Прочетен: 21670 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2010 15:04
ЕМБЛЕМИТЕ НА ЗЛОТО
I. Симптоми на болестта
В предишния си пост писах за Третата национална катастрофа и смъртта на България на нашите мечти. Когато кажем, че паркизаните са провеждали геноцид по онова време, много хора се обиждат. Смъртта на десетки хиляди хода и терорът над милиони са факти, комунистическият режим е обявен за престъпен от ПАСЕ и от Българския закон, ВАС отмени присъдите от НЕродния съд. Самите убийства и репресиите над семействата на народните врагове са отделна, тема, която трябва да бъде разработена от наследници на репресирани. Аз искам да обърна внимание на „дребните” симптоми на повсеместната гнусна зараза на злото, на нещата, които показват колко дълбоко в Ада сме били всички ние – вкл и повечето редови членове на партията – някои от тях активна част от злото, но и жертва на злото, защото то убива първо своите агенти отвътре. Ще започнем със спомени, за да завършим със семейство Бокови и убийството на Мартин Борилски.
„Няма вече кой да разкаже как от „текезето” всички крадяха. И как крадяха всичко. По малко. Щото имаше по малко. Крадяха по малко доматки, по малко краставици, по малко картофи. Пъхаха под престилката или отдолу в кошниците и мъкнеха в къщи. Пък звеноводката проверяваше. Това изконният български земеделец с прочутата си възрожденска нравственост.”
Коментар: Ето на какъв морал ни е учил онзи строй – ние ви откраднахме храната, а сега вие я крадете обратно, защото иначе няма да я видите.
„Децата не знаят какво беше по Татово време. Мен ме връщаха сутрин от гимназията, ако не бях вързана на опашка. И понеже не исках да се подчиня, директирът ме накара да се подстрижа, защото не било прилично да ходя с пусната коса. Още си спомням колко плаках във фризьорския салон. То само това да беше. А колко пъти не ме пускаха в училище,ако съм забравила да си закача емблемата на гимназията на мантата...И моето дете не вярва като и разказвам :-) – коментар от Aquawoman”
Коментар: Децата не могат да повярват, защото разликата между тогава и сега е като между две Вселени. А за сълзите на онова момиче кой ще плати?
Евгений Тодоров за разликата между несвободните и затворниците :
„Малко преди края обаче зададох без предупреждение следния въпрос:
- Във вашето предприятие сигурно има социалистическо съревнование?
- Има, разбира се – усмихна се гордо директорът.
- Ами тогава да поздравим с една хубава българска песен победителите –предложих аз.
Директорът се изпъчи пред микрофона и с апломб заяви:
- Поздравяваме победителите в социалистическото съревнование – ЗАТВОРНИЦИТЕ от Втори цех.
Тук от студиото гръмна музика, но не успя да заглуши последните забранени думи.
Прибрах се в студиото – може би нямаше още 8 часа, но директорът вече ме чакаше пред вратата на Радио Пловдив.
Обясни ми, че бил в леглото като чул гафа със затворниците и веднага скочил.
Облякъл се и тръгнал за работата. Сега чакал да го извикат на килимчето там, където трябва.
Седнахме във фоайето, аз мълчах виновно, директорът само пъшкаше.
Мислех си дали и мен ще ме извикат, какво ще обяснявам, как ще ме накажат.
Щях да обясня, че съм направил всичко в името на социалистическото съревнование и без никаква задна мисъл.
Страх голям.
Мина час, никой не се обади. Появи се надеждата, че поради ранния час Ония, които слушат всичко, са проспали фаталния ми репортаж. Оставаше и от Свободна Европа да не ме бяха чули…
Колкото пъти се сетя за онази сутрин и все се питам – защо тогава затворниците са работили така, че да победят в съревнованието, а ние – свободните хора, се страхувахме толкова, че някой път направо се посирахме?
”
Коментар: Живот в страх е кучешки живот, все едно колко качествени са кокалите.
Борис Тодоров за соса на соца :
„Накрая - всичко построено по времето на соца е плод на робския труд на милионите аргати полуроби на ранния, развития, късен и недоразвит, но във всички случаи - феодален социализъм!
Не са били хората полуроби?
А Закона за трудовата повинност?
А Закона за жителството?
А ограничаването на правото на предвижване?
А Своботата на словото?
А липсата на избор?
А липсата на частна собственост?
А ограничаване на свободата на вероизповедание?
А възпитанието на подрастващите в безродство и клетвата за воинска вярност на чужда държава?
А самопредлагането на НРБ за колония, а всъщност пълната липса на национален суверинитет?”
Коментар: Не полуроби, а пълни роби. Единствено не са се купували и продавали хора, освен циганските булки.
