Консервативни успехи

 

 

“Консервативни опити” или консервативни успехи? Книгата на Светослав Малинов, доцент по история на политическите идеи в Софийския Университет “св. Климент Охридски” има скромно заглавие и амбиция, но постига повече от това. Авторът, който е възпитаник на университета на Йорк по политическа философия, е обединил в една книга свои текстове, плод на двадесет години търсения със заглавие “Консервативни опити”. Дали от Християнското смирение, присъщо на един консерватор или защото научната общественост налага такова смирение, тези статии не са наречени с истинското им име: “Консервативни успехи”. Авторът е оставил на читателя да прецени доколко сполучливи са неговите “опити” в областта на теорията, анализа на класическите политически философи, полемиката със съвременна ориентация и критическите студии върху най – новите изследвания в областта на политологията. Започвайки от фундаменталните въпроси – що е политика, що е консерватизъм, гражданско общество и политическа теория, книгата се развива естествено по посока на класическите философии – утопията на Томас Мор, трактатите на Джон Лок – бащата на либерализма и Алексис дьо Токвил – европейският първенец в анализа на американската демокрация, за да се стигне до съвременния труд на Хана Аренд за тоталитаризма – тема болезнено позната на Българските читатели над определена възраст.

            Основната нишка на книгата е консерватизмът. Именно това е големият успех на тези опити, защото неговата позиция е разбираемо изяснена и блестящо защитена. Още от самото начало на първата глава се дават двете основни тези :

            Политиката е борба за власт; политиката е процес на налагането на частен интерес като всеобщ

            Политиката е работа за общото благо. Политиката е изкуството на справедливото управление

            Изненадващо или не, но първият отговор е модерният отговор, докато вторият е формулиран още от Платон, родоначалникът на рационалната мисъл и баща на философията. Изненадващо, защото по своята същност първият отговор е отговорът на социопата – древен, инстинктивен, плод на епохи отпреди появата на разума. Вторият отговор е постижение на мисълта, постижение на способността да се разсъждава – въпреки това, на него е отредена незавидната съдба да бъде отричан през Просвещението и след това от философи като Томас Хобс, Фридрих Ницше, Карл Шмит , Маркс и др. Първият отговор е даден от Николо Макиавели, като от учебник по клинична психология, като рефлексия на всичко у човека, което води до неговия провал. Вторият отговор е развит от Джон Лок – бащата на либерализма, подкрепен от Едмънд Бърк – бащата на консерватизма. Разделянето на хората на приятели и врагове, твърдението, че без врагове животът е безсмислен (К.Шмит) има огромен ефект през 20-и век, след като бива прегърнато от Ленин и приложено с ужасяваща ефективност.

            Вторият отговор е пълната противоположност на първия. Вторият отговор е предмостието към дефиницията на Консерватизма, към онези ценности, според които войната не е продължение на политиката с други средства, а нейното поражение.

            Що е Консерватизъм? – Обяснението на Светослав Малинов е много точно, много добре обосновано, показващо дълбочината на разбирането на автора за него.

            Консерватизмът не е идеология. Той няма претенциите на универсална философска система, даваща отговор на всичко. Той няма манифест, какъвто има комунизмът. Той е осъзнаването за границите на индивидуалния разум в разбирането на законите за света и за реда в него. Консерватизмът е критика на политическия рационализъм, който се опитва да даде отговор на всички въпроси и да постигне пълно единодушие и съгласие по всички теми, чрез прилагането на рационални аргументи. Този логически наивитет има опасни последствия  - както посочва авторът “Подтикът към социално инженерство е вътрешно присъщ на политическия рационализъм”. Ние самите сме били жертва ( и все още сме ) на опити за социално инженерство, кръстени комунизъм и социализъм. Политическият рационализъм въпреки името си не е рационален, защото представлява сам по себе си reductio ad absurdum. 

