Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2009 13:24 - ЗЕСтрата и Преслушването
Автор: raylight Категория: Политика   
Прочетен: 4508 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 03.01.2010 12:02


ЗЕСТРАТА И ПРЕСЛУШВАНЕТО

(Празни мисли на един пълен човек)

 

В тези празнични дни по тази грешна земя имаме радости и мъки. Радост, че сме живи и мъки, че едва сме живи. Не защото сме бедни на пари и не преяждаме с дарове земни (луканки, бахур и други  работи), а защото умираме от глада духовен, що никой хляб не ще замести. Навсякъде около нас вместо дървета растат купчини от боклуци, вместо спокойствие и сигурност цари хаос и агресия, колите карат на гняв вместо на бензин, Пирогов прелива от крайници и други части от телата човешки, по въздуха се носи най – страшното замърсяване – телевизионното, а всички прасета днес са заровили зурли в помиите си и се мислят за хора – дори ходят в скъпи розови костюми или в тоги. България се превърна в съсредоточие на човешките проблеми, в септична яма за всички отпадъци от духовната храна, във витрина на емоционалните недъзи на едно наколение на лъже-демокрацията, родено и живеещо с наколенки, вместо обувки. Най – страшното е, че това изглежда ни харесва, защото лежим по лице в най – гнусната част на ямата и се наслаждаваме на миризмата, която сами изпускаме.

Такива времена са наречени смутни времена.

В такива времена екскрементите изплуват най – отгоре и се превръщат в каймак.

В такива времена човешкото страда в човеците и вярата се отвръща от тях.

В такива времена надигат глава лебералите. Обикновените хора вярват в нещо по – висше и по – добро от тях, за да им даде това стремеж да се издигнат над себе си и своята „предопределена участ”. Лебералите вярват в себе си, което им позволява да се издигнат на висотата... на началното положение, от което са тръгнали. Те искат от нас да сме толерантни – не да разберем, а да търпим. Не да обичаме различните, а да страдаме мълчаливо от тяхното гнетящо ни присъствие. Лебералите искат от нас да страдаме и наричат това толерантност. Те искат на думи да одобрим, това, което не ни е по сърце, а не на дела и го наричат политическа коректност. Най – черната магия е това, защото думите имат сила. По – голяма сила от делата според грешните хора на грешната земя. Хранят се със сърцата ни, искат да ни забранят дори да чувстваме каквото си искаме, да имаме свое мнение. Ако наречеш грешника грешник, това е грешно, но да мислиш грешника за грешник – това е още по – грешно!

Лебералите съзнават, че не могат да оцелеят в този си вид, защото лебералността към престъпленията е консерватизъм спрямо злото (запазване на злото), затова се превръщат в леберали – вегетарианци – либертарианци. Те вече не ядат човешки сърца, а само хляба от ръцете ни – жертвата на Каин. Богът на лебертарианците не иска много от тях, защото нищо не им дава.

Не е случайно, че в тяхното писание е речено:

„— Коя си ти? — рече Гъсеницата. Това съвсем не подканваше към разговор. Алиса отговори доста свенливо:

— Не… не зная сега, госпожо… зная само коя бях, когато станах тая сутрин, но струва ми се, че оттогава съм се изменила вече няколко пъти…

— Какво искаш да кажеш? — рече строго Гъсеницата. — Обясни се!

— Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо — каза Алиса, — защото, виждате ли, аз не съм аз!

Защото те не познават себе си, а как ще познаят и разберат другите, ако себе си не знаят и не разбират? Затова ни зоват към толерантност, а не към релевантност.

Ала те не са грешните на тази земя. Не е грешно да искаш свобода, дори тя да е от всички норми и правила и за свободата на един да се жертва свободата на милиони други – това е част от човешката природа. Грешно е да искаш свободата на другите в името на собствената си несвобода, както прави кабинетът на двойния Батман – ББ. Ще кажете – как един кабинет може да реди съдби, а съдбите столовете в него да подреждат? Не е ли човекът в кабинета господар нему? Не и ББ – в неговия случай дори сградите развиват разум, докато го чакат да вземе решение.

Кабинетът иска всичко да знае, всичко да чуе, всичко да види от всички нас. Това е Безбожие, защото той няма Душа.

А защо не бива нито един човек и нито едно неразумно същество да знаят всичко, да могат да узнаят всичко? Ще ви разкажа една притча:

Имало едно време един богат търговец, който много обичал своите три дъщери. Най – голямата имала коса като предено злато и очи като чисти сапфири, средната имала коса като мед и усмивка като слънце, а най – малката имала коса като абанос, уста като рубин  и очи като кладенци. Търговецът много си ги обичал и ценял и не искал да се раздели с тях. Много юнаци от далечни земи и принцове от различни кралства идвали да им поискат ръката, но търговецът отказвал, защото се страхувал за своите дъщери. След време жена му се разболяла тежко и на смърното си легло му поискала:

-         -Моля те, мъжо, ожени щерките си, ще бъдат нещастни, ако живеят без любов, освободи ги от твоя страх.

Търговецът много обичал жена си и не можел да и откаже, затова обявил, че ще ожени дъщерите си за тези, които те си изберат, но им поставил условие – винаги да носят със себе си сребърни медалиони, които бил купил от един странстващ вълшебник. Сам той сложил такъв медалион и им рекъл:

-         - С тези медалиони винаги ще знам как сте и ще ви чувствам все едно сте до мен. Ще знам всичко за вас.

