Тома Георгиев:

Приключи първият тур и балотажът за частичните кметски избори, диспутите и пресконференциите свършиха, страстите поутихнаха, досегашни опоненти, противници и врагове се поздравиха през стиснати зъби, но спортсменски за успехите и всичко бързо отново влезе в коловоза на българския политически живот.

   Като се има предвид, че избирателят е вече поуморен от гласуване тази година, като се отчете и протеклата набързо, без излишен шум кампания за местните назначения, това е напълно нормално. Още повече, че и резултатите бяха предвидими и не изненадаха никого. Това е закономерно, ако се вземе под внимание, че изборите все пак се провеждаха в градове, чиито избиратели са изпратили своя кмет за народен представител едва преди няколко месеца, а това са обикновено градове със силна подкрепа за ГЕРБ, която трудно би се обърнала, стопила, или изчезнала толкова бързо. Единственото, което предизвика реална дискусия и разбуни духовете, беше позицията, която зае „Синята коалиция”.       

   Покрай многото разногласия, свързани с подкрепата на ГЕРБ в София, изборите в другите райони, като че ли останаха на заден план, докато смущаваща сините редици новина не беше изтървана в публичното пространство, а после подхваната от опоненти и развявана и натяквана при всеки удобен повод. Става дума, разбира се, за досегашния зам.кмет на Разлог и кандидат за кметския пост на тези избори, инж. Благой Дункин, издигнат от ДСБ и подкрепен от СДС, НДСВ, ССД, ВМРО и ДП. Това, че този кандидат достигна балотаж, с реална възможност за успех, в друг случай би предизвикало положителен отзив сред нас – все пак кандидат на ДСБ е. Това щеше да е много хубаво, стига само другарят Дункин да не беше доказан бивш сътрудник на Държавна сигурност, известен като такъв още от 2007г., тоест от предишните кметски избори. Дори преди това, да е бил допуснат пропуск, свързан с този човек, аз се питам защо той не е бил проверен, след като съпричастността му към репресивния апарат става известна. Както е ясно, приемането на бивши сътрудници на ДС е в разрез с устава на ДСБ, а не ми е известно да съществуват изключения от това правило. Още повече, не само, че този човек не беше изобличен от нас самите, та трябваше други да го правят, след като беше издигнат, ами и подкрепата дори не беше оттеглена. Ще кажат някои в защита – да, ама това е решение на районната организация, не е възможна намеса. Да, ама не, защото колаборацията с агенти на Държавна сигурност е нарушение на устава на партията, с което би трябвало да се заеме Националнoто ръководство.

   Тук възникват множество въпроси, един от които е именно: не е ли попълнил този човек задължителното си заявление-декларация за членство в ДСБ, в което изрично се посочва: „Декларирам, че не съм бил/а служител или сътрудник на Държавна сигурност”? Следователно е излъгал? Ако е така, няма ли някой да се заеме с неговия случай, да излезе от гузното мълчание и да въведе яснота по въпроса? Защото единственото обяснение, казано от Изборния щаб преди балотажа беше, че нямало налице подписана декларация от другаря Дункин за сътрудничество към ДС, следователно неговото досие било „кухо”. Съгласете се, че самото обяснение е повече от кухо. И то е такова не за друго, а защото много досиета, включително, както прочетох, досието на Георги Първанов, е без тази декларация. Да вземем тогава да си върнем думите назад и за него, и за всички други такива агенти и доносници и да си посипем главите с пепел ли?

   Интересно е още нещо – какви качества притежава този инженер Благой Дункин, които никой не изтъкна, та да бъде толериран, въпреки съпричастността си към комунистическия репресивен апарат и лъжата, която явно е използвал при попълването на декларацията си за членство в ДСБ? А и дори и да ги притежава, но поради засиленото си чувство за скромност, с което е укрил агентурното си минало, дълбоко да е скрил и тях – защо издигнат точно от нас? Не ни ли останаха  други способни хора, разпознаваеми в обществото, та опряхме до ченгетата и доносниците?  Защото не само аз съм в неведение, какви са качествата на този човек, та да го оправдаят в тази ситуация?

   Бихме могли надълго и широко да раздуваме този случай, но в трезвия поглед върху ситуацията привлича вниманието друго – как се отразява това в очите на редовия избирател на „Синята коалиция” и в частност на ДСБ. За да си отговорим на това, трябва първо да  потърсим мотивите, с които той изразяваше подкрепата си, с какво свързва сините, един средно-заинтересован, политически ангажиран гражданин. Ясно е, че не от четене на програмата за управление на всяка партия. Надали и от задълбочено вглеждане във всеки един неин представител в управлението. Това, с което широко се свързва синята политика, е антикомунизмът. Убеждението, че гласува за антикомунистическата политика водеше този избирател. Идеите и политиката на ДСБ за осъждането на престъпния комунистически режим, борбата за изчистване на управлението от бившите комунисти, агенти на ДС, по-радикалното  отношение на тъмносините към комунизма като цяло, изгради този облик на една съвременна дясна партия с ясна позиция и цели. Това беше и философията на десния избирател през тези години, защото той също така не искаше повече комунисти да го управляват, искаше промяна, искаше демокрация.

   Следва да се запитаме – какво остана от всичко това? Как ще се измие червеното петно, което сами си лепнахме? Какво остана да отличава в момента ДСБ от другите десни партии? Как ще бъдат върнати избирателите, след този пореден отлив? Как ще бъде възстановена антикомунистическата идентичност на Демократи за Силна България, ревностно пазена толкова време? Как тя ще може отново да бъде истинска, конструктивна опозиция на комунизма във всичките му форми и проявления? Какъв път ще бъде поет оттук-нататък за оздравяване на партията? И не на последно място – кой ще се нагърби с тази тежка задача?

Някой трябва да поеме отговорността за загубата на идентичност и да се очертае ясно курсът отсега. Затова съмишленици на синята идея, Демократи за Силна България, съхранете принципите и достойнството ни. За да бъде демокрацията в България.

Една от причините да харесвам ДСБ, като партия и да гласувам винаги за нея, откакто е създадена е именно безкомпромисносто отношение и непримиримост към агентите и служителите на бившата ДС. Това е принципна линия, винаги спазвана до сега. Още повече, че тук става дума и за елементарни морални норми.

И сега, к`во?

реформи в Партията, които да направят невъзможни по устав подобни сакатлъци и да ни дадат инструменти да наказваме провалилите се при проверката на Дункин за ДС

Да, ДСБ винаги е била известна съ това че няма въ редиците си агенти на ДС, бивши министри от живково време и разбира се - руски агенти. :)