Кратки бележки
Доцент д-р Нако Р.Стефанов
 Идеите на бушидо/武士道/(буквално означава „пътя на война” от „буши” – войн и „до”/по-точно там е дълго „доо”, което означава – път) се зараждат през 12 в. и окончателно се оформят в периода Токугава/1603-1867/. Социален носител на бушидо като своеобразна феодална идеология става самурайството. Самото това самурайство започва да се формира след VІІІ в. на основата на избягали селяни и свободни преселници, водещи дългогодишни битки с чуждоетнически племена, т.нар. тогава „ибису”,(днес потомци на тези племена са останалите малочислени „айну”, обитаващи днес  северната част на остров Хокайдо) живеещи тогава основно на севера и североизтока на остров Хоншю(основният остров на архипелага на Япония), както и на о.Хокайдо. В този смисъл то по-скоро наподобява казачеството в Русия, отколкото рицарството  в Западна Европа.
От друга страна самурайството несъмнено има черти, които го „родеят” и със западноевропейското рицарство. Като се започне от периода Камакура(1185-1333) те постепенно „изместват” старата феодална арстокрация и се превръщат в основна феодална сила на страната.
Що се отнася до „старата” феодална аристокрация – „кидзоку”, тя води началото си от родовоплеменната такава, като се превръща във водещо феодално съсловие в първоначалния период на феодализация на Япония - периодите Асука(592-710), Нара(710-794) и Хейан(794-1185). Макар и изместена от самурайството тя се запазва около императорския двор. Причината за това съхранение е факта, че императорът е и върховен жрец на традиционната японска религия „шинто”. Тази традиционна религиозна система, макар и търпяща опрeделени промени, остава да съществува заедно с будизма и конфуцианството до ден днешен.
Идеите на бушидо практически няколко века определят целия живот на самурайското съсловие, като особено се засилва тяхното присъствие през епохата Токугава. Именно в рамките на тази епоха се формира системата "Ши-Но-Ко-Шо", т.е. на т.нар. "ши"(самурайското съсловие), "но"(селячеството), "ко"(занаятчиите) и "шо"(търговците). Над тази система са "кидзоку" - аристокрацията около императора и тези, които са извън системата, т.нар. каста на нечистите - "ета" или "буракумин". 
По-късно през епохата Мейджи(1867 – 1912) стартира процесът на решително преодоляване на феодализма "отгоре", в рамките на който процес самурайството е разформирано като съсловие. Постепенно части от него са инкорпорирани в новосъздаваното буржоазно общесто в качеството на държавни чиновници, предприемачи и най-вече като офицерски корпус в новата армия и флота, стараещи се да постигнат западните стандарти(армията се учи от Прусия, а флотата от Великобритания). 
Но въпреки тези дълбоки социално-икономически промени довели до унищожаване на самураите като социална група идеите на бушидо продължават да съществуват. Съвсем съзнателно и целенасочено те са модернизирани по съответния начин. Целта е умело да се използват за формирането на своеобразна защитна ценностна система пред нахлуването на идеи от Запада, съпровождащи процеса на първоначалната модернизация и индустриализация на Япония.В този смисъл Япония следва издигнатия във втората половина на ХІХ век в страната лозунг "Вакон йосай"(和魂洋才),т.е. "Японски дух, западна /задокеанска/ технология(знания)". 
На един още по-късен етап(особено от началото на 30-те години и първата половина на 40-те години на ХХ век) редица от идеите на бушидо са използвани в рамките на „ниппоншюги”, т.е. „японизма”. Последният се явява идеология на японския свръхнационализъм и империалистически шовинизъм,  Той играе ролята на идеологическо оръжие оправдаващо японската агресия преди и по време на Втората световна война
По своята същност бушидо представлява смес от неоконфуцианство с дзен-будизъм. Според редица изследователи като фон присъства и шинто. На практика бушидо представлява система от поведенчески норми и етически регламентации. Значителна част от тези норми са несложни и изхождат от древните общоупотребителни конфуциански заповеди като:
• беззаветна преданост към господаря;
• почитание на родителите;
• почитание на старшите по възраст и положение;
• скромност и благовъзпитаност;
• умереност в храната и скромност в дрехите;
•  поддържане на фамилната чест;
• постоянно усъвършенстване във воинските изкуства и т.н.
 Трябва да се отбележи, че бушидо никога не е бил систематизиран. Но главните идеи на бушидо са отразени в книгата "Хагакуре"/букв."Скрит под листата/. В известен смисъл тя може да бъде наречена "Библия на самурайството", ако въобще е възможно да се използва такъв термин от християнството към една друга културна матрица. "Хагакуре" се възприема като откровение, достъпно само на тези, които могат да разберат тайния смисъл на учението. Приема се, че названието на книгата е взето от „хайку”(специфична японска стихотворна форма-тристишие) на Сагьо - бонза-отшелник, който пише следното:
Хагакуре-ни чиритодомареру хана номи дзо
шиноби ши хито-ни оу
кокочи суру
При вида на цвете, което живее скрито под листата,
аз изпитвам такова чувство,
сякаш виждам своята тайна любов.