Темплар за шоколадовите яйца :
„Защо беше цялото това извращение? Защо комунистите бяха лишили българските деца от това най-скапано, евтино и масово удоволствие, каквото можеха да имат децата в Сайгон и Делхи, но не и в София? Никога не успях да разбера това. С годините научих много неща за комунизма, разбрах порочната логика на повечето от униженията, на които подлагаха хората - концлагерите, изселванията, подслушването, изходните визи, доносите... всичко има някакво зловещо обяснение. Но шоколадовите яйца нямат такова. Затова и днес моите дисиденти - антикомунисти са не писатели и интелектуалци, а малката армия бронзови 35-милиметрови фигурки на индианци, рицари и римляни. До средата на прогимназията, щом в някой филм споменат сума в долари, аз инстинктивно я делях на 0,45 и я обръщах в шоколадови яйца. Това не мога да им го простя.”
Коментар: Дяволът е в детайлите.
Христо Марков за режима на тока и психиатрията :
„В средата на 80-те години имаше режим на тока. Първом два часа има, два няма, а по едно време в Пловдив решиха „дискотеката” да стане през четири саата. Не можеш ни филм да изгледаш, ни пералнята да включиш, ни риба да изпържиш. Остава да се напиваш в тъмното или да правиш секс, но в Кършияка започна представление.
Угасне ли електриката около 8 вечерта и на втория етаж в съседния блок на терасата излизаше мъж и държеше реч. Започваше задължително с: „Ще пиша на Политбюро на ЦК на БКП и лично до др. Живков. Това не е живот на тъмно. Защо в други градове режимът е два на два, а в Пловдив цетири на четири? Това сериозна партийна организация ли е в града?! Как може такова нещо! Ще пиша за безобразието. Само другарите в София са спасението.” И продължаваше речта в този контекст около половин час. Всяка вечер, по едно и също време. Речта на другаря Витан Стоев /така се казваше агитатора/ стана квартална атракция и понякога съседите му се включваха и подхвърляха нови теми, а задоволените домакини се кикотеха на воля. Да, но една прекрасна септемврийска вечер реч нямаше. Бай Витан го посетили някакви органи и го прибрали, защото „нарушавал спокойствието на свободните граждани”. Жена му разправяше, че го придружили цивилни с дълги шлифери и лека кола „Жигули”, но обещали да го върнат след съответната санкция по Указа за дребно хулиганство. Ама не го върнаха ни същата вечер, ни следващата. На третия – четвъртия ден се разбра, че „Другарят Витан Стоев, живущ на бул. „Дунав”, №2; втори етаж, ап. № .. . е настанен в психиатрично отделение за лечение с диагноза тежка шизофрения и т.н.”
”
Коментар: Трябва да си луд, за да отстояваш интересите си пред Партията.
Тези материали ще се пускат периодично в блога ми като една от поредиците в него (Логически заблуди, Български заблуди, Математика на думите и др.), защото илюстрират основното престъпление на „Онзи” режим и това е насилието над личността. Всяка самостоятелна мисъл, воля или желание, всяка проява на оригиналност е враг на човешката автоматизация, която Партията провежда. Всички трябва да имат еднакви подстрижки, дрехи, възгледи, семейства, деца, работи, живот и смърт. Нищо различно не се допуска, нищо лично не остава (доноси, доноси, доноси до безкрай). Ти не можеш да бъдеш личност, защото си автомат, който трябва да е напълно управляем и наблюдаем.
II. Възпроизводство на болестта.
С нечуваната по мащаби жестокост в Българската история, 9.9.1944 създаде едно поколение от убийци. 50 000 умряха, много от тях по жесток начин – свещеници разпъвани на кръст върху портите на църквите, учители, пребивани до смърт, кметове, подложени на мъчения. Това не е било елиминиране на врага, а гавра с него.
Убийците отгледаха деца, които отгледаха и отглежда внуци. Някои деца са порастнали нормални хора (греховете на бащите са само техни), но някои бащи са успели да предадат вируса на масовата психоза и на тях, възпитавайки изчадия. Две от тези изчадия са убийците на Мартин Борилски – „Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, по прякор Барона, роден през 1980 г. във Варна - български граждани.”
Бащата на Желязков е: „бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града.” Големец „отпреди промените”. Този мародер, негодник, връзкар и народен враг е възпитал убийци, предавайки им есенцията на учението на Партията, че добро и зло няма, затова могат да вършат каквото си поискат безнаказно.
За убийството на Борилски можете да се информирате подробно от България е наша:
Искам само да обърна внимание на три неща:
1. Убийството е извършено по особено жесток начин.
„Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете са вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. По тялото на Борилски са преброени 93 удара с нож (за рязане на хартия), а лицевине му кости са смазани с тъп предмет (гира).”
