а от приказките могат да останат белези

Белег,

Белег на ръката,

Кой ли те остави там?

Тигров нокът, или зъб на дракон,

Ножът на крадец, или куршумът бърз,

Що минал е покрай ръката дясна?

Защо за тебе всички дават

Банални, скучни обяснения?

Нима не е в небето дирижабъл,

Полетялото ми въображение?

Нима не може ястреб да ме клъвне,

Над долини и езера, летейки,

 И бягащи от битки самолети,

С картеча покрай мен да пернат

Или е лазерът на пришълеца звезден,

А може би е просто сянка,

Изникнала от трупна мърша,

Която с моя страх се храни?

Къде са мъртвите, които

Погребват спомените мили,

Къде са черните триглави,

Чудовищни пастири?

Не, шкаф е, хората ще кажат,

Или е храст, или пиронът остър,

Небето синьо е, а космосът е празен,

Мечтите са илюзия на светлината.

Аз пия медовината на лятото,

Залитам на ума в сокаците,

Не искам зимните ви сокове,

Замръзнали в пързалките на фактите.