Да се завърнеш в къщата

Да се завърнеш в бащината къща,

Сам дяволът я сякаш дал под наем,

когато вечерта смирено гасне

но неизвестно кой е наемателят.

Затворена е всякога вратата

да приласкае скръбни и нещастни.

а мракът спи и през деня във стаите.

Молитва

Сложи ръка на мойте устни,

научи ме пак на простота: 

когато, морна да блуждае,

крила душата ми отпусне

Да усещам своя радостта 

сложи ръка и запази ме!

Научи ме, господи велик, 

да живея като всички хора.

Да не надвие скръб безмерна, 

и в гняв, и в горест твойто име

с похулни думи да зачерна!

Победен от Съдбата

Подирил ясни висини,

в блата разтленни паднах аз

след горско поражение,

и ето кретат слаби дни —

и в секи техен лъх и час

звучи себепрезрение.

Къде отиде времето, когато 
е крепнела невръстната душа, 
играла е със палавия вятър 
и е била сестра на вси неща?