 Голяма част от казаното в "Хагакуре" се приписва на самурая Ямамото Цунетомо, отишъл си от живота за да докаже своята любов и преданост към умрелия господар. Книгата "Хагакуре" е известна и под наименованието "Набешима ронго", т.е. "Афоризмите на Набешима"- управител на провинция Хидзен на остров Кюшу."Хагакуре" е съставена от 11 части, разделени на 130 малки раздела. По-голямата част от книгата заемат разсъжденията на самурая Ямамото Цунетомо. Те са смесени с повествования за различни събития или за описване на добродетелите на клана Набешима. Тези разсъждения, повествования и описания са смятани за еталон за самурайска чест, съвест, мъдрост и дълг. Скритият смисъл на всичко това съставя философията и психологията на бушидо. Като червена нишка през "Хагакуре" минава идеята за смъртта. Мнозина изследователи разглеждат тази идея като презрение към смъртта, но някои мислят, че по-скоро става дума за презрение към живота. "Хагакуре" възпитава в самурая презрение към човека, който не е постигнал поставената цел, но продължава да живее.
 Редом с идеята за смъртта стои идеята за доблестта и честта. "Хагакуре" учи: "Вие може да загубите живота си, но честта никога"(ако сте готови да умрете но да не претърпите унижение-б.м.Н.С.). Оттук идват някои основни положения, засягащи индивида, т.е. самурая и неговите взаимоотношения и взаимодействия с околния свят - непосредственото обкръжение и обществото като цяло. Самураите са призовавани да ценят своето добро име. Честта не идва даром тя трябва да се възпитава. Във връзка с това "Хагакуре" дава определени съвети как трябва да се създават нужните качества:
- Самураят трябва постоянно да самоусъвършенства своя дух и тяло. 
- Той никога не трябва да показва своите преживявания. 
- Неговите потребности трябва да бъдат минимални. 
- Пред хората той трябва да се появява в приличен вид и да поддържа честта на своя господар.
          Както вече казахме една от моралните основи на бушидо е конфуцианството. Конфуцианството закрепва в бушидо преди всичко верността към дълга. "Всеки благороден мъж, утвърждава Конфуций(под „благороден мъж” се разбира нравствено пълноценен човек) трябва да се ръководи в своето поведение от чувството за дълг...Благородният мъж трябва към всичко да пристъпва в съответствие с дълга, да извършва постъпки, основани на ритуала, да е скромен в думите си и правдив в постъпките си."

 Извадки от "Хагакуре":
Първопричината за смъртта
 Бушидо-пътят на война означава смърт. Когато за избор имате два пътя, изберете този, който води към смъртта. Не разсъждавай! Насочи мисълта си на пътя, който си избрал и върви.
 Неволно идва въпроса:"Защо съм длъжен да умирам, когато това не е изгодно? Защо трябва да плащам с живота си за нищо?" Това са разсъждения не себелюбиви хора.
 Когато трябва да се направи избор, не позволявай мислите за ползата да колебаят твоя ум. Приемайки под внимание това, че ние предпочитаме да живеем, отколкото да умрем, това предпочитание определя и нашия избор. Мисли за очакващото те безчестие, когато стремейки се към ползата, внезапно сгрешиш. Помисли за жалката участ на човека, който без да е достигнал целта, продължава да живее.Когато си претърпял фиаско в своите намерения и плащаш за своите грешки със смърт, значи твоят живот е минал напразно. Но помни, че твоята смърт не оронва твоето достойнство. Смъртта не безчести никого.Всяко утро мисли за това как трябва да се умира. Всяка вечер освежавай своя ум с мисли за смъртта. И нека така да бъде винаги. Възпитавай своя разум. Когато твоята мисъл постоянно се върти около смъртта, твоят жизнен път ще бъде прав и прост. Твоята воля да изпълниш дълга си, твоят щит се е превърнал в стоманен щит. Ако ти не можеш да проследиш своят път направо, с отворени очи и ум, свободен от объркани мисли, ти няма да можеш да избегнеш грешките.Изпълнението на дълга трябва да бъде безгрешно, а твоето име незапетнено.
Смърт и истина
 Веднъж някой си попитал: Какво е смърт? И получил отговор. В живота всичко е фалшиво. Има една истина и тази истина е смъртта.