-         - Но татко, какъв живот ще живеем, ако непрекъснато ни наблюдаваш – протестирала най – голямата. - Как ще споделиш любовта ни към мъжете ни?

-         - Дъщери мои, без тези медалиони, аз няма да ви пусна да се ожените – рекъл им категорично търговецът. - Те са вашата ЗЕСтра.

Най – малката дъщеря отказала да се ожени и останала при баща си, а по – големите и сестри спретнали бърже сватби, след като избрали мъжете, които обичали отдавна.

През първата им брачна нощ никой не спал – нито женените дъщери и техните мъже, нито бащата, нито най – малката дъщеря. Дъщерите и мъжете непрестанно се опитвали да се целунат, но усещали лудата скръб на бащата, а той се мятал в леглото си и мъчел да откачи медалиона, но напразно, защото магията ги обвързвала доживот. Най – малката дъщеря стояла до него и го утешавала.

Така била и втората и третата нощ и така – цяла година. Дъщерите не познали мъжете си, търговецът не познал сън и спокойствие, защото усещал как те спрели да го обичат и това го измъчвало най – много. В ничий дом нямало спокойствие, ведрина и щастие, никой нищо не можел да направи, затова търговецът постепенно обеднял, продал къщата си и с дъщеря си се настанили в една малка дървена къщурка до реката, недалеч от града, в който живеели дъщерите му. Търговецът вече живеел живота на своите дъщери, а те нямало свой живот заради него.

Минали години, красотата на дъщерите помръкнала, мъжете им не могли да издържат вечното мъчение през нощта и макар да не можели да ги напуснат официално, те ги пратили обратно на баща им. Най – голямата сестра се обесила на следващата сутрин, втората сестра полудяла и тъй като баща им чувствал всичко, лудостта се пренесла и у него. Настъпили тежки времена и за третата сестра, която издържала семейството като плетяла кошници и чистела домове. Ръцете и непрекъснато били разкървавени, но тя запазила своята ведрина и добрина и не позволила на страданието да сложи белег върху нея. Нейната грижа успяла да върне разсъдъка на баща и в една вечер и той я помолил:

-         - Моля те, дъще, освободи ме от бремето на ЗЕСтрата ми, позволи на душата ми да намери мир. Горчиво се разкайвам, че ви оковах във веригите на своя страх, които нищо не може да счупи.

Дъщерята заплакала, но отишла в кухнята и забъркала отвара, която да приспи баща и. След като я изпил, той спрял да диша и починал.

В този миг медалионът паднал от врата му и врата на втората дъщеря, която в миг на просветление заридала неутешимо в прегръдките на най – малката дъщеря.

Минала година... Втората сестра се върнала при своя мъж и заживели щастливо, а най – малката дъщеря най – сетне отишла при своя любим, който бил дал клетва да я чака, докато тя стане готова да се оженят.

-         -Любима, как разбра какво ще се случи – Попитал я той след брачната нощ. - Ти не прие ЗЕСтрата, остана при баща си, откъде знаеше?

-         -Татко винаги е живял в страх – той е търговец – отвърнала му най – малката дъщеря. – Страх за стоката, страх за парите, страх за жената и за дъщерите. Той не можеше да живее без своя страх и го превърна в окови и за другите. Рано или късно това щеше да го прекърши и исках да остана с него, за да му помогна. Не можех да дойда при теб и да пожертвам и твоята любов в името на неговата лудост. Бог възнаграждава търпеливите и аз приех съдбата си, затова Му благодаря, че те доведе при мен.
Така освободените от страха дъщери заживяли честито до края на дните си, а на най – голямата дъщеря посветили параклис в гробищата, в който върху камък написали тази история за поучение на всички, чиято птица на любовта се превърне в чудовището на страха, а той е най – лошата ЗЕСтра.





Тагове:   Масларова,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. haralanov - Ааааа...
29.12.2009 13:30
Страхотен постинг!!!Между другото...Крадлив дедо не беше ли и той либерал..?Пък и Ахмед Доган също..?
цитирай
2. panazea - Много интересна притча!
29.12.2009 13:34
Весели празници!
цитирай
3. raylight - Хараланов,
29.12.2009 13:37
именно, а най - пръв леберал е Бай Ганьо!

Панацея - Весели и на теб :)
цитирай
4. haralanov - Пък и...
29.12.2009 13:54
Притчата си я бива...
цитирай
5. zaw12929 - Така е
29.12.2009 15:26
Така е
цитирай
6. анонимен - pozdravlenie!
29.12.2009 17:54
Pritchata e pouchitelna! Razdavay se bezvazmezdno! G. Valchev
цитирай
7. анонимен - Dobre Donkixote
29.12.2009 18:08
E, ako namerish nachin da nakarash da prochetat tova, moge bi shte ima njakakva polza.Ot moeto chetene - nikakva.
цитирай
8. tit - Въпросът е:
29.12.2009 23:12
Къде е нашата най-малка дъщеря?:)
цитирай
9. templar - Автора! Автора!
30.12.2009 11:35
Браво! Изобщо не ми пука дали Бойко ще подслушва как пърдя под атлазения си юрган - нямам какво да крия, но пък тревожността на гражданското общество е добър повод да наругаем либералите :)))
цитирай
10. raylight - Ние сме
30.12.2009 17:53
срещу лебералите ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2533212
Постинги: 359
Коментари: 2481
Гласове: 11753
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829