Опитвайки се да измери, прецени и предвиди неизчислимата сложност на човешките взаимоотношения, той води до пагубни резултати. Срещу това застава Едмънд Бърк, свидетел на кървавата Френска Революция. Отричането на колективния човешки разум, изразяващ се в традициите, опитите за насилствена промяна на статуквото с наивната вяра в добрата човешка природа - тази философия продължава да дава жертви и до наши дни. От друга страна “политическата теория на човешкото несъвършенство” е лишена от илюзии и благодарение на това – нелишена от мъдрост.

            Вторият голям успех на Светослав Малинов, другата причина да я нарека “Консервативни успехи” – това е защитата на Християнството. Неразривна част от консерватизма, Християнството е фундаментът на концепцията за правата на човека и оттам – фундамент на самото Просвещение, което се опитва да го отрече. Християнство не като политическото влияние на църквата, а като идеята за грешната природа на човека, за естествения ред и абсолютния морален закон. Идеи в основата на политическите възгледи на Джон Лок, така различни от философските му възгледи, отричащи Християнството (поради което той не признава авторство на своите прочути трактати, според Малинов). Идеи в основата на американската демокрация, отбелязано от Алексис Дьо Токвил, според когото Християнството е най – силното оръжие срещу деспотизма на мнозинството –“Не деспотизмът, а свободата не може да съществува без вяра”

            Третата причина да прочетете тази книга – не разход, а инвестиция във вашето развитие като личност – това са съвременните проблеми, които се разглеждат в нея. Ще загине ли националната държава в епохата на глобализацията? Каква трябва да е политическата философия на съвременните десни партии в България, с оглед на нашата близка история? Какъв е пътят на исляма и могат ли арабските страни да настигнат Западния свят? На всички тези въпроси са дадени убедителни и аргументирани отговори. Книгата е написана в стил, който я прави четима, като тя същевременно остава интелектуално предизвикателсттво и материал за размишления на будния читател. След нейното прочитане той ще има много отговори за себе си, както и нови въпроси, които ще е способен сам да си отговори, ако приложи необходимото усилие за това.

В.Седем

Интригуваща и задълбочена рецензия. Ще ме накараш да прочета книгата, най-малкото за да си доставя удоволствие.

не съжалявам,че я прочетох

четеш ли?

http://townhall.com/columnists/thomassowell/

"идеята за /.../ естествения ред и абсолютния морален закон"
Естественият ред и абсолютният морален закон не са ли противоположности?
Що е морал и как се формира в индивиди с различен интелект, темперамент,характер, произход,възпитание, съдба , психика, здраве и пр.?

http://en.wikipedia.org/wiki/Natural_law

е в спазването на свободата на другия

Свободата на Другия може да ограничава моята свобода, а за да не се явява пречка за мен, се създават правила - договор, "изкуствен ред" и той очевидно не е естествен ред, а конвенция за взаимно зачитане на своеобразните особености но Другия и неговия принос в едни основани на целесъобразност общностни формации или гранични територии, които са и свързващи едновременно. Ерго моралът не е естествен ред, а е създаден от съзнателни същества ,с помощта на езика, изкуствен ред в опита за регламент на взаимодействия. Този изкуствен ред се основава на "традиционни ценности", в основата на които е християнската теза : " не прави това другиму, което не би искал да ти направят на теб". Но се основава и на една вяра, че има единен принцип във Вселената ( Бог) , който е основан на творене на красиво, което е добро, а добро е Любовта , която е общото, съвместното постигане ( да дадеш път на Чужд/Друг/Различен, който "знае/може/усеща " как, защо , кога, къде, кое, с кого) " това е е ДОБРО заРАДИ
"процес на налагането на частен интерес като всеобщ") .
Сиреч това, което ви свързва като подобни на Бога, е нетворенето на ЗЛО другиму, с една нефанатична Вяра, а с вярата в търсенето на Пътя, който
у-подобява Богу, обединявайки ни, в отрицание на кръстните мъки, но и в приемането им като себеотричане заради други - поемане на своя кръст.