С лице към смъртта
 Действително е храбър този, който среща смъртта с усмивка. Такива храбреци са малко, те са редки. Има хора, които могат да спорят благородно, но има такива, които губят разсъдъка си в решителния момент. Човек, който е изгубил смелостта си в последната минута, не е храбър човек.

Пресметливите
 Този който има пресметлив ум не е достоен за уважение. Да пресмяташ означава да знаеш, че може да загубиш и че е нужно да печелиш. Пресметливият ум никога не може да се издигне над мисълта за печалбата и загубата.
 А какво означава смъртта освен загуба? Какво е животът ако не корист и печалба.Който пресмята, той е користен. Тъй като такъв човек във всички обстоятелства работи само с користна цел, той трябва да се страхува от смъртта. Значи такъв човек е страхливец.
 Който се е обучавал на различни науки, той има свободен и остър език. Но остротата на езика на такива хора често им служи като маска за прикриване на немощния им ум. Езикът често защитава тяхния пресметлив ум. Тяхното остроумие често въвежда хората в заблуда, а езикът отвлича ушите.

Примерна смърт
 Смъртта посещава всички и малки, и големи. Смъртта ви настига без да се съобразява дали сте подготвен към нея или не. Не всички хора са подготвени към факта на смъртта. Обаче вие сте склонни да мислите, че ще надживеете всички. Това ви въвежда в заблуждение и вас, и другите. Смъртта се приближава към вас, преди да узнаете за това. Срещайки смъртта бъдете уверени, че я срещате в пълна готовност.
 В заключение ще кажем, че във връзка с бушидо възниква и цяла ритуална система за смърт в лицето на "харакири"/японците произнасят този термин като "сеппуку"(切腹) или "каппуку"(割腹). "Харакири" е неправилно прочетени йероглифите по "кун-йоми", т.е. по японското четене. Той трябва да се прочете по "он-йоми", т.е. по "китайското четене". "Киру", китайско четене "сецу", означава режа, а "хара" - китайско четене "фуку" одначава "корем". Оттук и наименованието "сеппуку". Но тъй като европейците и американците не са прочели правилно йероглифите те въвеждат термина "харакири". Днес даже в самата Япония понякога, подражавайки на този "западен маниер",  използват термина "харакири" /. В "Хагакуре" има разказ за Сукедзаемон и 18 самурая, завършили живота си със самоубийство.
Традиционният начин за сеппуку е следният:
- Отнемащият живота си сяда на петите си на татами (татами са оризови настилки, с които е оборудван подът на традиционния японски дом.) 
- С нож той разрязва корема си(хара-коремът е смятан според японската традиция за вместилище на човешката душа) "отдолу-нагоре". 
- Най-близкия(като духовна близост) до отнемащия живота си самурай с удар на своя меч му отрязва главата. 
Смята се, че чрез самоубийството човек може да докаже превъзходството си над смъртта.  Смърт чрез "сеппуку" се извършва поради множество причини, като например самоубийство в случай на смъртта на господаря, самоубийство за защита на честта и т.н., и т.н.
Следва да се каже, че по време на Втората световна война особено сред офицерския корпус на японската армия идеите на бушидо намират широко разпространение. Това от своя страна става идеологическо оправдание за разпространение на някои практики, чиято "кръвожадност" определено не е за слабонервни и потриса със своята жестокост. Такава се разпространява основно в Малайзия, където японската армия води война както срещу англичаните, така и срещу партизанската борба на местните китайци. Именно там започва да се възражда традиция, съществувала сред самурайството -  да се изяжда в суров вид черния дроб на противника. Черният дроб се смята за вместилище на енергията на човека. Така че изяждайки неговия черен дроб самураят присъединява тази противникова енергия към своята. Тази традиция се възражда заедно с една друга практика - при убийството на противника, той да бъде убит с един удар със самурайски меч(катана) по начин, при който да бъде разсечен от врата надолу на две половини, всяка от които да падне отделно на земята. След което се бърка в тялото на убития, откъсва се черния му дроб и се изяжда още пресен. Несъмнено ужасяваща практика. При това като особен шик е бил този - не само да се убиват китайци по такъв начин, тъй като те са били дребнички и лесно се разсичат  с един удар с меча, а европейци и американци. Например хванат двуметров над 100 килограмов американски пилот, който да  бъде разсечен с един удар на две половини... 
Особено се прославя  японски полковник, наречен "Малайския тигър". Същият след като попада в плен на американците веднага е осъден и разстрелян по бързата процедура. Въобще американските специални служби са правели конкретни разследвания сред японските военнопленници, кои от тях са се занимавали с описаната практика. Тези от тях, които са били уличавани  в подобни престъпления са ставали веднага обект на гореспомената "бърза процедура".