2. Доказателствата за това, че Стоичков и Желязков са убийците, са неоспорими.
Ето от коментара на Делян Делчев :
„Някакви френски полицаи започват да издевателстват над вас. Искат да ви арестуват. Разбираш ли, били намерили зубъра заклан с 90 прободни рани, със завързани ръце лежащ на леглото, с размазано от щанга лице, а в къщето имало ваши окървавени дрехи, вашата кожа била под ноктите му, неговата при това използвана очевидно от вас кредитна карта в джоба на панталона ви, мобилният му телефон редовно ползван от вас след убийството му, и нямало никакви други доказателства за наличието на други ходели въобще в апартамента, освен хазяина, който имал алиби пък и би му било против интереса да го коли момчето. Изглежда освен това, че и съседка ви е виждала да влизате и да излизате от апартамента му, а пък и вие сте казали на свидетел, че отивате натам. Отделно веднага след случката сте си били тръгнали за България и сте прекосили границата нелегално, а пък те са си имали разправии и преди това с вас и са ви направили досие, както и събрали свидетели във Франция, които твърдели, че вие редовно сте издевателствали над хората за пари.
На вас веднага ви става ясно, че те са едни подкупни французи, тормозещи чужденците, и прикриващи негрите убийци, та за това стоически си мълчите и не им казвате нищо, на принципа „не човек а желязо“.
”
3. Българската държава на най – високо ниво всячески е съдействала на убийците да избегнат правосъдието.
Убийството става през 2000-та година.
Няма да ви разказвам подробно как всички инстанции на съдебната система са впрегнати в това осъдителна присъда да няма, всичко е описано в България е наша и в дадените от мен връзки.
След огромен натиск от страна на потресена Франция и на ЕС, вчера съдът във Велико Търново произнесе осъдителни, ефективни присъди. Обвиняемите, обаче са на свобода, без полицаи до тях, и бягат от правосъдието. До момента те не са намерени, най – вероятно са в страна, с която нямаме юридически отношения, позволяващи тяхното репатриране.
ОЧЕВИДНО, произнесените присъди са един фарс, за пред ЕС, а обвиняемите са изпратени с целувки от прокуратура, МВР и съд, максимално подпомогнати в тяхното бягство. Целта е справедливостта ДА НЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА, за което лична отговорност носи главният прокурор на България г-н Борис Велчев, както и нашият министър председател Бойко Борисов, защото те бяха длъжни да осигурят затвор на тези психопати, след всички известни факти по делото, НО СЕ ПРОВАЛИХА.
ИЛИ НЕ СА ИСКАЛИ ?!
Извод:
Какво видяхме от този случай:
- Някои от убийците на тоталитаризма възпитават нови поколения убийци.
- Няма закон или човек в страната, по – силен от връзките.
- Главният прокурор е съучастник в бягство, подпомогнал бягството на убийците чрез затваряне на очи за този случай.
- Министър Председателят също е съучастник в това бягство, чрез затваряне на очи.
- Съдебната система е репресивен орган, целящ да предпази престъпниците от присъдите им.
- Злото господства безнаказано в България.
- Всичко това е следствие на 9.9.1944-а.
Очаквайте II-ра част.
Мутафчийски и Стефанов отричат връзка с ...
Култура на замазването
07.02.2010 16:49
Най-голямото престъпление на червените, според мен е, че култивираха низшите същества: простите, некадърните, злите; и създадоха порода, подходяща за водене на каишка и послушна на команди. И то до такава степен, че да се самовъзпроизвежда и запази гена си във времето. Комунизмът беше дар небесен за изродите, ганьовците и нискочелите - единственият им шанс в този живот да компенсират за това, което природата им бе отнела по default. Затова и ще го защитават до кръв.
Важният въпрос е - докога ще ги търпим да ни цапат земята...
07.02.2010 19:12
За Радостина можем да напишем в следващата част.
Отдавна споделям с приятели,че държавата се е трансформирала в отделни феодални имения и някаква обща територия без явни и ясни правила.
Недопустимо беше поведението на властите досега по този случай.И още по-недопустимо продължава системата "Мой човек"
07.02.2010 19:51
Само че така цитиран, изваден от контекста цитат от блога на Делян Делчев озадачава, та трябва да ровиш в блога на човека. Добре че го знаем Делян, иначе можеш да си помислиш обратното.
За много по-нищожни престъпления се определя "задържане под стража", а в случая са убийците били дори на свобода.
Ролята и връзките на отеца са свършили работа.
Справедливостта е потъпкана, съдът безсмислен, причината да да се чувстваш свързан с държавата убита!
Без справедливост - хората се демотивират и законите и държавата стават напълно излишни.
07.02.2010 22:59
08.02.2010 00:43
08.02.2010 08:56
- Аз, като ти казах да ги трепем (за комунистите б.а.), ти... А, сега аз у мойта дупка - ти у твойта!
Проблема е, че тази грешка беше допусната два пъти - един път преди 9.9.1944г и един път след 10.11.1989г.
Комунистическите революции наистина са дошли с много смърт и убийства. Последвали са и още репресии и убийства. Напълно съм съгласен, когато говорим за 45 година и едно десетилетие след това.
Но аз искам да попитам. Коя революция и голяма промяна в социалния и политически модел е идвала без убийства, репресии и смърт. Връщам се къде ли не назад в историята еми няма такава. Големите промени винаги са жадни за кръв и така е откакто свят светува. Винаги някой плаща цената.
Това за текезесетата е смешно малко, но не се учудвам като гледам кой го е казал. Еми крали са, доматки, краставички. Това е имало. Сега се крадат, предприятия, хотели и милиони от ДДС :)))))))).
Няма как да бъдат заблудени милиони хора, определено, тези хора са живеели по-добре и по-спокойно. За някои неща две истини няма. Още слушам тези възрастни хора и преобладаващата част са убедени, че са живеели по-добре. Аз не мога да се опитвам да ги убеждавам, че не е така. Това е нелепо. Така, че не знам какво означава "заблуда". Някои от тях умряха с тази мисъл, че "тогава" е било по добре.
Това не са малък брой хора, че да си помисля, че става дума за група заблудени сектанти.
Как можеш да накараш някой да намрази нещо насила. Единствения начин е да му се покаже, че сега наистина е много по-добре......А наистина ли е така? Сега по добре ли е? Сега по-свободни ли сме? Сега страхът изчезнал ли е?
Продължавай да пишеш, само дето се чудя коя е целевата група. На подрастващите им е през оная работа за комунизма, а за възрастните горе написах, какво смятам.
За мен тоталитарния режим е тотална глупост и някога може би ще доживеем той да бъде осъден, но това трябва да се случи в съзнанието на повечето хора, а не в главите на малцинство мислещо се за по умно от "заблуденото" мнозинство. То мнозинството вече по естествен път си отива.
08.02.2010 11:03
От 1944 година ни делят близо 60 години.От 1989 година - повече от двадесет. В Прага и Варшава забравиха, че тия времена ги е имало.В Прага доходите са по-високи отколкото в Берлин.Варшава е станала прекрасен чист европейски град.
ние се навиваме, дали да изтрепем децата или внуците на комунистите, щото тях отдавна ги няма.
Това е все едно някой във Франция да обяснява всичките френски прочлеми с Наполеон бонапарт, или да започне да издирва правнуците на бонапартистите, или на роялистите или...някакви други, дето някога били направили нещо си.
Тъпотията да разкадваш на детето си, че сме бедни, щото преди 50-60 гидини едни лоши хора взеха на дядо ти нивите и вършачката.
или че всичко в България е скапано, щото преди 100 години не сме изтрепали комунистите.Или щото Хитлер не спечелил втората световна война.
Реваншизмът да водиш битка, която дядо ти или прадядо ти е загубил преди 60 години е лудост.
В България отдавна комунисти няма.От двадесет години има от десни- подесни.Да наричаш БСП леви , или комунисти е комплимент, който не заслужават.
08.02.2010 11:58
RAYLIGHT
Прекрасен пост, не спирай да пишеш
08.02.2010 16:20
09.02.2010 13:27
Комунистите навремето съдеха така - по презумпция за виновност поради принадлежност към дадена социална и обществена категория.
Рискуваш скоро да заприличаш на хората, които най-много мразиш. Жалко.
10.02.2010 04:38
12.02.2010 18:17
Това за сведение на младите, на които им се втълпява, колко добре се живеело при комунизма.
http://zahariada.blog.bg/politika/2010/02/09/deloto-quot-borilski-quot-povtorna-publikaciia.489831
18.02.2010 11:22
23.02.2010 08:06
Muka,mukaaaa
Не оправдавам нито едно престъпление, но да се погледнем и ние и да се попитаме: Не грешим ли и ние? Толкова ли сме безгрешни, че да имаме такава омраза. Където има омраза няма любов!
Не забравяйте, че има покаяние и за тези, които извършили престъпление, ако наистина го поискат от сърце.
Четете какво пише в Лука 23:39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
Животът ни тук е едно изпитание и подготовка за нещо друго, по добро. Ще отидем ли и ние там, където този покаян злодей ще отиде?
Осъждайте, но не мразете!
Благословение!
25.02.2010 11:26
Грешка някаква ще кажеш е станала. Грешка от схемата, изключение, което я потвърждава?
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове