IV.                  Кръгът на шегата.

 

Деф. Шега – това са камъчетата на думите, хвърлени в езерото на спокойното очакване на смъртта.

Всяко камъче предизвиква концентрични вълни, отнасяйки безметежността като сън.

Ако езерото въплъщава свръхсъзнанието на човечеството, то неговата повърхност ще бъде повърхността на колективното осъзнато.

Това, което се вижда, това което се съзнава, това което се разбира.

Застиналата повърхност на колективния разум е нищото, застоят, статуквото, празнотата.

Концентричните вълни са движението на разума – мислите.

Шегите задвижват мислите, които променят разума и го изваждат от стазис.

Деф. Обикновени шеги са камъните, предизвикващи кръгови (съвършено симетрични) вълни – ефекти достигащи по един и същи начин до всеки индивидуален разум, част от колективното осъзнато.

Шегите, които всеки може да разбере.

Съвършени в простотата си, могъщи в обхвата си.

Деф. За обикновени шеги, кръгът на шегата показва мощността на техния ефект – максималния радиус на разпространение преди затихване (колко хора обхваща шегата при вълновото разпространение преди да затихнат вълните и)

Деф. Ексцентрични са шегите, които се разпространяват асиметрично сред колективното осъзнато – под формата на елипса. Ексцентрицитетът на шегата е ексцентрицитетът на елипсата (мярка за асиметричността и). Ексцентричните шеги достигат в една посока повече, отколкото в друга, защото някои хора ги разбират повече от други.

Колкото по – ексцентрична е шегата, толкова по – голяма е разликата.

Всички тези шеги са плоски шеги, защото предизвикват вълни на повърхността.

Плоските шеги са повърхностни, колкото и да са ексцентрични.

Кръгът на шегата е плоскостта на повърхностния хумор.

Елипсата на шегата е силата на плитката ирония.

Сферата на шегата е хуморът на всички нива.

Когато имаш пластове обаче, топологията на шегата може да бъде съвсем неочаквана.

влизат всички типове шеги.

всички симетрични шеги

сферата на шегата е историята на движението на сферична вълна. Въпреки, че на пръв поглед изглежда, че една такава сфера обхваща други форми с по - малък размер, нито един момент от движението на вълната не е свързан с друга форма.

Е, Лъчо,

То самата окръжност си е частен случай на елипса. Просто двата фокуса съвпадат.

По забавни са графиките, при които нямаме Х^2/А + У^2/В , а имаме Ен-та степен вместо 2-ра.

При по-големи Ен-чета графиката има формата на екран на цветен телевизор "Електрон" от "онова" време...

А точно тогава най-големите шеги излизаха от този "кръг"...

:) :) :)

е частен случай на елипсите по принцип, но всяка елипса има ексцентрицитет, какъвто оркъжностите нямат.

Тези елиптични функции са много полезно нещо, особено покрай последната теорема на Ферма