Звярът в мен

Звярът в мене все мълчи,

но озъбва се потайно,

върху строшени мечти.

а сърцето е отчаяно,

Всяка гордост е илюзия,

а гневът е сила малка,

но смехът не ще владее,

там, където огън тлее,

там душата е в ерозия,

а гневът е сила жалка.

Звярът мой, защо така мълчи?

И се крие тихо в тъмнината.

Дебнеш ли ги, дебнеш ли ги ти?

Или на мен крадеш от Светлината?

Всеки път,  когато ме ударят,

С лоша дума, с поглед или вест,

Теб те няма, когато ме опарят,

Но се връщаш, щом отмине тоя тест.

Звярът  е свиреп, безжалостен и гладен,

но се храни шумно само с мойта плът.

Всеки път когато злоба ме удари,

Дваж по – силно вътре удря ме гневът.

Тъй с два звяра аз бледнея,

И притиска ме човешкото във мен.

Като в мрак за мир копнея,

между камъни, премазан и сломен.