искам децата ми тука да отраснат,

 под българско небе,

но жално ми реве сърцето,

знам, в чужбина че живеело се по-добре.

ах, моите роднини,

скъпи и драги са ми те.

Как, кажи ми ти Родино,

 чуждото от тях да ме отнеме..

и зеленината-борове

и планини крещят историята

ни велика, а загиналите за теб българийо,

живота свой на нас дариха.

и нейде там из Враца,

скитайки из улиците пусти,

усещам липовия цвят,

прехапвайки замислено напуканите устни.

и да не би отвън чака нещо по-добро,

може би сигурност, но Майко,

аз ще съм толкова изгубена от своето.