Сам вкъщи, умирам трудно

сред белоцветни мечти

Коледа влачи се мудно

снегът не блести, не блести

Маса оставихме за мъртви мечти

Нощем се будят, гладни и зли

Промъкват се спомени в мрака,

Изяждат останки на минали дни

Сияние там, в полунощ,

Когато часовникът трака

И хиляди малки надежди,

разтапят се на стъклото

докато Бог там се ражда,

умира в нас и с нас злото.

ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО