитие в бъдещи постинги или пости.

 

Поздравления! :)

го наричахме също "плеоназъм"

Можем да прибавим и любимите на милиционерите криминални престъпления.

оформление на вътрешен интериор - цитат от реклама.

Малко и от мен:
между впрочем (любимо на политиците)
хигиенична чистота

Моят фаворит е "народната демокрация". Тя беше реализирана на практика, и от проста тавтология се превърна в зловещ социален експеримент!

добър опит!

Е, то нашите политици от по-ново време са талантливи словотворци. Може би трябва до припомня една реч на покойната Людмила Живкова при откриване на поредната Асамблея "Знаме на мира", която тя определи като "ВЪРХЪТ НА АПОГЕЯ " !!!!
А да ста чували "Лош мал шанс" ?
Или пък какво ще кажете за " в анфас" ?
Сигурно ще се сетя и за още много подобни нелепости, защото те изобилстват, а неграмотността расте застрашително.
А, да - ето едно творение на новите бизнесмени, които правят "офертно предложение"....

Интересен но малко двуизмерен и опростен поглед върху нещата. Езикът е инструмент за комуникация също толкова колкото е и оръдие за себеопознаване и огледало на социалното развитие. В един свят в който се приема относителността на абсолютно всичко (ето ти парадокс) думи които биха могли да бъдат определени като тавтологични сами по себе си се превръщат в балансиращи контекстуални фактори в езика. Например: Ако алтернативата на едно действие е едно единствено и точно определено друго действие което напълно изключва първото, то самото действие се превръща в противодействие а не в алтернатива. Ако обаче приемем че всяко едно действие може да бъде заместено или допълнени от няколко други действия то те съвкупум се превръщат в алтернативни. Следователно да бъде наречен израза "друга алтернатива" тавтологичен си е чиста семантична закачка. По-точни примери за тавтологични словосъчетания биха били "мокра вода", "кръгла сфера" или "безплътен дух". Българизирането на чужди думи и въвеждането им в употреба поражда тавтологии поради нуждата от предлози или обяснителни прилагателни. То е част от еволюцията на езика - единствените езици които не еволюират в мимикрия с прогреса са мъртвите езици. Също така е добре да отбележим че всеки език има богати запаси от технически жаргон които служи за опростяване на наименуването и съответно на задължителната комуникация в специфични процеси които не изискват литературно съдържание.

алтернативата на едно действие е всичко друго освен самото действие. От тази дефиниция тръгвам :)

Каква е тогава разликата между демокрация и парламентарна демокрация? Дали парламентарна демокрация не е оксиморон?
Подобни са и расъжденията ми за "социалното общество". Ако приемем, че всяка група индивиди, взаимовъздействащи си на определено място в пространството и времето се нарича общество, то социално би било това, което се характеризира с положителни въздействия и асоциално онова, което вследствие вътрешни противоречия върви към себеунищощение.

е социално по дефиниция, тъй като е социум

Харесва им подборът на темите и стилът ти!!
... Има какво да разговаряме, ако някой ден се срещнем! Това е искрен комплимент!

... Мога ли да те помоля нещо? Ще можеш ли в твоя стил да разкажеш на всички ни нещо за качеството на количеството - ще ми бъде много интересно!! :)

Благодаря ти предварително!

Поздрави и успехи! :)

за комплиментите, за диалектическия метареализъм и качеството на количеството ще пиша в следващия пост :)

Red. Първо искам да пусна нещо политическо, но следващото ще горепосоченото

МЕКСИКО'86
ИВАН ВУЦОВ КАЗВА:

"ПАКЕТНОТО ПРИДВИЖВАНЕ ПО ТЕРЕНА Е... ФУНДАМЕНТА НА ОСНОВАТА".

САЩ'94
ПРЕДИ МАЧА С АРЖЕНТИНА ДИМИТЪР ПЕНЕВ КАЗВА:
"ВНИМАВАЙТЕ - АРЖЕНТИНЦИТЕ СА... ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОНИ НА ЮЖНА АМЕРИКА"...

ПОСЛЕДНОТО НЕ Е ТАВТОЛОГИЯ, АМА ЗВУЧИ ЗАБАВНО.

ОКСИМОРОНЪТ КАТО КОНТРАСТ НА ТАВТОЛОГИЯТА...

много мат'риал за продължение, току - виж го напиша през седмицата :)

Бай Желю говори като бригадир от ТКЗС,който вечерно е завършил карнобашката гимназия,Бат Пешо,ако му вържеш ръцете е ням,Гоце приказва,а нищо смислено не казва-партиен родов белег.Да не говорим за ЩЕ ВИДИМЕ/Надето и Бойко/.За мен е недопустимо такива отклонения,които и за селски учители не стават,да водят моите деца и внуци НА НЯКЪДЕ.А моя милост не ги допуска даже до задочен диалог.Какво ти лице,какви ти балирани боклуци!Турците живеят тук 650 години и не станаха българи,а нашите селяндури за 50 години прескочиха от феодализъм,капитализъм,социализъм и се цопнаха в центъра на СИСТЕМАТА-ДЕМОКРАЦИЯ.Система при която който знае,може и има е заложник и на последния пройдоха.Просто трябва да го храни и пои,за да няма революции ПАК.

Преди всичко с написаното авторът изразява и се оттърсва от едно лошо чувство. Прави го като се хваща за буквите и думите на и без това обеднелия духом народец..

Хубаво е, че да се опитваме да говорим на български а не просто да говорим.

За всички подобни "тавтологии" обаче си има причина - чуждата дума.
За нея нямаш смислово гнездо, с което да я свържеш, затова и залепваш една обяснителна дума, която и е прилегнала заради сходната употреба.

Аз бих казал ДА на подобните тавтологии - да,да и да! По-добре е да не знаем какво значи демокрация, но да помним, какво значи народ. По-добре е да натъртваме на "НАРОДНА демокрация", отколкото на "ДЕМОКРАЦИЯ" и после това какво значело на гръцки. Това с съкращаването до безкрайност са си празни приказки. И по-добре е "друга алтернатива" да си остане с българския бастун "друга" поне, отколкото да си цъкаме "алтернативата" като че ли си е наша дума...

Това словоосмисляне, което предполага дълги самостоятелни усилия, самовглеждане, четене на определения на думи преди тяхната употреба и други подобни не е естествения начин, по който словото трябва да тече. То преди всичко е онова, което се поражда сред човеци, от човек за човек.
Има си исторически, политически, а може би и "народопсихологически" причини съвременната среда на българското слово да е ялов бъркоч. Това някой да се вдъхновява от пълния с паразитни чуждици "български интелектуалски" стил хич не помага на положението.

Усилията, които ще положи един младеж да научи всичките руски, френски, английски, гръцки чуждици и гостици, ще бъдат много по-добре вложени във.. футбол например! Или какъв да е източник даде повече страст и живец.. Защото няма как със страст и от сърце да кажеш която и да е от глупостите с чуждици, които хората тук критикуват или се хвалят че знаят (не съм сигурен)...

Проблемът с паразитниче чуждици е преди всичко проблем на чуждиците. Децата от малки свикват, че тези, които уж са умни, говорят с трудни думи, които не звучат на нищо познато.

"Безплатен подарък" е изключение - няма чуждица.

Това обаче идва от езика на рекламата, където "подаръците" обикновено са с пари.

разглеждам като логически феномен, а не като словесна конструкция. Това все пак е опит да погледнем върху сърцевината на безумието, което ражда парадоксални мета-истини

анализът излиза извън алогизмите на самия език и преминава в дисекция на определени мисловни схеми, които се обеднияват от подобно абсурдно понятие, което съм измислил (въпреки, че "тавтологично повторение" е използвано и преди мене).

П.С. Ако смятах, че Българският народ е беден духом, нямаше да се занимавам с опити да му помогна. Бедни духом са някои наши съседи, коио се занимават с геноцид, не ние

Фундаменталните основи (на темелите :-) )