Римският клуб е излязъл с манифест за промяна на света, обречен уж да загине до 2030-а година, като мерките са разобличени от Сула. Те се състоят предимно в повишаване на данъци, ограничаване на раждаемостта, безусловен базов доход, с цел да се борят с глобалното затопляне, пренаселеността на света и увеличаващото се неравенство на доходите. Проблемът е, че нито една от тези мерки не е системна и ще доведат до странични ефекти, т.нар. „закон на непредвидените последствия“:

1)    Увеличаването на данъците намалява събираемостта – т.нар. крива на Лафер показва за каква стойност на данъка има максимална събираемост, данъците трябва да се изчисляват на нейна основа, не на идеологическа

2)    Политиката на едно дете може да доведе до дисбаланс между половете, както е в Китай, което е предпоставка и за икономически проблеми (свиването на населението ще свие и БВП) и военна агресия (факт от социологията, че при доминантност на раждането на момчета има пряка връзка с опасността от военни конфликти, като това работи двупосочно).

3)    Гарантирани доходи – безусловни помощи, които отнемат стимулите на хората да се развиват и водят до деградация (пример с Британия, където имаше хора трето поколение на социални помощи)

4)    Ограничаване на търговията, където са застрашени работни места – това ще доведе до загуба на други работни места и като цялo.

5)    Данъците за фосилните горива ще струват скъпо на много икономики, което може да направи опазването на околната среда по – трудно; екологично по – чистите подходи могат да получат прекалено фаворизиране, което да попречи на тяхното развитие до ниво, в което са печеливши.

6)    Данък наследство няма да отмени мултипликативните процеси в икономиката, водещи до разпределение на богатството от типа „победителят взима всичко“, като същевременно е несправедлив и неетичен.

Интересното е, че този клуб е основан от Денис Медоус и се базира на изследвания от System Dynamics звеното на MIT, но набелязаните мерки не са системни. Изследването, наречено „Граници на растежа“ всъщност показва много добре какви са проблемите на глобалната икономика поради крайното количество ресурси и неговите прогнози, макар и направени с линейни модели, са изненадващо точни до момента. Проблемите с опазването на околната среда, с нарастващото икономическо неравенство, с пренаселеността са реални, но те не могат да бъдат решени със социализъм, който е едновременно неефективен, неефикасен и неетичен.

Как тогава да бъдат решени тези проблеми? Преди да си зададем този въпрос трябва да зададем друг: Решими ли са всички от тях?

Много по – рационално е да се изолира какво НЕ работи, тъй като отхвърлянето на неработещи хипотези изисква малко неверни данни, докато приемането на работещите никога не е окончателно, колкото и да е подкрепяно от данните (един контрапример може да срине една теория, градена с милион наблюдения)

Основният нерешим проблем е този с неравенството в света. Той е нерешим, защото то е следствие на физични закони и математически аксиоми, същите, които правят глобализацията колкото вредна, толкова и неизбежна. Терорът на случайността и на ефекта „богатият става по - богат“ е трудно да бъде излекуван във всички сфери, защото веднъж успееш ли да пробиеш, всеки следващ успех се базира на предишния и става все по – лесен. Всичко, което се базира на публична известност, на информация за личността се подчинява на този принцип. Така се появяват книги с милиони тираж при среден тираж 5000, така можете да имате мултимилиардери и богатството да става все по – голямо от година на година. С течение на времето хората на върха може да се сменят, но наклонът на стълбата ще остава. Единственият начин да се ограничат щетите е тотална децентрализация, да не се ползва общ език, да няма общи комуникационни канали / телевизии, интернет /, държавите да вдигнат границите и да настояват на културната си независимост, за да се запази максимално богата културната екосистема на света, но това е обратното на всички сили, които го движат напред.  Всичко останало, което не иска да променяме фундаментални физически закони и математически аксиоми, може да бъде оправено.

1.    Можем да направим така, че да се повишава непрекъснато най – ниското стъпало на стълбата, т.е. най – бедните утре да са като средно богатите днес. Как? Като не пречим твърде много на пазарната икономика и инвестираме огромни пари в образованието. Радикалното подобрение е възможно чрез модерни педагогически подходи и алгоритми от информатика и автоматика, които елиминират „богатият става по - богат“ в образованието, който води до това успехът чак до гимназията да зависи в огромна степен от успеха в първи клас и да прави всичко да зависи от късмета (от това на какъв учител случиш отначало). Това се прави в математиката, както в Азия, така и във Финландия и в Канада, т.нар. система         JumpMath. Може да се добави философия в училище, да се върне въпроса „Защо?“ в обучението, вместо само да отговаряме на „Как?“, което ще добави широта към висотата на ума и ще ни избави от тесногръдието и фанатизма на техническата, лудическа епоха.

2.    Можем да предпазим природата, чрез технологично развитие, чрез замяна на мръсните с по – чисти начини за добиване на енергия, чрез алгоритми за сечене на гори както във Финландия, които водят до залесяване, а не до обезлесяване, чрез мащабни програми за озеленяване на света и чрез умно земеделие, при което не се изтощава екосистемата.

3.    Можем да регулираме световното население без забрани и войни, а като използваме процеса на глобализация и образоваме всички. Образованието спира високата раждаемост, прави стойността на живота по – голяма.

4.    Намаляването на работното време трябва да дойде отдолу, не отгоре, чрез непрекъснатото повишаване на производителността на труда и чрез промяна в културата на разсъждаване, от аналитично и механистично мислене на Просвещението, към системното на двадесет и първи век, т.е. да осъзнаят хората, че намаляването на работното време от 112 на 35 часа на седмица за четири века е умножило по 100 печалбите, вместо да ги намали, че то може да е двигател на производителността на труда. Тук отново глобализацията и способността на информацията да се разпространява навсякъде светкавично може да бъде от полза.

5.    Социалната политика за децата, възрастните и безработните е различна. За първата и втората група най – ефективно е да се оптимизират, вместо да се увеличават данъците. С повече събираемост ще има пари да се помага на нуждаещите се, но не безусловно, което развращава и деморализира, а като замяна на някакъв лек и полезен за обществото труд. Той създава навици на децата  и да кара възрастните да се чувстват полезни и нужни, за да живеят по – щастливо.

6.    Търсенето на максимална заетост и защитата на работни места са различни и дори противоположни цели. Нужна е организация, която да помогне за максимална гъвкавкост на работещите, преквалификация, психологическа подкрепа, за да произвеждат добавена стойност, вместо да работят на загуба, която данъкоплатецът да покрива. Ние трябва да подпомогнем адаптацията, не да ѝ пречим

Социалната политика на една държава се състои най – вече в създаването на правила, които важат за всички и дават свобода на икономическите агенти, в осигуряването на средства не като разход, а като инвестиция, дали срещу труд или като помощ за преквалификация и нова заетост. Държавата има роля, важна при това - тя е сложна, йерархична система, възникнала спонтанно в процес на самоорганизация, а не зъл окупатор, както наивно мислят хора, които не искат да върнат нищо от това, което са получили и не чувстват общност с други хора. Те също имат своето място в света,но извън държавите, без да се ползват от благата на сигурността и свободата, тъй като не искат да плащат данъци. За всички други има начин да се направят реформи, при това много радикални, но те трябва да са системни, а не наивни.