Тома Георгиев:
Гласуването и младите
/Младостта не е извинение/
Факт е, че в България голяма част от младите избиратели не се интересуват много какво се случва в държавата им. Или по-точно се интересуват дотам, докъдето дават на висок глас „компетентни” мнения и препоръки по държавните въпроси, като обикновено тези „заседания” се водят на пейка, или в кръчма и в похвален за всеки политик антураж от слушатели и опоненти. Естествено на фона на това мнозинство се прокрадва тук-там по някой младеж с активна гражданска позиция, но общият им брой с лекота може да се класифицира към пренебрежимия минимум. Това на пръв поглед не е никакъв проблем, докато не се стигне до урните. Там целият неинформиран и манипулиран вот се материализира под формата на бюлетини и се трансформира в разлютени триглави лами, или нахъсани „родолюбски” партии.
Разбира се младите донякъде незаслужено отнасят толкова упреци. Ако хвърлим поглед извън границите на България, ще видим, че в демократични държави с традиции не само младите, но и обществото като цяло, не се задълбочава толкова в политиката. Там всеки заема своето място и не се бърка в работата на другия и така трябва и да бъде – политиците се занимават с политика, гражданите – с бизнеса си. Но докато в България политиците не излязат от бизнеса и хората, които не са за политика, не спрат да роят партии на поразия, гражданската пасивност е близка до безотговорност. Това обаче, трябва да бъде разбрано и от младите. Защото ние сме държава с крехка демокрация без традиции, дори без ясни критерии за изискванията към един политик, или една партия. Последното се доказа неведнъж.
Как да се ориентират тогава тези, които отскоро са получили право на глас? Те трябва да разберат, че днешните управляващи нямат интерес да стимулират един информиран избор, нито ще им помогнат да различат манипулацията и лъжата от политически отговорния ангажимент към обществото. Няма да признаят прегрешенията си. Младите са тези, които трябва сами да се ориентират в хаоса от лозунги и предизборни обещания.
Жалкото е, че засега тази тенденция е прекалено слаба. Между всичко, с което е зает един млад човек, гражданската позиция, като че ли остава на заден план. Изказванията, които слушаме и избирателната активност недвусмислено го доказват. Защото младите не разбират, че младостта не е оправдание за липсата на такава позиция. Тя не е оправдание и за липсата на отговорност, безхаберието, апатията, летаргията и куп други неща. Не е оправдание за нищо. Защото един съвременен млад човек би трябвало да бъде по-чувствителен към качеството на живота си, по-активен към представите за бъдещето си. Би трябвало да се отърси от възпроизвеждания от социализма манталитет, че държавата е длъжна да се грижи за него, вместо самия него, и да приеме всички отговорности, които му дава свободата и демокрацията. Всяка друга позиция е отказ от тях, който неминуемо ще запокити страната ни в дълбините на тоталитарна Азия. Ето това не трябва да се случва на младото поколение и до голяма степен от него зависи да го предотврати, като докаже, че сме заслужили и винаги сме заслужавали мястото си сред модерните европейски страни.
Наистина много станаха отговорностите, които да тежат на едно поколение, но това е цената, която обществото ни плаща за старите си прегрешения. Не, че не е платило достатъчно. Точно защото му стига толкова, а и повече за плащане и не остана, е време да се промени нещо. Време е! Време е мисленето да се промени, да бъдат преподредени приоритетите и на мястото на дребнавото отцепване да дойде трезвото осъзнаване и активното поведение, което най-накрая да извади страната ни от унижението и да утвърди силната й и стабилна позиция в европейската и световна политика. Време е младите да разберат, че младостта не е и няма да бъде извинение за неучастието им, и че и те са отговорни за бъдещето на страната в сложен за историята й момент.
Б.изд - статията е публикувана във вестник Седем
Няма по-жалка картинка от човека без иде...
"Вярната българска история, която з...
02.07.2009 13:49
Поздрави!
От Младите лидери
03.07.2009 00:36
Тома
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове